Искам да се разведа

  • 9 081
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 413
днес прочетох мислите на мъжа си в постингите на един татко...стана ми много мъчно, че и моят мъж сигурно се чувства нещастен, а аз не искам да е така
изтривам обвиненията си към него и взех няколко лични решения-да си намеря работа, която не ме подтиска, да реорганизирам домакинството
обичам си семейството

Последна редакция: вт, 20 дек 2005, 17:16 от me4tiza

# 1
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Мечтица - много тъжно ми стана, четейки те...  Sad Cry Няма ли начин да си поговорите, да се изясните, а и по-добре муден и бавен татко, от никакъв  Naughty
.
Това с гледането на децата от вашите...винаги съм казвала, че ако се допусне в голяма степен това чудо да преобладава - семейството рано или късно се разделя (2 приятелки така "пострадаха" в семеен план). Затова трябваше да ограничиш помощта до минимум.

Иска ми се да вярвам, че ще се наредят нещата и ще си останете семейство  Peace. Всеки си има кусури, няма идеални и затова си мисля, че трябва да се разберете и да продължите напред в името на 2-те прекрасни дечица, които сте създали. Развода е най-лесното нещо, но после идва трудното...

П.П: Как го търпя мъжът си досега с тези му качества, а сега реши, че не става вече?!  newsm78

# 2
  • Мнения: 2 863
Мечица, не избързвай с желанието за развод.... това, че сте различни едва ли е отскоро....гледам дечицата са ти поостраснали(по снимката съдя).... няма идеално в живота. Понякога като чета тука из форумите, особено в семейство!!! и само си казвам" боже, ма то тука само идеални семейства бе... то едни мъже- чудо, ама не е така...
Грижи ли се за вас, прави ли нещо, ако му кажеш??? ОБИчА ЛИ СИ ДЕЦАТА И ОТДЕЛЯ ЛИ ИМ ВРЕМЕ???
С теб как се държи???Желае ли те, радва ли ти се, приятно ли му е да до вас???? Те тва са въпросите според мен, на които е хубаво да си отговориш, преди да се  засилиш към развод  bouquet

# 3
  • Мнения: 1 413
Шани, в началото виждах добрите страни-че е спокоен, уравновесен, добронамерен към всички, но децата са като филтър-грижите и отговорностите за тях изваждат наяве всичко у един човек и така постепенно осъзнах, че характера на мъжа ми има и обратна страна - което съм писала по-горе.
Говорим много, постоянно се извиняваме и си прощаваме...но после се оказва,че стигаме пак до същите проблеми и ситуации,защото принципно сме различни-не че има еднакви хора де.

Последна редакция: чт, 22 дек 2005, 09:56 от me4tiza

# 4
  • Мнения: 2 863
Не знам, нещата, които изброяваш на мен поне не ми звучат като причина за развод. Най-малкото щото и да попаднеш на някой инициативен, то също ще има цена, нали??? инициатива за ходене, за жени например или много излизания с приятели.... Не е необходимо да си му като майка, но може би сик допуснала с времето да се държиш като такава с него...."В името на децата" ще ти създаде с времето чувството, че си направила някаква голяма жертва и един ден това ще вгорчи живота и на теб и на децата ти. Просто е най-разумно да преработиш някой свои виждания и НАЙ-ВЕчЕ ОчАКВАНИЯ!!! тОВА Е НАЙ-БЕЗБОЛЕЗНЕНО ЗА ВСИчКИ ВАС... поне това се вижда от описаното до тука... но хубаво си помисли, няма ли и други причини, които може би не си признаваш дори пред себе си???? От мен да знаеш, големите очаквания към този до теб е....т майката на целия пейзаж- искай от човека, колкото той може да тои даде- ти си го избрала- значи е време да си спомниш защо???Ами ако той започне да иска от теб неща, дето ти просто не ги можеш, не са ти в характера...???? мисли, мисли......не се хлъзгай по наклоненото....

