Дъщеря ми сега е малка (1г.8м.) и баща въобще не й липсва, но след време ще тръгне на детска градина и сигурно ще пита за него. Струва ли си да се нервирам ежедневно и да си докарвам толкова неприятни емоции сега, за да може детето ми след време да има контакти с баща си? Последното не е гарантирано.
БНД не дава пари за детето. Мързи го да работи, но е намерил начин да си осигурява кеш за ежедневните разходи. По най-груби сметки всеки ден харчи поне 5 лв за цигари, отделно за кафе, безалкохолни, бира и храна. Ако добавим и сметките му, разходите му за месец излизат не по-малко от 500 лв, т.е. ако имаше желание, можеше и за детето да праща някакви пари или поне да й купува някакви подаръци.
Отношението му към детето също не е много добро. Обикновено я нарича смръдла, мърла, лошотия или др., така че на този етап детето няма полза от общуването с баща си.
Реших да не си докарвам повече излишни нерви и да прекратя отношенията си с БНД.
Някои от приятелите ми, с които споделих намерението си смятат, че постъпвам егоестично заради моето спокойствие да лиша детето от баща й.
След дълго колебание реших да го направя.
Пускам темата, защото ми се иска да видя повече мнения и да си призная, надявам се повечето да подкрепят моето решение.