Здравейте!
На 31 години съм и преди 2 години ме диагностицираха с коксартроза на лява тазобедрена става.
Историята накратко: с вродена луксация съм на същата тазобедрена става, излекувана още като дете и с никакви проблеми след това.Но по време на бременността ми, започнаха болките в ставата и след раждането(родих секцио,именно заради луксацията като дете) - изненада - коксартроза на 29 години.Бях като попарена, дотогава си мислех че това е болест само за бабички.Сега пия прахчета от време на време, най - вече при болка, ходих веднъж в Павел баня,сега планирам отново да отида там.И с това се изчерпва борбата ми с болестта, а и според лекарите на този етап друго не може да се направи, рано било за инжекции и т.н.
Обръщам се към всички, които са се сблъсквали с тази болест - моля ви споделете,как започна и се разви тя при вас,как се лекувате и изобщо всякаква информация ще ми е полезна.Нека да знам, че не съм сама!
На 31 години съм и преди 2 години ме диагностицираха с коксартроза на лява тазобедрена става.
Историята накратко: с вродена луксация съм на същата тазобедрена става, излекувана още като дете и с никакви проблеми след това.Но по време на бременността ми, започнаха болките в ставата и след раждането(родих секцио,именно заради луксацията като дете) - изненада - коксартроза на 29 години.Бях като попарена, дотогава си мислех че това е болест само за бабички.Сега пия прахчета от време на време, най - вече при болка, ходих веднъж в Павел баня,сега планирам отново да отида там.И с това се изчерпва борбата ми с болестта, а и според лекарите на този етап друго не може да се направи, рано било за инжекции и т.н.
Обръщам се към всички, които са се сблъсквали с тази болест - моля ви споделете,как започна и се разви тя при вас,как се лекувате и изобщо всякаква информация ще ми е полезна.Нека да знам, че не съм сама!
на такава ранна възраст. Имам позната която е с коксартроза също от млада, години наред пиеше само обезболяващи (аз не съм запозната има ли някакво лечение или задържане на процеса). С годините обаче ставата се износи много и тя започна да куца и кракът и се скъси с около 2см. Накрая си направи операция като и поставиха изкуствена протеза, но докторът казал, че е трябвало да се оперира много по-рано защото ябълката е била толкова разтрошена, че едвам са захванали протезата. Сега е по-добре, но пак когато се преумори има болки. 
Както и да е каквито и да са причините,заболяването е факт и трябва да се борим с него.Още веднъж стискам палци да се възстановиш бързо след операцията, ще се радвам да пишеш как се развиват нещата. 
, много сили ви желая!
