Здравейте! Видях се в чудо с малката ми дъщеря и просто не знам какво да правя вече. Моля за съвети, защото просто не издържам. Тя е на година и седем месеца и реши ли нещо, става страшно ако не стане така. Тръшка се, търкаля се и реве неистово. Нищо не помага, нито разсейване, нито да я оставя. Започва да рита, да хвърля и сигурно 20 минути се дере. Съседите сигурно мислят, че я дера жива вече. Няма такова тръшкане. Опитвам да я разсея с нещо, но тя го хвърля ядно на някъде и продължава. Голямата имаше един период на неистов рев, но поне не се търкаляше и не хвърляше. Малката е по-темпераментна и по-палава, но като започна да се тръшка ми идва да се хвърля от терасата. Знам за т-нар бебешки пубертет около 2 години и че трябва да се израсте, но просто вече нямам нерви. Още повече, че голямата е спокойна и с нея чак такива чудеса не съм виждала. Помагайте, моля ви!
- Публикувана: 26 авг. 2011, 21:42 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2011, 23:43 ч.
Тръшкане
Нищо не правите. Пълен игнор. Да се тръшка и да реве колкото си иска 
Не й обръщайте внимание!Ариел* за съседите да не ти пука. Да си мислят каквото си искат.
Нищо не правите. Пълен игнор. Да се тръшка и да реве колкото си иска
Не й обръщайте внимание!Ариел* за съседите да не ти пука. Да си мислят каквото си искат.
За в къщи това е подходяща тактика, но когато започне да се тръшка на улицата или на др. обществени места?
Нищо не правите. Пълен игнор. Да се тръшка и да реве колкото си иска
Това е решението
Колкото повече се мъчите да ги разсейвате и успокоявате, толкова повече ще продължават да го правят. Имаме приятели с момиченце, което започна да прави тези номера около годинката. Майка й възприема тактиката на успокояване, галене, говорене, глезене. Сега момиченцето кара 4-тата си годинка е някакъв кошмар просто. Истериите продължават с пълна сила и погрешната тактика на успокояване - също. Пълен игнор означава пълен игнор. Даже не ги и поглеждаш. Вършиш си нещо твое и изобщо, ама изобщо не я забелязвай. Не й говори, все едно я няма. Ако сте навън, както писа аманита, извлачаваш я без приказки някъде, където може да се тръшка и я оставяш.
Нищо не правите. Пълен игнор. Да се тръшка и да реве колкото си иска
Съгласна съм на 100%!!! Като започне да се тръшка , излизам от стаята или и обръщам гръб и се правя,че не я виждам. Всичко приключва много бързо. Вече знае, че няма да и мине номера.
Между 1г. и 1г.6м. дъщеря ми много се тръшкаше. Сега вече тези изпълнения намаляха.
Може би пораства, но и понякога има шамарче по дупето, ако сме някъде на вън, когато имам възможност, я прибирам в къщи за наказание. Имаше един период, в който малко след като сме отишли в парка се заинатяваше за нещо и започваше да се въргаля по земята. Веднага си тръгвахме. По някое време изглежда осъзна, че ако се инати се прибираме и почти престана да се тръшка, но не изцяло. Все още имаме изпълнения. Най-неудобно за мен е, когато започне да пищи и да се тръшка в някой голям магазин. По тази причина вече много рядко пазарувам от хипермаркети.
Може би пораства, но и понякога има шамарче по дупето, ако сме някъде на вън, когато имам възможност, я прибирам в къщи за наказание. Имаше един период, в който малко след като сме отишли в парка се заинатяваше за нещо и започваше да се въргаля по земята. Веднага си тръгвахме. По някое време изглежда осъзна, че ако се инати се прибираме и почти престана да се тръшка, но не изцяло. Все още имаме изпълнения. Най-неудобно за мен е, когато започне да пищи и да се тръшка в някой голям магазин. По тази причина вече много рядко пазарувам от хипермаркети.
За в къщи това е подходяща тактика, но когато започне да се тръшка на улицата или на др. обществени места?
Ами пак игнор. Оставяш го да се тръшка. Естествено не буквално на улицата, където минават коли. Трябва последователни действия и да разбере, че номера не минава.
Между 1г. и 1г.6м. дъщеря ми много се тръшкаше. Сега вече тези изпълнения намаляха.
Може би пораства, но и понякога има шамарче по дупето, ако сме някъде на вън, когато имам възможност, я прибирам в къщи за наказание. Имаше един период, в който малко след като сме отишли в парка се заинатяваше за нещо и започваше да се въргаля по земята. Веднага си тръгвахме. По някое време изглежда осъзна, че ако се инати се прибираме и почти престана да се тръшка, но не изцяло. Все още имаме изпълнения. Най-неудобно за мен е, когато започне да пищи и да се тръшка в някой голям магазин. По тази причина вече много рядко пазарувам от хипермаркети.
Може би пораства, но и понякога има шамарче по дупето, ако сме някъде на вън, когато имам възможност, я прибирам в къщи за наказание. Имаше един период, в който малко след като сме отишли в парка се заинатяваше за нещо и започваше да се въргаля по земята. Веднага си тръгвахме. По някое време изглежда осъзна, че ако се инати се прибираме и почти престана да се тръшка, но не изцяло. Все още имаме изпълнения. Най-неудобно за мен е, когато започне да пищи и да се тръшка в някой голям магазин. По тази причина вече много рядко пазарувам от хипермаркети.
Ето и ти си усетила по какъв начин да действаш. Единия, който я прибираш в къщи и явно не й харесва това , а другия като не я водиш в хипермаркета. Може в него нещо да я притеснява и тя да реагира по този начин. Ти си познаваш детето и може да прецениш, кое я кара да прави това, но при всички случаи трябва игнорираш тези прояви и да действаш последователно, за да не смята, че ще й мине номера
Нищо не я притеснява в магазините. Иска да я пусна да ходи свободно и да пипа продуктите, а това няма как да стане.
Бих казала, че детето ти е просто любопитно и иска да види и да пипне всичко, което й привлече вниманието в магазина.
Тя опознава света около себе си. И естествена е тази реакция да се тръшка, защото си я лишила от това удоволствие. Спокойно с нея за ръка може да й разрешиш да пипне нещата и да казваш какво е това. Друг е въпроса, че да ходи свободно в големите хипермаркети си е доста опасно и това не трябва да допускаш.
Всичките дечица минават през него
Е, Слава Богу, не са всички