# 5
  • Мнения: 1 413
Знаеш ли, Jali1, кое ме плаши най-много - че този филм вече съм го гледала. Напомня ми отношенията на мама и татко и като гледам сега как са направо се ужасявам.  Мъжът ми има много качества и е много добър специалист и затова очаквам да просперира в работата, но поради бавността му и това става бавно. И във всичко е май така. Ще мисля пак да видя докъде.

# 6
  • Мнения: 1 425
@me4tiza
Е добре де, ти какво точно искаш от мъжа си?

# 7
  • Мнения: X
Миличка, в някой неща все едно говориш от мое име. За това:
Мъжът ми не е лош човек, но е страшно муден, разсеян..... неорганизиран. ...всичко трябва да мине през моето съзнание-за него,двете деца и домакинството.
и това:
... но някак имам чувството, че очаква от мен да съм му като майка-да се грижа и за него...трудно ми е да го уважавам като мъж и да го приемам като опора. Ще свърши каквото го помолиш, но няма да се сети сам да го подхване-ей такъв човек е. Той е напълно неконфликтен, излиза,че все аз се карам и съм лоша.
Това, че всичко трябва да мине през твоето съзнание, няма да се промени. Не се опитвай да го променяш, права е Jaly1: ами ако той ти постави някакви непостижими за тебе цели и каже: Искам те такава. Истината е, че трябва да го приемеш и да се примириш... и винаги, ама винаги когато това ужасно много ти дотежи да си казваш: да, ама аз не съм го взела този мъж заради това, а заради........
Виж, факт е че това обаче води до "Трудно ми е да го уважавам като мъж и да го приемам като опора".  А нужно ли е? Кой каза, че мъжете са силния пол. Ми да ти кажа - не са. Те могат да правят пари. Това е. Тупат се по гърдите с това и вярват сами на себе си, че са богове, след като го могат. Ти явно си по-инициативната и неговата "пасивност" ти тежи. А помисли си само, ако имаше до теб човек инициативен, борбен, силен, властен,нямаше ли той да те потиска!
Давам ти само някой насоки на мислене....
И друго - засега мислиш, че финансовите трудности те спират да се махнеш. А знаеш ли как тежи като махнал се вече разбереш, че всъщност ти обичаш този човек и много, ама много си сбъркал. Че всеки има кусури...
Чак много месеци след като се "разделихме" с мъжа ми и аз признах пред него, че съм искала от него невъзможни неща, той каза "Чудех се дали си го разбрала".
Не искам да задълбавам, защото всяка приказка е различна. Казвам само, че и аз имах подобни проблеми и след това разбрах, че просто трябва да ги приема, защото той не е само Това.... Пак както казва Jaly1 мисли, мисли и пак мисли!!!

# 8
  • Мнения: 1 413
Каси, много точно ми изразяваш мислите,напълно съм съгласна с теб. Това,което казваш, че един инициативен мъж би ме подтискал ме накара да приключа предишната си връзка.Сигурно аз не съм улегнала и съм много прибързана,защото е факт,че постигаме всичко, което искаме и сме постигнали немалко заедно, но нещата стават по-бавно,отколкото на мен ми се ще.
Пантер, искам реална помощ в домакинството-да предложи да купим миялна например или да купи нещо за вечеря или да напазарува вместо мен понеже аз все едни и същи неща взимам и правя, по навик. Искам да приеме,че грижата по децата е толкова негова,колкото и моя и като се наложи да остане той при тях като са болни да не мрънка. Искам да излиза с приятели и да излизаме повече-все аз съм инициатива. Искам да прави нещата по-бързо и да ги подрежда във времето-бил си е цял ден вкъщи, но като се прибера е разхвърляно и влиза да се къпе след мен-кво е правил цял ден и това е неведнъж.
Я кажи ти как гледаш като мъж на тия неща.

