да оставя ли децата временно?!

  • 1 816
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26

Здравейте,
искам съвет защото ми се случва,нещо , за което не съм подготвена и самата аз съм казвала,че  никога,ама никога не бих направила.Та конкретно-
Бихте ли за максимум една година, което си е адски много, да оставите децата с таткото, да ги виждате само   събота и неделя в името на хубава работа и после добро бъдеще за децата?Сигурна съм , че с таткото ще са добре, ще ги гледа ,в много добри условия ще са. Моите дечица са на 4 и 2.
Още от сега ме боли сърцето ако приема, но ако не приема,няма ли да е егоистично,нали е за тях самите после???Толкова много въпроси....

Ако има майки в подобни положение,които пътуват и ен вийдат децата си всеки ден моля да споделят  bouquet.

# 1
  • Мнения: 5 160
Всяка събота и неделя звучи доста добре, и ще са с таткото.
По-добрия вариант от деца, оставени на отглеждане при бабата, а родителите работят в София напр. и ги виждат макс 2 пъти в месеца.

"Рискувай"! И успех от мен!

# 2
  • София
  • Мнения: 6 767
Не. Поне докато децата не станат на 16-17г. Или поне дъщеря ми, защото вероятно синът  ми в тинейджърска възраст ще споделя повече с баща си, но девойката ще има нужда и тогава от мен.
Абсурд да ги оставя за цяла година, най-много за месец и пак не съм съвсем убедена, че бих.

# 3
  • Мнения: 7 947
Не можах навремето. Синът ми беше на 2 години. Предложиха ми добра работа в чужбина. Отказах. После съжалявах. После - не, защото детето имаше нужда от мен. Сега...не знам, може би бих приела, ако детето е вече към първи клас.

# 4
  • София
  • Мнения: 923
една година не е много време, но децата са твърде малки, възможно е да те забравят, не искам да звуча грубо, но има такива случаи дори само за 1 седмица  Whistling аз не бих ги оставила, това е възраст, в която имат нужда и от двамата си родители та даже в някои случаи и от трети човек  Whistling

# 5
  • Мнения: 26
Благодаря,че така бързо откликвате! Hug

таткото и той казва отиди,шанс е , 5 години си била нон стоп с децата.мен също ме е гледала баба и брат ми, сега разбирам мама какво и е било.
Лоренца, мерси за окуражителните думи,мъжът ми е на същото мнение,аз  също през повечето време.
Клеми, и моето сърце така казва и се стяга едно такова...
Вилико,мисля си,че и аз ще съм като теб никога няма да разбера правилния отговор и решение....
Много често,от опит знам.че докато ги мислиш и премисляш нещата са доста черни и сложни,а после сами се нареждат,дано....

# 6
  • Мнения: 5 160
hopen,
не мисля че ще те забравят. А и са още доста малки. Т.е. още са почти далеч от реалното споделяне, за което пишат някои. Щом и съпругът ти застава зад теб и е с теб - ще направи всичко да не им липсваш вечерите през делничните дни.

# 7
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 6 951
Здравейте!
Крайното решение е ваше... Ние имахме няколко случая баща ми да има възможност да работи в чужбина , но реакцията на майка ми беше  " аз сама не мога" , и баща ми е избирал по зле платена работа тук... Може би е било егоистично от нейна страна... Обаче със сестра ми не се радвахме толкова...  Embarassed

# 8
  • Мнения: 1 844
На тази възраст нищо и никой не може да замени Мама.
Една година не е малък период,още повече именно сега,когато децата ви опознават истинския свят и сформират себе си като малка част от голямото около тях.
Ако нямаше да се виждате въобще, категорично щях да ви посъветвам да откажете тази работа.
Но това, че ще имате по няколко дни всяка седмица заедно поставя нещата на друга плоскост. Другото положително е, че ще бъдат с баща си, а не при баба и дядо.
Пък и сигурна съм, вие ще дадете всичко от себе си в миговете заедно да отговорите на цялата им нужда от майчина ласка, опора и въобще присъствие.
Така че решението е ваше. Ако тази работа наистина си заслужава и мислите, че ще можете да й се отдадете- действайте. За вас раздялата ще бъде не по-малко лесна. Peace Но пък за бъдещето си струва. Simple Smile

# 9
  • Мнения: 1 978
Всяка събота и неделя звучи доста добре, и ще са с таткото.
По-добрия вариант от деца, оставени на отглеждане при бабата, а родителите работят в София напр. и ги виждат макс 2 пъти в месеца.

