Деца с увреждания в 1-ви клас да НЕ се записват в специални училища,с изключение

Pogar, първо едно голямо БЛАГОДАРЯ   за това, което правиш за децата ни  . Аз съм много далеч от училищната тема все още, а и синът ми не е с тежко увреждане, но все пак живо ме интересува какво ще се случва. Ще си кажа мнението с уговорката, че е теоретично, непочерпено от собствен опит  .
Първо мисля, че с въвеждането на задължителна 2-годишна предучилищна, всичко отнасящо се до образованието от 1 клас, трябва да е напълно приложимо още от 5 г. възраст. Т.е. за мен  е по-удачно текстът в червено да се приложи на етап предучилищна. Тези 2 години според мен са достатъчни, за да проличи дали за детето е най-подходящо да бъде в масово училище или не. (естествено родителите трябва да имат възможност да преместят детето в специализирана детска градина още от началото на предучилищната).
Както и да бъде приет текстът, най-важното е каква помощ реално ще получават децата.  За съжаление имаме безброй примери за мерки само на хартия.
Да има: осигурени всекидневни занимания с ресурсен, осигурени асистенти за физически и др. нужди (без да броим изнудването това да е член на семейството), психолог, който винаги е на разположение в училището, учителите да са преминали обучение за работа с деца с тежки увреждания и реакция в кризисни ситуации и т.н. На знам дали и кога ще има достатъчно специалисти , за да се покрият навсякъде тези изисквания  .

А самият проект на закона има ли го някъде качен, за да го прочетем? Предполагам, че ще се дадат много полезни предложения по него.

Annie13, благодаря за мнението ти. 
Идеята е точно такава- в общообразователното училище/детска градина да се осигури нужната подкрепа за всяко дете с увреждания според индивидуалните му потребности, за да развие максимално потенциала си, а не само защото е дете с увреждане направо да го засилим към специалното училище, в което всъщност няма нищо специално, а само нужните за развитието му специалисти и материална база, които могат да се осигурят и в обикновеното училище.
В случаите, в които детето не се чувства добре в общообразователна среда, то родителите да имат право да го преместят в специална.

Момичета, на мен ми е интересно кои ще са причините детето да не успее да се адаптира към общообразователна среда...
А по темата  имам следните коментари:

Според мен, специализираните училища са МНОГО ЕВЕНТУАЛЕН ефективен вариант единствено за деца със сензорни увреждания-слепи и глухи или "комбинирани. НО!!!Такива училища не могат да се открият във всеки град или село и тези деца отиват там, където ги има. Живеят в пансионатни условия, ако родителите им не се превестят заедно с детето и то ако у-щето е в голям град с възможности за намиране на работа. Така или иначе това е свързано с огромни неблагополучия:
1. В пансионатния живот децата по принцип садоста неглижирани, т.е те са предимно източник на заетост и заплати за персонала. Често са жертва на организираната просешка мафия и в зависимост от възрастта -на проституция.
2. Ако родителите се преместят заедно с детето и си намерят прилична работа, имат разходи за квартира, която изяжда поне едната заплата, което води до обедняване или поне до мизерно оцеляване.
3. Тези училища не предоставят  и не стимулират постигането  на достатъчно викоса квалификация, така че децата са конкурентно способни на пазара на труда, а социални предприятия по принцип няма или там, където ги има са на ръба на фалита.
4. Как в специалното улилище ще се продолее изолацията  и  съответно невъзможността за адаптация в стандартната обществена действителност?
Според мен трябва да има специализирани паралелки в масовите училища, поне в едно училище в малък град, например.


           При паралелка в масово училище специалистите ще могат да обясняват останалите деца и ученици как по-лесно да разбират или просто да изграждат поведенчески манталитет с децата с увреждания

