За децата и „надзора” им

  • 12 628
  • 217
  •   1
Отговори
  • Мнения: 75
За пореден път след убийството на дете тече дискусия за вечерния час и задълженията на родителя по въпроса за сигурността на чаветата и техния надзор. Става дума за постоянен надзор, тоест неоставяне на детето само, дори и за пет минути. Споделете как е при вас решен проблема със сигурността. Вашите деца винаги ли биват наглеждани и от кого? Кога за първи път (на колко години) според вас е приемливо оставянето на детето само: вкъщи и навън? Колко независимост имат вашите деца (собствен ключ, телефон, компютър)?

Ако дискусията е по-подходяща за раздел „Нашите деца”, моля да бъде преместена.

# 1
  • София
  • Мнения: 11 886
Темата е много интересна, но съветвам никой да не споделя как е уредил надзора на децата си. Няма анонимност в нета и е риск да описваш кога, къде и с кого е детето ти. По- голям риск от това да кажеш, че държиш ключа под изтривалката и да дадеш точен адрес.

# 2
  • Мнения: 6 608
Детето ми е на 5 г. и без надзор не остава ,единствено може да да сляза да отворя входната врата ,а той да ме чака на стълбите.
Независимост няма.

# 3
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Темата е много интересна, но съветвам никой да не споделя как е уредил надзора на децата си. Няма анонимност в нета и е риск да описваш кога, къде и с кого е детето ти. По- голям риск от това да кажеш, че държиш ключа под изтривалката и да дадеш точен адрес.

Точно така. Моите деца се радват и на свобода, и на достатъчен надзор. Как, кога и къде не желая да описвам.

# 4
  • Мнения: 599
Аз мисля, че е по-важно възпитанието на детето, а не това дали е само или не след 8г.възраст ( не по-малко ).
Ако е научено да не отваря врата на никого, да се прибира направо вкъщи след у-ще, да не разговаря с непознати и т.н., не мисля че е проблем детето да си седи само.
За навън - никога да не е само, а с останалите деца.

# 5
  • София
  • Мнения: 309
Е,в случая с убитото детенце не ставаше въпрос за чужд човек,а напротив.Убиецът е бил приятел на момчето,майката и целия квартал са го познавали.И той е бил с приятели навън.Друг е въпроса какво общо могат да имат 11годишен и 21годишен.Тогава вече трябва преценка на родителя с кого дружи детето му.

И моя син е на 5год. и сме плътно до него винаги,няма самостоятелност.Да си призная  много се страхувам за момента,когато ще трябва да му я дадем.В България никой не пази децата-блъскат ги на пешеходни пътеки,продават им наркотици в двора на училището,изнасилват ги,снимат порно с тях и ги убиват.Страх ме хваща отсега..

# 6
  • Мнения: 6 608
didito.казваш никой не пази децата все едно всички извършваме посоченото от теб  Laughing И все едно 50 % от децата са пътърпевши на описаното.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 957
Нямам отговор все още. Голямата ми дъщеря е на осем, но не съм я оставяла без надзор навън. Не искам, не бих, имам съпротива всякаква, но знам, че скоро ще се наложи - да поиграе, да отиде до някъде. На лагер и екскурзия също не бих я пуснала, без да има възрастен, отговорен персонално за нея. Знае правилата за движение (като пешеходец), как да се държи с непознати, от какво следва да се пази, но не виждам да е достатъчно отговорна към себе си - разсеяна е, много, доверчива, любопитна и авантюристична; някак още не вярва, че има истински лоши хора и реални опасности. Ще следя темата.

# 8
  • София
  • Мнения: 3 099
Не го изпускам нито от ръка, нито от поглед! Уморително е, повод за закачки от приятели и отчетни дружки е, но... покритото мляко котки не го били лочели. Пък да пази и Господ, де!

# 9
  • Мнения: 11 870
Бях твърде, твърде протектирано дете, нещо което ми  тежеше много.С огромни дебати ме пускаха на екскурзии, на гости при приятелки, дори на игра на съседната улица.

Затова желая да дам по-голяма свобода на сина си.И аз се питам какви са разумните граници, детето ми расте , не зная като тръгне на училище какво ще бъде.

Засега е винаги плътно до мен или на разстояние, от което мога да го наблюдавам./Евентуално- с баща си, баба си, но все с възрастен от семейството/Научила съм го да пита "Кой е" когато се звъни у дома , дори когато сме заедно.Случвало се е да го оставя за пет минутки ,за да ида до магазин, в непосредствена близост до жилището, но не съм го оставяла за дълго.С пресичането на улиците имахме голям проблем, който разрешихме с не съвсем конвенционални средства, но се научи.

Най-големият ми проблем е неговата безгранична комуникативност.Заговаря хора по улиците, вярно, предимно наши съседи, но често и непознати.Любопитства за разни неща, напр. ако някой прави ремонт с някакъв уред,  особено ако поправя нещо си.Това много ме притеснява, защото утре , на училище няма да съм  до него и може да попадне на недобронамерени хора.Същевременно не желая да го плаша и да го уча на подозрителност към всеки.Засега мисля, че уцелвам разумния баланс, но когато тръгне на училище съм наясно, че е по-сложно.

По професионални причини съм "енциклопедия" на страхотии, ужасии и ужасни нещастия.Това ме кара да съм все със свито сърце, все да обмислям как да предотвратя някаква злина, което е много натоварващо като усещане.
Но не преставам да се шокирам на изключително разпространения наивитет сред деца и тийнове, които трудно, много трудно преценяват обстановката около себе си.Уж са по-информирани от нас, по-свободни от нас, но ми прави впечатление, че децата в днешно време са като че ли със снижени инстинкти за самосъхранение.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 336
Аз пък се опитвам да дам на дъщеря ми частица от моето прекрасно детство.
Опитала съм се да я възпитам добре (доколко съм се справила само времето ще покаже), избрала съм сравнително спокойно място за живеене с големи детски площадки и без булеварди наоколо.
Та тя от миналото лято стои сама навън.
Притеснявам се, да, и то много, но все си мисля, че взимането на самостоятелни решения (без наличието на мама/баба в непосредствена близост) в една по-ранна възраст помага впоследствие децата да станат по-отговорни.

# 11
  • Мнения: 15 619
Докато са малки е лесно. После и те имат нужда от своето време с приятели навън, игри, комуникация не под родителския взор. До този момент ни е дадено да изградим отношения на доверие помежду си, да ги научим как се реагира в определени ситуации, доколкото е възможно това да се научи.... Идва моментът, в който децата ви ще се отлепят от полите. Не се заблуждавайте.  Въпросът е как те да получат своята свобода, а ние погледът върху й...

# 12
  • Мнения: 9
"Надзора" означава, всеки родител да използва времето, в което детето се държи за "полата на мама" да бъде научено, че идва момент, в който ще трябва да се пусне "от полата" - това са годините докато тръгне на училище.

      пп Луна   bouquet

# 13
  • Мнения: 631
И моя син излиза сам пред блока. Живеем точно до парка, пред нас няма друго, но един контрол (по - отдалеч) никога не е излишен. Старая се да му давам свобода на мислене, самостоятелност, но естествено коригирам неправилното според мен  решение. Да не дава Господ, но от такива случки ме е страх изключително много.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 099
Лесно е да се теоретизира, но пред свободата аз лично за сега предпочитам сигурността!...

Общи условия

Активация на акаунт