# 9
  • Мнения: 1 425
Ако искаш миялна - еми предложи ти. Мъжът ти даже може да не знае че има такъв уред (макар че е малко вероятно), а и дори да знае че има може да не знае колко е полезен ако няма познати с миялни.
Ако искаш нещо да напазарува - ами кажи му какво, дай му една бележка или му прати смс. По мои наблюдения повечето мъже нямат нищо против да пазаруват за домакинството само трябва да ни се казва какво (щото сме си глупавички)  Laughing
Това да излиза с приятели - помисли пак дали го искаш, щото пък други мами се оплакват че мъжете им излизат с мъжка компания без тях. Колкото до това да излизате заедно - това е добра идея винаги.
Не знам за гледането на децата, ама болничните се отразяват на заплатата. А има го и момента че ако много отсъстваш от работа това може и на шефа да не се хареса и да си търсиш нова.
За по-бързото правене на "нещата" (като изключим едно нещо дето със сигурност по-бавно го искаш  Laughing) ще ти кажа това - вие жените не знаете какво искате. Да е организиран, ама пък да не прави всичко по график щото скучно така, ама да е спокоен, ама пък да е енергичен когато трябва, ама да излиза и с приятели, ама пък да не прекалява с приятелите, ама всичко да му е подредено, ама да има и малко артистично разхвърляно. Да е сериозен освен от време на време да е небрежен и духовит. ....

За разхвърлянето - еми повечето мъже са разхвърляни - факт. Тея мъже дето са много подредени, не винаги са приятни за живеене заедно (лично мнение). А колкото до къпането - какво ти пречи че се къпе след теб?

Накратко: поискай си миялна ако мислиш че ви трябва. Помисли в кои домакински дейности може да помага. Ама мисли реално какво може да стене - недей фантазира. Както казаха по-горе - нереалните очаквания водят само до по-малки или по-големи неприятности. И като решиш къде може да помага - постарай се да му създадеш навици. Хората се възпитават. За по-възрастните е малко по-сложно но пак е постижимо. Стига да си си поставила разумни цели. Пазаренето е добра идея. Първоначално поръчвай какво искаш, а после той може и да му схване цаката. Или да пуска прахосмукачката или пералнята или сушилнята или да простира ако нямате сушилня. Такива задачки. Ама му ги давай спокойно и без нерви. Явно наистина е спокоен човека и не е много инициативен, ама ти като знаеш така му давай малко "засилка".
Е т'ва е не знам дали нещо стана ясно, ако имаш въпроси питаи.

# 10
  • Мнения: 2 863
С две ръце подкрепям Пантер!
Мечица, просто изхвърли от главата си напълно идеята за развод. Колкото повече чета, по-сигурна съмче  са ти абсолютно несонователни причините. Което е най-важното, искаш или не искаш, от жената зависи много една връзка. Казва ти го човек, провалил две такива, при това съпроводени от по едно дете!!!Вечните ми изисквания....аз кое смятам за правилно... аз какво искам... ОСОБЕНО- "ИСКАМ ГО И ТО ВЕДНАГА!!!!"ми никой не е създаден да живее в наше удобство!!!!Изморяваш се-ОК- казал ти е Пантер-задачки, без репчене.... с усмивка даже:))
Но помисли за това- откъде идва тази априорна идея, че видиш ли, ако мъжа не прави каквото искаме или както искаме... значи нещо не върви.... ми не върви щото нашите приоритети  рядко са и мъжки такива. Затова според мен мир и рахат има тогава, когато спреш да изискваш твоите приоритети да са и негови. И да ти кажа, личното ми мнение е, че много загубих в брака си от тази вечна борба за равенство! Ми не сме равни и аз откакто спрях да се  боря за равни права мнооооооооого по добре живея. Като иска мъжа да изкарва пари и да не го занимавам ми ОК, на мен не ми пречи, но тогава просто му казвам, че имам нужда от еди какво си и той ми го купува. като не иска или не може да участва, пак ОК, не ти се занимава да поправяш- ми хубаво, дай пари ще си викна майстор. И да видиш колко по-лесно можело така да се живее, но признавам, че ми отне около 12години:)))) бавно схващам, ама по-добре от никога:)))