"Рискувай"! И успех от мен!
  Абсолютно съм съгласна, вие все пак ще се виждате всяка седмица и няма да те забравят. Ти това го правиш основно заради тях, така че действай. Ще ти бъде трудно-да, но щом имаш и подкрепата на съпруга си, ще се справите Peace

# 10
  • Мнения: 234
Да, по скоро бих. Ще сте заедно събота и неделя, а и както и другите мами са казали е добре , че ще са с тати. А е много важен и факта , че съпругът Ви ви подкрепя, а не е въпреки него. Ние сме обратния вариант. С татко, който пътува. И в двата случая не е въобще лесно. Сега заминава в събота и ще си дойде живот и здраве след 6 месеца. Прави ме го освен и заради нас и заради едно по добро бъдеще на детето ни, ако човечеството ще има такова. Приятелката ми , но те просто се наложи от немай къде да си оставят детенцето на майка и още преди да е навършило годинка за 9 месеца. Не им е лесно, но знаят защо го направиха. После ще наваксат, въпреки че тези моменти и мигове нямат наваксване. А Вие ще се виждате всяка седмица.
Все пак последното решение ще го вземете Вие. Пожелавам Ви успех ако решите да приемете работата и времето да Ви мине бързо.

# 11
  • Мнения: 35
Много се извинявам,че се намесвам. Но въпросът ви ми звучи доста  странно. Ако не сте работила до сега, както разбирам и сте си гледали децата те са много привързани към вас и вие сама знаете колко би ги травматизирала липсата ви. До сега в живота си не съм виждала мъж,които да се справи сам в две невръстни деца. Простете любопитството ми той работи ли? Ако са болни кои,ще ги гледа? Бихте ли сподели  ,каква е работата и защо непременно налага това отсъствие .И това решение как, ще се отрази в бъдеще положително върху вашето семейство.
Аз лично подкрепям майките да се развиват и да не изоставят своите цели. Но смятам ,че интересите на децата са преди всичко. И да напомня ,че децата в този период нямат нужда от много материални неща. Тези фобии и истерии си ги създаваме ние. Те преди всичко имат нужда от двамата си родители ,който да са в добра физическа и психическа форма.
 Има наблюдения върху  бебета  и  по- големи деца ,които показват че те изживяват особено тежко раздялата с родителите дори за часове какво остава за седмица. И цял живот носят последици като страх от изоставяне ,чувство за вина и тн.
Простете ,ако не ви хареса поста ми.Но смятам ,че взимате важно решение и имате нужда от различни гледни точки.

# 12
  • ГОре на черешата...
  • Мнения: 11 511
Не.
Категорично.
Никой, нищо, никакви пари не биха били по-важни от децата ми - всеки пропуснат миг от тяхното развитие, всеки загубен ден без тях, всяка рана без целувката на мама биха ме убили...повярвай ми - нищо, нищо не е по-ценно от тях.

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 380
на мен ми се струва, че си взела решението, но се измъчваш. не се оправдавай с децата кое е за тях и какво не. децата имат нужда от родители, пари се изкарват. едва ли става въпрос за милиони, с които ще ги обезпечищ до живот.
ти какво би посъветвала майка си, ако преди години е стояла пред същата дилема? аз съвсем егоистично бих си казала, че си искам мама. освен ако алтернативата не е глад в чиста форма и наистина става въпрос за физическо оцеляване вече. но тук не става въпрос за това явно.

# 14
  • Мнения: 7 947
Оф, понякога се чудя страшно много...Лесно се казва - децата имат нужда от мама и това е точно така! Ама те имат нужда и от много други неща, не растат от въздуха! На всеки е ясно, че с работа в чужбина могат да се изкарат и спестят много повече пари в повечето случаи, отколкото ако си тук. Сега, не искам да навлизам в спорове - и тук може, който е кадърен...Фактите са си факти. Ако днес си покриваш разходите що годе, то утре - детето като стане първи клас - разходите стават много повече. Детето и5ска вече и много други и различни неща, за  детска стая да не споменавам. Та ако човек мисли занапред - изборът да поработи сега и да се изгърби - в много от случаите е правилен.

Общи условия

Активация на акаунт