въпрос относно гледането на близнаци

Да са ти живи и здрави Стела и Александър
Много хубави имена сте избрали

Според мен ще получиш доста различни отговори, защото и децата, и родителите са различни
На мен по-труден ми беше периодът до 5 месеца-почти нямаше сън, малкият имаше непрекъснато колики и почти не спеше, постоянно имаше някой буден и ревящ, така и не засукаха и двамата и карахме изцяло на изцедена кърма, стерилизиране на помпи и шишета по сто пъти на ден, цедене 7-8 пъти и т.н-на мен този период ми беше безкрайно труден и изморителен

След като станаха на 5 месеца коликите ни спряха и малко по малко започнахме да спим по повече.Захранихме се на 6 месеца и всичко беше много лесно, защото явно си бяха готови за захранване.Будуваха все по-дълго през деня, но започнаха и да обръщат внимание на играчките и да са по-кротки.Постепенно започнахме да седим и тогава игрите станаха по-дълги и писъците по-редки(не че ги няма, но е друга работа , макар че и досега това ми е най-уморителното нещо-да ги слушам как се разправят за играчки и пищят).Всички ми казваха, че като започнат да пълзят и да прохождат ще е ад-ами на мен ми е по-лесно, вече разбират повече, вярно очите са ми в сто посоки, но съм елиминирала някои опасности вкъщи и се справяме
Моите си живеят на пода от 4.5 месеца-оставила съм ги там и всеки започна да седи, пълзи,изправя и т.н когато си му дойде време.Никого не водя за ръка и не ги нося, защото съм сама и няма как да разнасям и двамата-те са свикнали и протягат ръце само като се появи някоя баба или дядо на хоризонта
Иначе знам, че специалистите не го препоръчват, но аз от първия им ден ги гледам с режим-казват, че не е най-правилното, но на мен не ми беше възможно да се справям по друг начин.Ядат, играят и спят винаги по едно и също време.Някъде към 8-9 месец уеднаквихме тотално режима и от тогава заспиват и се будят сами в рамките на 10 минути. Иначе уважам различните им вкусове по отношение на храна и играчки и се съобразявам с индивидуалните им предпочитания
Ами общо взето при нас е това-според мен щастието с близнаци е огромно.Вярно, сигурно е тежичко(аз не знам как е с едно дете), но честно казано в градинката аз май най-малко се оплаквам

Здравей мила и благодаря за бързия и изчерпателен разказ!естествено че всички деца,както и родителите им са различни но е интересно да чуеш различни истории и мнения 
И ние почти от началото сме на АМ и е някакъв ужаш с това постоянно стерилизиране и миене на шишета!ние вси още имаме колики, но слава богу ги понасят леко и  не е толкова страшно!за щастие през ноща има сън, тъй като Сашко заспива след банята в 9ч и става за ядене чак към 4 или 5 часа!Девойката също спи но тя яде 2 пъти към 1 часа и после с него към 5!но горе долу имаме добър сън!през деня е по-тежко защото таткото ни излиза към 10 и се прибира към 17ч и през това време съм сама, но някакси се справям с положението!и аз се надявам че като почнат вече да лазат и да сядат, да се заиграват един с друг и с играчките си и да стане поне една идея по-лесно 
Иначе извън темата, ти кога започна да ги слагаш да седят макар и подпряни или седнали в теб, защото моите много обичат да ги държа седнали, но се чудя не е ли още много рано?а и кога ги захрани, че ние  сме на НАН ама нещо много много не го хапват с удоволствие и чакам с нетърпение да ги пробвам с някое и друго пюренце 
Желая ти лека и хубава вечер и много целувки на малките палавници!!!

Захраних ги няколко дни преди да навършат 6 месеца със зеленчуково пюре.Горе-долу от тогава ги слагах и седнали.Ти ще си решиш за захранването, има доста писано по темата-аз лично избрах късното захранване и не съжалявам, всичко мина съвсем леко и при двамата
Като станахме на 4 месеца ги сложих на пода на активната гимнастика-първоначално само гледаха, скоро започнаха и да посягат към играчките.Като започнат да държат по-сигурно играчките в ръчичка и става по-лесно, занимават се по-дълго

