Наследство и съпътстващите го тежести

  • 10 161
  • 104
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 161
Представете си, че ви дарят имот за живеене - къща или апартамент. Но там живее бабата на мъжа ви или вашата собствена. Е, ще се почувствате ли длъжни, да се погрижите за този престарял човек, когото също наследявате или сте на принципа : та той си има собствени деца, нека те се грижат за него ?

# 1
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Да, ще се погрижа. Само дето нямам такъв късмет някой да ми дари нещо.  Sunglasses
Между впрочем, аз все се грижа и то без изглед за наследство само за мен.

# 2
  • Мнения: 2 927
А кой точно ми подарява жилището? Родителите ни, деца на бабата, които преди това са го получили от нея, или ...
И без да ми дарява жилище, пак бих се погрижила за баба си/му, било лично, било чрез нает човек, ако собствените й деца са се дезинтересирали от нея. Макар да смятам, че бабите не трябва да са грижа на внуците.

ПП Може би е удачно да смениш заглавието, наследство има само след смъртта на човек. Дарение се прави приживе.

# 3
  • Мнения: 2 161
Бабата подарява жилището си. Или пък съвместно със свекър, баща... няма толкова съществено значение. Въпросът е, бихте ли изпитали морално задължение, да се погрижите за този възрастен човек. Да, вярно, че не е наследство, но тук ситуацията е хипотетична и предизвикана не от мой личен проблем, а от прочетено мнение.

# 4
  • София
  • Мнения: 23 036
Да, бих се погрижила, разбира се  Peace
Ако се наложи, ще се погрижа и без обещания за наследство.

# 5
  • Мнения: 7 947
Представете си, че ви дарят имот за живеене - къща или апартамент. Но там живее бабата на мъжа ви или вашата собствена. Е, ще се почувствате ли длъжни, да се погрижите за този престарял човек, когото също наследявате или сте на принципа : та той си има собствени деца, нека те се грижат за него ?
Ммм, какво да си представям, като ми се случи.  Laughing
Не съм се замисляла обаче, някак от самосебе си се грижим. Е, тя не е така стара или на легло. Но при все това - да, отговорност си е. И май да - мисля, че е моя. Инак някак неблагодарно ми идва...

# 6
  • Мнения: 2 927
      Длъжна не бих се почувствала, но ще се погрижа, ако е необходимо, както казва Вили - от самосебе си.
     
      Длъжна бих се чувствала само в два случая: жилището ми е прехвърлено срещу задължение за издръжка и гледане на бабата или бабата има запазено право на ползване върху имота, а аз няма къде другаде да живея. Т.е. поставена съм в ситуация да нямам избор, ако държа на имота.

# 7
  • Sf
  • Мнения: 978
Ако е роднинска баба, къде ще ходя, ще се грижа. И без да ми дарява апартамент.

Ако е хипотетична баба, която си дарява апартамента срещу грижи, без да ми е рода, то не й ща апартамента. Респективно бабата изобщо не.

В този ред на мисли, грижата няма връзка с предоставяне на жилище по какъвто и да било начин. Живея под наем, ако е важно за някого.

# 8
  • Мнения: 2 927
Ха, на мястото на дарителя, нЕкои млади хич не бих ги чакала сами да се почувстват длъжни. Директно бих си задължила, ако държат на жилището ми  Mr. Green

Последна редакция: вт, 30 авг 2011, 14:02 от Хърмаяни

# 9
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 16 416
грижила съм се и се грижа и без облаги  Peace просто човечност и обич  Hug но и не е злоупотребявано с това, защото съм била свидетел на такива изпълнения  Peace

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 364
Разбира се, че бих се погрижила. Ако става въпрос за близък (независимо родина или близък приятел), на когото държа - да, ще се погрижа и без дарение или евентуално наследство. За неблизък и безразличен ми човек, имащ нужда от грижи - може би не бих, но от друга страна - този човек има нужда от грижи и единственото, което може да предложи, е жилището си - стана ми жал... Казусът е сложен.

# 11
  • Мнения: 7 947
Аз някак определям нещата принципно. Чувствам се малко или много длъжна да помагам на майка/баща и баба/дядо. Защото те са ме гледали, грижили за мен - като остареят - на кого да разчитат?

# 12
  • София
  • Мнения: 7 980
Грижила съм се без апартамент. Въпрос на възпитание и светоусещане, а не на дарения.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 957
Ако е хипотетична баба, която си дарява апартамента срещу грижи, без да ми е рода, то не й ща апартамента. Респективно бабата изобщо не.

В този случай добре бих се замислила - наясно ли съм с какво се захващам. Има определени имоти, които биха ме провокирали да се замисля. (Колкото повече одъртявам, толкова по-меркантилна ставам).
За най-близък роднина, мой или мъжов, няма какво да се обсъжада - ще се погрижа, разбира се, без значение има или няма дарение.

# 14
  • Мнения: 7 325
Лесно е да се каже - Да бих ... - аз също смятах че ако някой ми „подари” апартамент ще се грижа за него толкова ми е писнало да плащам наеми и да събирам всеки месец малко по малко за жилище, но откакто съм наблюдател на такова взаиможителстване - баба/внуци не съм толкова убедена.

Общи условия

Активация на акаунт