наскоро участвах в една дискусия и оттогава ме гложди да пусна питане.
Нормално ли ви се струва младо семейство да тегли огромен кредит за жилище, при положение, че родителите/и бабите/ живеят по един /вдовци/ в огромни палати? И не се преместват да кажем в по-малък палат /говорим за жилища над 100 квадрата и цени над 100 000 лв/ за да помогнат на младите.
Вие бихте ли живели сами след години /след пенсиониране/ на такова място, и да оставите децата си с ипотека, изяждаща повече от половината им доход? Бихте ли ги пратили на квартира при същите условия? Бихте ли ги оставили да изнемогват и буквално да има риск да останат на улицата, но пак да не продавате и да не помогнете /не говоря да се отиде на гарсониера, но поне с една стая да се свали 'имота' /
Смятате ли, че никой не е длъжен на никой? И младите трябва да се оправят сами, на всяка цена?
П.П. Аз самата честно казано, не си представям да постъпя така с моите деца, но пък имам реални примери за това, за което е темата. При вас роднини помогнаха ли?