susiii , привет и от мен  ! Да са ти живи и здрави слънцата!!! Мъжете са ни адаши
Да споделя и аз моя опит. И ние се гледаме сами през деня и за мен беше пределно ясно още от началото, че ще трябва режим както за храненето, така и за спането, за да се справяме по-лесно с малките. Не помня по кое време, но синхрона беше постигнат и спяха и ядяха, както и до днес по едно и също време. Ние се захранихме рано. Мисля, че през третия месец започнахме плодово пюре, после постепенно зеленчуково, месно, каши, попара и на 8 месеца ядяхме вече млечна кухня. Чукам на дърво, с яденето проблеми не сме имали!
За мен, колкото по-малки бяха децата, толкова по-трудно ми беше. С всеки месец все повече ми налекваше. И като взеха да се заиграват с играчките..., и като взеха да седят самостоятелно..., после да пълзят..., да се изправят..., а сега вече и ходят. Колкото и да ме плашеха, че като проходят ще е най-трудно, аз не мисля така. Имаме си двор, изкарам играчки, топки и ги пусна и те си играят с часове, а аз ги наблюдавам и гледам да не се сбият 
Така, че споко  Но ги учи на самостоятелност от малки. Аз спокойно си ги оставях в стаята да си играят и излизах да им направя храната или нещо друго. Като се върна, те си играят  После, като прохождаха, ги оставях сами да се изправят, да ходят по пейка или по мебели, без водене на ръчички и така и не усетих кога проходиха, лесен период беше 
Успех, спокойствие и наслаждавай се на прекрасните моменти, които ви предстоят 

Привет!

Моите близнаци са лесни за гледане - заспиват бързо, хапват всичко, спокойни и обичливи са  . Досега трудности с отглеждането им не съм имала, а и откакто започнаха да казват по някоя думичка, с която изразяват желанията си, стана съвсем лесно. Но те още не са проходили и ми се струва, че именно прохождането ще ме затрудни най-много - просто не знам как ще успея да ги накарам да вървят в една посока  . На детската площадка, където ходим често идват едни 2годишни близнаци - като гледам как майка им бяга във всички посоки, пазейки ги да не се ударят, започнах леко да се плаша  .

Gretta , лесно е решението. Ако сте самички на разходка с ходещи близнаци, ами сваляйте ги в заградено и безопасно място, където няма да ги гоните. Двор на детска градина, училище, заградени площадки или просто двор при приятели, ако не разполагате вие с такъв! Моите са ходещи вече и не вървя след тях да ги пазя и да ги крепя, а като паднат не бягам да ги вдигам, а им казвам да си изтупат ръчичките и да стават и те така и свикнаха! Научиха се сами да си играят с топки, с търкала, да се пазят, да заобикалят пречки, които биха ги спънали и да качват дори вече малки стъпалца!

ilik123, заради по-голямото ми дете досега ходихме на площадки, където нямаше как да пусна близнаците да щъкат / опасни люлки, бягащи големи деца/, а като ги заведях в двора на майка ми, на дъщеря ми и ставаше скучно, почваше  да мрънка и на края пак се озовавахме на детската площадка  .  Засега "жертвам" близнаците, но каката скоро тръгва на ДГ  и ще имам възможност да водя младежите на удобни за тях места  .

Здравейте момичета Най-сетне и на мен ми остана време да драсна два реда  
Много се радвам че споделяте опит и определено ми е страшно интересно  
Да ви попитам, ако си спомняте разбира се на тази възраст около 5месеца вашите сладурчета по колко пъти на денонощие ядяха и какво количество на ядене, също и по колко спяха и през какъв интервал?Ние също горе долу успяхме да си изградим режим на ядене и спане като ядем през 3часа все още тъй като ядем по малко и по на често огладняват и ядем 5 пъти през деня и 1 път през нощта около 4 и 5 часа зависи кога си поискат, като някоя вечер госпожицата ми сервира изненада да хапва и по два пъти около 12-01часа и после пак с брат си към 5ч.Относно спането през деня спим след всяко ядене горе долу по 30-40мин като заспиват на около 1.30-2.00 будуване а вечер се къпем към 8 хапваме и 8.30 са заспали и си спим до към 8-9ч сутринта само с тези кратички събуждания за хапване!За вечерта изобщо немога да се оплача, защото са си свикнали след като се изкъпят и хапнат до 10мин си заспиват самички в креватчетата, но страшното е през деня!Колкото и много да им се приспи, немогат да си заспят самички а искат на ръце или да ги люшкам в столчетата за колата и проблема идва оттам че горе долу им се приспива по едно и също време, а аз имам само 2 ръце и настава голямо нервничене докато ги приспя един по един когато съм сама!Когато таткото си е при нас е лесно, ръчичките за приспиване стават 4  

най-трудното започна като бяха на 2,5 години, до около 5.

