Сватба и гости

  • 7 230
  • 67
  •   1
Отговори
  • Мнения: 69
Пускам темата, провокирана от това че вече втора приятелска двойка се жени и не кани
родители, братя и сестри на сватбата си, а само приятели.
Много ми е странно, защото това е повод, който се случва веднъж в живота /надяваме се всички/
и ако след години човек съжалява, не може да върне времето назад, а и е вид неуважение и като че ли връзката със семейството се изменя /поправете ме ако реша/.
Разбира се, че младоженците са тези които избират кой да присъства и кой не, въпреки това
за мен е вид неуважение, че родители, баби, дядовци, братя и сестри не присъстват на такъв прекрасен повод.
И в нашето семейство близки роднини не ни поканиха, а е било голяма сватба и ние си знаехме де,
стана малко кофти, е беше разбира се преди доста години.

Вие как бихте се почувствали, ако брат, сестра не ви покани на сватба? Ще повлияе ли това на връзката ви или ще си бъде като преди.

# 1
  • Мнения: 202
Отношенията в нашето семейство са такива,че  е просто немислимо да не ме покани,както и аз него.Въпрос на възпитание е според мен!

# 2
  • Мнения: 8 795
О, със сигурност ще се обидя. Sad Не мога да си представя синът ми да се ожени, а аз да не отида  Shocked Може би в това време ще пера или ще мета вкъщи?.... Twisted Evil

# 3
  • БГ
  • Мнения: 735
зависи много от отношенията според мен, ако има някакви дразги с едната страна то е редно да не поканят и другата и след това и друг и така се стига до крайно решение-само приятели.и за мен е странно но бих го разбрала .покрай сватбата стават винаги дразги на някой му избиват балансите по някога.............не трябва да с еприема лично.и на мен би ми било кофти ако брат/сестра не ме покани.

# 4
  • Мнения: 69
Отношенията в нашето семейство са такива,че  е просто немислимо да не ме покани,както и аз него.Въпрос на възпитание е според мен!

Да има нещо вярно в това, колко са близки хората.
Едната приятелска двойка не поканиха родителите си,
а при другата брата на младоженеца не беше канен, а причината е че не харесваха приятелката му, понеже и той ни е в далечният приятелски кръг, знам че от тогава почти не поддържа отношения със семейството си, обиден е и на родителите си дори.
Бях говорила наскоро с майка ми по този въпрос и тя ми е каза, че по нейно време такова отношение е било почти немислимо, на сватба и погребение, всичко се забравя.

Аз лично бих се почувствала много обидена, ако не бъда поканена на сватба на брат или сестра,
за мен би означавало, че едва ли не, не ме считат към семейството.

# 5
  • Мнения: 69
О, със сигурност ще се обидя. Sad Не мога да си представя синът ми да се ожени, а аз да не отида  Shocked Може би в това време ще пера или ще мета вкъщи?.... Twisted Evil

В интерес на истината на детето ми не бих се обидила, би ми било мнооооого мъчно, но на дете всичко се прощава, важното то да е щастливо.  Mr. Green

# 6
  • Мнения: 3 321
Зависи от взаимоотношенията в семействата. Бяхме кръстници на такава сватба. Родителите на младите бяха против сватбата и бяхме само приятели. След време бракът се разпадна, но това е друга тема....Родителите са били прави.

# 7
  • Мнения: 69
Зависи от взаимоотношенията в семействата. Бяхме кръстници на такава сватба. Родителите на младите бяха против сватбата и бяхме само приятели. След време бракът се разпадна, но това е друга тема....Родителите са били прави.
Това също ми е неразбираемо, колкото и да не харесваш младоженца/булката, като родител
ще покажеш характер, ще потушиш собственото си его, ще смириш глава и ще подкрепиш избора на детето си, макар че да мислиш че греши, защото само бъдещето ще покаже, кой е имал по-правилна преценка.  Mr. Green

# 8
  • Мнения: 10 547
Не бих се обидила на никого. Знам ли какви мухи му кръжат из главата? А и сега сватбите са едни такива модерни, западни, по-сухи и скучновати някак. Остаряло е да те нахрани свекървата с хляб и мед, да риташ менче и пр., а после да се отдадете на мешана скара с гарнитура и студена бира. Сега се поръчва кетеринг, а на мама и тате им се поръчва да си трайкат у дома.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 957
Някой ще направи сватбата си така, както е решил. Друг е въпросът, че нищо не му гарантира, че след време няма да го отчете като грешка. Или пък не.
Друг няма да направи сватбата си така, както му се иска. И сигурно ще съжалява.

