Морето се интересува от нас

  • 1 655
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 161
Сега прочетох един откъс от една статия в Ева. За нас, варненците. Хареса ми много и си дадох сметка, че ние наистина сме си такива, каквито ни описват. Такива ли сме наистина? Аз твърдо казвам да!
Ето и откъс, който ме впечатли :
 "За всички нас, хората извън Варна, които се стичаме в града през лятото, привлечени от неговото слънце, от кейовете му, от дрезгавите гласове на гларусите, от мидите, натрупани в чиниите, това е купон. Времето, за което мечтаем цяла година, събираме дрехи, пари и приятели, слънцезащитна козметика и сламени шапки. За всички тях, хората от Варна, това е животът им, сутрините и вечерите, понякога тихи и топли, понякога ветровити и пълни с морска сол. Тук те се будят с чаша кафе и тук отиват да избухнат вечер. Не знаете какво означава това ли? Е, със сигурност не сте от Варна. Избухването е варненското ще-си-отрежем-главата-довечера.
Казват, че хората тук трудно се доверяват, че не дават втори шанс и веднъж разочаровали се, забравят завинаги места и хора. Понякога изглежда така, сякаш не се интересуват от морето. Но истината е, че морето се интересува от тях. И винаги е наоколо. Често се плиска в погледите им, вълнува се в думите им, придружава ги в пътищата им. Морето е в мечтите им, дори да не си го признават."

# 1
  • Мнения: 121
Завид  Mr. Green

# 2
  • Мнения: 2 199
Сега прочетох един откъс от една статия в Ева. За нас, варненците. Хареса ми много и си дадох сметка, че ние наистина сме си такива, каквито ни описват. Такива ли сме наистина? Аз твърдо казвам да!
Ето и откъс, който ме впечатли :
 "За всички нас, хората извън Варна, които се стичаме в града през лятото, привлечени от неговото слънце, от кейовете му, от дрезгавите гласове на гларусите, от мидите, натрупани в чиниите, това е купон. Времето, за което мечтаем цяла година, събираме дрехи, пари и приятели, слънцезащитна козметика и сламени шапки. За всички тях, хората от Варна, това е животът им, сутрините и вечерите, понякога тихи и топли, понякога ветровити и пълни с морска сол. Тук те се будят с чаша кафе и тук отиват да избухнат вечер. Не знаете какво означава това ли? Е, със сигурност не сте от Варна. Избухването е варненското ще-си-отрежем-главата-довечера.
Казват, че хората тук трудно се доверяват, че не дават втори шанс и веднъж разочаровали се, забравят завинаги места и хора. Понякога изглежда така, сякаш не се интересуват от морето. Но истината е, че морето се интересува от тях. И винаги е наоколо. Често се плиска в погледите им, вълнува се в думите им, придружава ги в пътищата им. Морето е в мечтите им, дори да не си го признават."

Е, аз не съм от Варна, но това важи и за мен.
Иначе най-добрия човек когото познавам е от Варна, както и най-опърничавата /ни се води ни се кара казваше баба ми/ девойка е пак от там.

# 3
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Харесвам Варна, но не само там има море  Wink

# 4
  • София
  • Мнения: 309
Аз съм от Варна,но живея от 10години в София.Живеейки там не можех и да си представя как живеят хората в другите градове без море.Морето наистина "влиза" в теб,варненци обожават града си и цял живот,където и да са мислят за него.Поне с мен е така и с хората,които познавам от там,а са в чужбина.Когато дойдох тук ми беше адски трудно да свикна с мисълта,че вървейки надолу по улицата няма да стигна до морето,мисълта направо ме плашеше,чувствах се като в лабиринт.За мен всички пътища водеха до морето,а тук-доникъде...свикнах,но не е същото.Морето завинаги остана в мен.