Първо на последния въпрос - 6 пъти хранене на 5 мес ми се струва множко. Може би за това нямат апетит. Моите на 5 мес ядяха 4 пъти. Спането - сутрин след първото хранене спяха до към 9-9,30, после преди обяд дремваха около час - 11,30-12,30, следобед спяха около 3 ч, примерно от 14 до 17ч, вечер преди къпането и вечерята дремваха 20-30 мин към 19,30 и после заспиваха към 20,30 - 21,00ч.
За трудното... До 1 год не разбрах, че имам деца. Хем никой не ми е помагал и ги гледам сама от първия ден. Единият имаше много колики, но пък строго по график, нямаше изненади. Ядяха, спяха... никакъв проблем. От 1г3-4м като проходиха стабилно до към 2,5 год излизането беше истински ад. Почти винаги ги извеждам сама и беше едно безкрайно търчане в две посоки и викане...  Не искам да се сещам. Сега вече е рай в това отношение. Други трудности - между 7-8 мес и 1г2м ми отказваха шише категорично заради зъбите. Трудно свалихме памперсите. Още по-трудно отказахме бибата... Но всички тези неща са си до дете и там дали са 1, 2 или повече няма значение. Това с разходката ми е бил единствения "близнашки проблем".  И естествено недостъпността на средата в Бг за близнашка количка, но това е ясно, няма какво да го обсъждаме.

Според мен е по-трудно в началото - чисто физически кърмене, памперси, хранения, захранвания, разходки, прохождане..После пък истерии и караници за играчки. Сваляне на памперсите.Мисля, че до към 2г и половина  е по-големия зор.
После децата стават по-самостоятелни, проговарят, заиграват се повече, задават въпроси, истериите намаляват.

Правейки си равносметка чисто физически ми беше доста изморително безкрайното стерилизиране на шишета в началото. От самото начало си бяха на АМ. Затова след 40-тия им ден просто спрях. Другия труден момент беше купищата дрехи за гладене и с това приключих към 6-тия месец, когато си дадох сметка че е по-добре децата да са на свеж въздух в парка по-дълго време (студовете свършиха и времето позволяваше за по-дълго да сме навън в началото на пролетта) а не да си лежат в леглата докато се потя над ютията. Иначе като цяло бяха много кротки, от колики с изключение на няколко кризи не са плакали. Зъбите почнаха от 8-мия месец и за тях разбирах като успея да натдзърна в устичките им. Единствено с големите кътници и кучешките бяха по-неспокойни, но ги искараха за 1-2 месеца всичките и това чудо свърши. Спяха по много, нощем след първите 2-3 седмици не се будеха, сега и да се будят нас не будят а си заспиват пак сами. Истинското предизвикателство започана тази пролет, момичетата ми проходиха късно 1 г. 4 м. с 1-2 седмици разлика и като почнахме големите разходки още не бяха стабилни а аз сама навън с тях голямо гонене падаше, за викането не искам и да споменавам още го правя   После искаха само да ходят, всяка плочка по тротоара на нашата улица научих голямо водене беше. Но поне научиха че ако не сме на площадка или в парка навън само за ръка се движим Като плюс отчитам това че като са две се заиграват или поне забавляват една друга и то все по-често Но свалянето на памперсите ще е следващата ни трудност, поне аз така виждам нещата за нас.
Аз никога вкъщи не съм успяла да приспя дете, имало е случаи да оптам но безуспешно, на гости като сме били по-скоро си заспиват от умера а не толкова че аз люлея едната в този момент. Децата си заспиват и до днес най-бързо и лесно оставени самички в легълцата. Но аз от първия ден заявих на всички "Децата може да ги гушкате, но не и носите на ръце за удоволствие", това много ми помогна във времето когато ги гледах вече сама, първия месец си имах помощници.

И аз подобно на другите близначки майки си мисля, че най-трудно ми беше първите 6 месеца . Поне до тук - ще видим как е за напред. Просто тези 6 мес. аз не спях и съществувах само за да кърмя и сменям памперси. Не знаех къде се намирам от безсъние. Всъщност то и след това спях по около 4-5 часа на денонощие до 10 им месец. И искам да ви кажа, че това въобще не ми стигаше, като се има предвид, че преди това имах 6мес. недоспиване.
От както са подвижни вече се занимават и самички. Има много викове и караници, ама то без това не може. Като чета колко са спокойни някой от близначетата направо се учудвам. Ако има нова играчка на площадката веднага са я взели и са се скарали за нея. Ако кажа 'не ходи там, има коли' веднага и другия е отишъл. От май месец ходят и вече стават доста бързи и става трудничко да ги контролираш. Спасява ме това, че разбират повече и се опитвам да ги залъжа да вървим тримата в една посока.
На мен също ми е трудно с пускането на вън, но не е невъзможно. Разбира се, че викам. Ама аз не виждам как да ги пусна в училище, като там винаги има деца, ритащи топки? Няма и напълно заградени градинки около нас, ама то и да са заградени пак тичам като падарин, защото не се пазят от люлките. Да дворът е чудесно място, ама тук във Варна си нямаме. А в морската пак не е безопасно, като се сетя как един колоездач отнесе едно детенце   А като видят бездомно куче се лепват като гербови марки за него. Как няма после да тичам и да викам