# 11
  • Мнения: X
Е да ама, ако мъжът й е като моя, незнам. Щото в даден момент още не бяхме разделени той ми каза: Аз мисля, че съм добър в работата си, ти си добра в домакинската, затова нека всеки прави това, в което е добър. Аз предпочитам уикенда да работя и да докарвам пари, отколкото да ти помагам вкъщи. Ама средства за домашна помощница няма, защото "няма пари за глупости". Чист турчин му викам на това. А си мълчал нашичкия, мълчал с годините и аз се чудя защо съм го помолила нещо, а той уж съгласен да го направи, а после като се върна - не! Не всички мъже смятат, че женската еманципация е двустранно явление. Т.е. тя и той ходят на работа, но тя работи на 2 места нали /разбирай и вкъщи/. Ми дразнещо е безкрайно. И някой каза - малките камъчета обръщат колата. Трябва диалог и начин да се изгладят нещата. И накрая - търпимост и известна доза примирение, че много малка част от мъжкото съсловие се интересува от "дома" - това, което ние наричаме с думата "дом".   Това са битовизмите в живота на семейството, с които някой семейства се справят, а други не успяват. Справят се тези, в които жената е решила, че ще поеме по-голяма част от задълженията по дома, като важното в случая е и "мисленето" за тези задължения, от което мислене и грижата по децата теб едва ли ти остава "време за себе си", от което се превръщаш в скучна домакиня и преставаш да си му интересна и той казва "да, ама ти пък не си жената за мене", защото жената за мене не е домакиня, ами се поддържа, ходи на фризьор гримьор педикюр... и цикълът се затваря и става олеле малеле. Но пак ти казвам, Мечтице, когато се разделиш с човека тогава разбираш, че начин имало.... Мисли, мисли и пак мисли как да го направите така, че да е най-безболезнено и най-важното - ти и дечица да сте добре!  Hug

# 12
мен да съм му като майка-да се грижа и за него...трудно ми е да го уважавам като мъж и да го приемам като опора. Ще свърши каквото го помолиш, но няма да се сети сам да го подхване-ей такъв човек е. Той е напълно неконфликтен, излиза,че все аз се карам и съм лоша.


Ей това все едно аз съм го писала същата работа. След поредния скандал  заявих, че трябва да гледа детето поне един час на ден, а той я взе на обяд да я приспива  и легнаха и спаха поне два часа. Все си мисля, че аз съм го научила така понеже поемам цялата отговорност за всичко решила да почна да си му прехвърлям неговите задължения. Ако не са свършени той да поеме отговорността си за последствията. А иначе чуството на самота и умора ми е познато. И той уж е добър специалист в работата си ама докато почне... Абе оня ден беснях а сега ми е смешно.

# 13
  • Мнения: 2 327
Явно доста ти е дотежало и за това ти минават такива мисли през главата. Но едва ли го искаш наистина.
Опитай се да решиш проблема, не мисли за развод. И не сравнявай отношенията ви с тези на родителите си. Те ще са такива каквито си ги направите вие.
Знам, че тежи постоянно да поемаш инициативата за всичко и да мислиш за всичко. Но ако е изпълнителен човека се опитай като за начло да му даваш задачки, колкото може да поеме. Може би в някакъв момент ще свикне и няма да се налага ти да му напомняш. Просто каквото можеш го прехвърли постоянно на него. За да си изгради навик. Явно темпото ви на живот е различно, но по-добре ти да се поукротиш малко, отколкото него да изнервиш Simple Smile Давай по-бавно и не се ядосвай. Чакането е най-големия талант който човек може да развие.
Едва ли нещата ще станат идеални, но идеални семейства няма.

# 14
  • Мнения: 1 172
Бих те посъветвала да говориш първо със съпруга си и после със съфорумците тук. Колкото и да е муден и разсеян, едва ли ще му е готино ако някой приятел, съсед или колега го "светне" какво дискутираш из форумите в Интернет. Това, което искам да ти кажа е, че с тази снимка на дечицата ви, не си достатъчно анонимна, въпреки че използваш псевдоним. Достъпът до този форум е свободен, а само регистрираните потребители са около 10 000.
Само ще добавя (за да не си извадиш погрешни изводи), че не те познавам в реалния свят, за мен и със и без снимката си еднакво непозната. Но ситуацията ти не ми изглежда толкова безнадеждна, и затова си позволявам да ти давам този съвет- да не поемаш излишни рискове, излизайки до някаква степен от анонимност. Успех, каквото и да решиш да предприемеш!

Общи условия

Активация на акаунт