Защото в крайна сметка целта на реформата е ,от една страна по принцип гарантиране на достъпа до образование на децата с увреждания, но и  чрез образование адаптирането им вкъм естествената социално-обществена среда. Едновременно с това да се създадат условия и за адаптирането на  "социално-обществената среда" като отношение и разбиране към и на децата с увреждания. Дали детето ще се адаптира, зависи от  единствено и само от позитивното  желание, отношение и УСИЛИЕ на родителите и учителите/ персонал, специалисти и т.н./
Когато затвориш едно дете в специфичната му среда, напр. дете с двигателни проблемив инвалидна количка- като си изтърве химикалката в специфичната му среда учителката ще му я подаде, но в "масова"-та  или Иванчо СЪПРИЧАСТНО ще му я подаде ,или то ще види как Иванчо  си изтърва химикалката и  САМ СЕ НАВЕЖДА и ше бъде естествено провокирано да направи същото.
При децата със слухово-говорни проблеми в специфичната им среда обучението става по пряк  почти пасивен начин- т.е "набива им се в главите"път,  това, което трябва да усвоят, но в "масова" по косвен път детето има повече възможности да осъзнае и научи какво правят "здравите" му връстници, и т.н.

Ние родителитеслед като искаме РАВНОПОСТАВЕНОСТ И   РАВЕН ДОСТЪП до образование, би трябвало да приемем и усилията, които трябва да положим за психологическата ни подготовка за този равен достъп. След това идва допълнителната подкрепа със  стандарти, структури, образователни програми , организация на учебен процес,специалисти и пр., която да компенсира възможностите за постигането на ефективност...
Специализираните училищаможе да са ефективни в нормалната европейска система, но там "здравите " деца от най-ранна възраст съвсем елегантно се възпитават в приемане на "различните" с различията им като "нормални.. При нас, балканския ни и тоталитарен манталитет може да се промени само като "вкараш" различните при "нормалните"...Опитах се да обясня съмсем примитивно..
Абе никой ли не се вълнува от темата, че само аз пиша...

Синът ми е с Аутизъм , през ноември става на 6. От 4годишен е успешно интегриран в масова детска градина. Ресурсен учител три пъти седмично по 1 час , психолог веднъж седмично 30 минути и логопед веднъж седмично 30 минути. Миналата година - така наречената първа предучилищна 5 годишни деца - Владко обикаля мота се не е седнал веднъж да работи да слуша или вообще каквото и да е на масата с останалите даца в градината когато те учат рисуват и всичко останало. С тях е но само в една стая на практика си прави каквото си иска ..... тоест не участва в образователния процес. Трудно ми е да обвиня когото и да е защото просто нещата са недомислени в смисъл че няма как учителката на 26 деца да се разправя само с него да седи да прави нещо тъй като тя трябва и урока да си предаде и останалите които имат желание да чуят все пак да научат това което тя ще каже. Ресурсната учителка също много съм доволна но как да стане .... обичайните деца да учат всеки ден по 2-3 часа до обяд все се занимават с нещо .... а наш Владко за три пъти седмично по час да ги стигне .... абсурд....  Резултата е следния децата които са с ресурсен учител - говоря за по изостаналите на практика сложните случаи работят само когато учителя е с тях и то извън групата в стая - ресурсен кабинет .... и когато не са там , а в групата не участват. Сега ще бъде на 6 - реално така нареченото ПГ . За да има полза от годината трябва с него да има учител всеки ден само за него или за две деца един който да стои с тях в групата и да работи с тях по това което учат и останалите - пък кой колкото успее да схване ....но да е ясно че детето е в групата и е работило .....да е ясно че докато другте пишат и той пише а не както сега той пише когато дойде учителката през ден по един час....

поста стана твърде дълъг затова ще продължа тук ...
та ако и тази година положението е същото просто ползата ще е минимална ...
всички казват вземаш си го наобяд и го подхващаш ти ... аз ще го взема и да го подхвана но обяснете ми как , то самото дете се изчерпва .... следобеда е време за почивка са сън или за по леки задачи ....
и вообще чува се сега децата в първи клас - два комплекта учебници единия в училище другия в къщи , училището по цял ден тоест до пет следобед ..... е те след пет какво ще учат още .... кога до посред нощ ли вообще кой мисли тези неща къде живее .....

Райка, дай идея как виждаш най-ефективния вариант. Зная, че децата с аутизъм и подобни състояния имат специфични особености по отношение образователния процес, но "няма начин да няма начин" Дай идея-сега е моментът да предложим нещо рационално и то да се случи!

Чудесно, че като родител си се взряла в "перспективата", а не в охкането и "не"-кането, и това от изключителна важност!