# 5
  • Мнения: 121
Винаги съм мислила, че хората, които имат море при тях, не се интересуват много от него.Някак си го приемат за даденост и първото докосването до него през новия сезон не е толкова вълнуващо, както при тези, които са изминали стотици километри, за да му се порадват.Имаме много приятели край морето и дълго време им се чудех, че пропускат плаж през лятото.Започнах да ги разбирам, и на мен ми омръзва, като се позаседя по-дълго.
Иначе моя мъж всяка вечер се обажда от там и ми казва"Чудо, имаш поздрави от морето" Simple Smile

# 6
  • Мнения: 2 052
Понякога изглежда така, сякаш не се интересуват от морето. Но истината е, че морето се интересува от тях. И винаги е наоколо. Често се плиска в погледите им, вълнува се в думите им, придружава ги в пътищата им. Морето е в мечтите им, дори да не си го признават."

 Peace
На някои може да им прозвучи високомерно, но това е особен тип връзка, която не мисля, че може да се изгради при други условия - хората трудно могат да си представят свободата, която притежава човек, който е израснал с гледката на докосващите се на хоризонта небе и море.

# 7
  • Мнения: 274
Замисляла съм се често - за морето и себе си. Признавам - не съм стъпвала на пясък от 3 години, да не говорим за плаж или нещо от сорта. Но, убийте ме, не мога да си представя сутрин да погледна през прозореца и да не го видя - синьо, черно или зелено, спокойно или бурно.....Може би има значение фактът, че съм правена на плажа.

# 8
  • Мнения: 863
Харесвам Варна, но не само там има море  Wink
Мдаа...

# 9
  • Мнения: 274
Между другото, напоследък честичко ми се налага да пътувам служебно до Бургас. Респект за бургаския кмет! Личи си, че по града се работи, чистичко е, пътищата определено са по-добри от варненските........а морето навсякъде си е море, обаче във Варна е по-море /това в рамките на шегата/ Simple Smile Никога не съм разбирала тихата непоносимост между варненци и бургазлии.....

# 10
  • Мнения: 2 161
Не морето е определящо в моята тема. Морето за варненци не е това, което е за другите. За другите е: о, море, море... любов, стихия, обичам те, море, моренце, моренище...
Не, за варненци в морето няма нищо приповдигнато и тези грачения за нас не са впечатляващи. Защото някак си, морето е като кръв във вените ни. Не си възпяваш кръвта всеки ден, нали така?
Още повече, през лятото, когато има много курортисти, морето не е това, което е.
Но тук удоволствието ми произтече от характерът, който е доловен в статията, характерът на типичният варненец. Има нещо различно от когото и да било другиго. Сега, всеки ще кажа- ама то и аз не прощавам, когато ме обидят, ама и аз съм недоверчив... Не, не е точно това. Защото варненците не са "ама и аз като другите". Има нещо специфично, което е характерно само за нас. Например, виждали ли сте истински рибар, но този с многото лодки и даляни? Те са уникални! Много малко говорят, очите им са присвити и ако се докоснеш до тях, все едно си на друга планета. От дете познавам такива хора, защото бяха приятели на прадядо ми, на дядо ми... Едни такива хлъзгави, с една лека преграда към всичко и всички. С две думи си подрежда мисълта, ако не го разбереш-твой проблем!

# 11
  • Мнения: 863
Мисля,че всичко това, което си казала за типичния варненец,може да се каже и за типичния бургазлия.Друг е въпросът,че в последно време образът на типичния бургазлия доста се промени...

# 12
  • Мнения: 2 199
Значи все пак правилно съм разбрала, че става въпрос за характера  Mr. Green
Абе странни са.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 957
... Едни такива хлъзгави, с една лека преграда към всичко и всички. С две думи си подрежда мисълта, ако не го разбереш-твой проблем!

Да, такива сме, слабо еуфорични освен това, не толкова отворени и гостоприемни, колкото хора от планината, например, някаква индивидуалност има в нас и ... не всичко мога точно да го определя - абе - "ни' се води, ни' се кара", варненец.
Бургазлии не са такива - те са душа хора, раздават се, топли са.
Варненка съм, но съм живяла достатъчно в други градове, аз съм установила тези неща за себе си, а не другите за мен. И не само аз си го знам това, често сме си го говорили.

# 14
  • Мнения: 81
Моренцеее...

Общи условия

Активация на акаунт