Ако брат ми не ме покани на сватбата си, защото е сам с любимата и свидетелите, защото е решил да е само с приятели, няма да се обидя. Ще ме е яд, че ще изпусна купона!
Ако не покани само мен от "цялата рода", ще плача сигурно.
Същото важи за децата.
Ама много искам да изкарам един бЪлус с бившия, пък!

# 10
  • Мнения: 69

Ако не покани само мен от "цялата рода", ще плача сигурно.

На едната сватба, на която присъствахме, беше точно такава ситуацията.

Да и аз си мисля, че ако съм в такава ситуация ще се почувствам много кофти.

# 11
  • Мнения: 655
Съгласна съм с Ментовава за всичко.

И само ще добавя, че роднините не си ги избираме, но приятелите да. С роднините ни свързва кръвта и закона, а с приятелите привързаността, лоялността и приятелската любов-непринудени неща, които идват от душата, а не от акта за раждане и родословното дърво.

# 12
  • Мнения: 69

И само ще добавя, че роднините не си ги избираме, но приятелите да. С роднините ни свързва кръвта и закона, а с приятелите привързаността, лоялността и приятелската любов-непринудени неща, които идват от душата, а не от акта за раждане и родословното дърво.
A.s.i.a. съгласна съм с всичко, което си написала, много хубаво си го формулирала.

Мисля си обаче, че тази силна връзка между роднините е по-характерна за южните, отколкото за северните народи.
Аз живея в чужбина и ми е непонятно, че доста мои колеги от години неподдържат контакт с братя и сестри, като непознати са, защото нямат общи интереси.
Същото е и при мъжа ми /българин/, не поддържа контакт със сестра си, той също не беше канен на сватбата и, като непознати са.
Аз не мога да си представя да ми се случи нещо подобно, ще ми е много мъчно определено.

За мен такива семейни тържества са доста важни и ми е непонятно толкова близки роднини да отсъстват.

# 13
  • Мнения: 2 674
Майка ми не присъства на сватбата ми. Поканихме я на раждането. Не виждам трагедия. На нейната сватба в далечното минало също не е присъствала майка и.  Сватбата ми беше така или иначе в камерен състав и бяха  гости от страна на мъжа ми. Моят най-добър приятел, когото исках да поканя да присъства беше извън страната и му беше невъзможно да дойде. Познати не съм канила, защото смятам за излишно да поя хора,  с които  взаимооотношенията ни са  хладни и да очаквам от тях подаръци като знак на благодарност.

Не знам дали на майка ми е криво, че не присъствала на сватбата ни, но никога не се е оплакала. Единствено дете съм на майка ми и се разбираме чудесно към днешна дата. Laughing

На сватбата ни не присъства и братът на съпруга ми. Също не виждам трагедия. Беше абсурд да дойде. Денят, който бях избрала беше работен и не вярвам някой да рискува да загуби работата си с която издържа семейство, само и само за да присъства на някакъв си купон с жена в бяло.

Аз може би не разсъждавам, че сватбата е кой знае какво събитие за да се празнува с много хора. Като малка бях в Берлин и тогава много се впечатлих на тамошните младоженци-сватбата представляваше булката, младоженеца и двама свидетели, друга двойка пък тръгваше на  сватбено пътешествие и бяха само двамата-нямаше изпращачи до девето коляно. Тогава ми беше чудно като сравнявах с българска сватба. Сега ги разбирам.

# 14
  • Мнения: 654
А непоканените искат ли да я има тая сватба?
От опит вече знам,че на сила хубост не става и както се предполага сватба се прави веднъж,защо тогава трябва на този ден да си хора които не те приемат.
Освен това сватбата е две части-ритуал и тържество.Може след ритуала да се почерпили семейно,а тържеството само с приятели.

Общи условия

Активация на акаунт