ами мога да спомена конкретен случай в нашата градина има две деца на една и съща възраст Владко с аутизъм и още едно не съвсем аутистче но да кажем аспергер и двамата сега ще са ПГ в различни групи .... единия моя ще се мотае на едното място , другия повтаря от миналата година и в групата не е гъкнал и точка не е направил докъто с ресурсната работи .....но ако те двамцата са в една група и има ресурсна за тях всеки ден по два астрономически часа от 9 до 11 и да са в групата с останалите тоест ресурсната да не преподава ами да помага на едното и другото ....
вообще за 6 годишно дете което без подкрепа не може да прави това което и останалите и му трябва много за да ги догони ресурния учител трябва наистина да е с него а не само по час през ден ....
още нещо ... ресурсните центрове могат да обособят групи от две до пет деца с една учителка следобед по два три часа за написване на домашни за допълнителни занятия като се преценява да има едно най много две които много немогат и останалите две три вече да са влязли в пътя ..... както едно време училището от първи до четвърти клас на едно ....в малки групи до пет деца следобед занятия на маси , чинчета в кръгче ли учителката да може да е до всяко и едно от друго да се дърпат напред ...
трето ... децата ни често имат и проблеми в моториката и грубата за тях в училищата , детските градитни може да се организира също в малки групи занятия по физкултура които са насочени към подобряване на умения като ловкост бързина игри с топка стралба в кош , по цел , различни елементарни щафети , приоритетно да имат право да посещават басеини / който в нашия град е един закрит и е към училище и не може ей така да се ходи /

но ситуацията е такава че аз специялно познаваки моя хубавец знам че за да прави нещо му трябва човек да го ръчка .... о още едно дете примерно да го дърпа напред тоест да го провокира да не му е скучно ... дет се казва да е като модел за подражание и то това не бива да е съвсем като обичайните а и то леко да се нуждае от помощ ....
разбирам и учителките и всички но виждам че детето ми е на светлинни години от останалите , не мога да обвиня никой но тази година специално не смятам да оставя нещата така .... тоест да не седи нищо да не прави тетрадките да са му нови , той молив да не е хващал да дръпне една черта вътре .....

Aз лично мисля, че не трябва дете в начално образование, до 3/4 клас, да се обучава в специално училище. Няма никакъв проблем да се предвиди изключение, но само при изрично заявено писмено желание на родителя, като в него и да се обоснове какво и защо се случва с детето в обикновеното училище, което му вреди. Ако мотивите на родителя действително са онсователни, че има вреда за детето, да му се направи препоръка за специално обучение. Възможно е и това да не означава непременно специално училище, а обучение в център, а ако той е в двора на училището, най-добре. А специалните специалисти от тия специални училища, трябва да се изнесат със специалните си методики, материали и предмети в обикновените училища. Същото се отнася и за ресурсните центрове, а не те да седят закотвени на едно място, а децата да се местят при тях и като следствие сегрегират и изолират по признаци.

Райка, много си сладка:)- "моя хубавец"
Давай конкретно-по текста от "члена"

Всичко е добре, зависи само как ще се прилагат тези закони.  Дали ще приемат децта със СОП в масовите училища и детски градини? Всеки ден ли ресурсните учители, психолози, логопеди ще се занимават с децата? Целодневно ли ще е обучението и ако да ако детето се уморява повече от връсниците си ще има ли къде да си почива?

Моята дъщеря на 3 годинки не искаха да я приемат в нито една детска градина в нашия квартал. В момента в който научаваха диагнозата и се оказваше, че няма места, групите били големи и не можели да се занимават с "такива" деца. Говорихме в  РИО с някаква жена, май отговаряше за интеграцията на деца със СОП, срещнахме с началник отдел образование, с заместник кмета по образованието. Всички твърдях, че сме прави, но освен че ме докараха почти до истерия, нищо не предприеха. Накрая кмета на района в който живеем се застъпи за нас и дъщеря ми я приеха в най-близката до нас детска градина. После се преместихме в друг район и пак кмета на района пак ни съдейства - този път ни взеха от раз. В масовата детска градина детето ми се чувстваше много добре. Госпожите, децата и родителите я приемаха много добре (страхотни госпожи имаше моето момиченце). Само, че по време на занятията детето ми в повечето случаи не желаеше да се занимава и докато другите учеха, тя отиваше да си играе. От ресурсните учители също сме много доволни, два пъти седмично с Лиза се занимаваше логопед, психолог и социален педагог.