Мъжът на 37

Здравейте , не съм сигурна дали тук му е мястото , но искам да споделя с някой моята история....просто защото не се чувствам добре.....знам колко по-големи драми съществуват в живота......но все пак.....
та.... аз съм на 24 години и съвсем скоро приключих близо 5 годишна връзка(той е с 9 години по-възрастен) , много голяма любов......изключително емоционални взаимоотношения. Той ( ще го наричам М ) ме гледаше като писано яйце....толкова грижи никой не бе полагал за мен....както се казва една чаша не ме оставяше да измия сама.......просто истински кавалер, уважаваше ми мнението, непрестанни комплименти и обяснения в любов,.....просто романтика отвякъде , дори и в материално отношение- винаги първо за мен мисли....след това всичко и всички останали.......мъж мечта......без забележки......а пък в секса......за там вече няма думи да се опише колко изключително и върховно е било ....,но за огромно съжаление последната 1година и половина той се промени.....обгрижването си остана( имам в предвид домакинската работа .... финансово...) , но някак си спряхме комуникацията между нас, разредихме и секса......когато се видехме вечер и си разказваме деня.....той не ме слушаше , прекъсваше ме и започваше с неговите проблеми....не искаше никъде да ходим....стана един ленив и мързелив......започнах да си мисля , че не ме обича вече и да изпадам в параноя , започнах да ревнувам( а попринцип не съм ревнивка)и отношенията ни все повече изстиваха......и през главата ми взеха да нахлуват мисли за раздяла.....обмислях го всеки ден.....но за нещастие в този момент пък баща му се разболя от рак (левкемия).....и не можех да си позволя да го оставя в този момент.......след 2-3 месечно лечение баща му почина изпитвах нужда да съм с него и да съм му опора в живота......, но той попринцип е интроверт и нищо не ми споделяше относно мъките му....., но аз бях до него-знам , че беше достатъчно! и така след смъртта на баща му всичко уж си беше по старо му....., но някак се озлоби към мен....когато ме виждаше в добро настроение......(понеже е изключително интелигентен мъж , а и ме познава изцяло ) знаеше как с една дума да ми срине света ......и така.. започна да го прави тоя номер доста често.......аз съм в добро настроение и му разказвам кое ме е накарало да се почувствам така ....и той............ме режеше......започна да прави изказвания относно моите родители ( просто до такава степен издребня , че чак не ми се вярва.......................) . В един от моментите ми на радост той ме беше попитал : " защо майка ти и баща ти дойдоха на погребението на баща ми с най-белите си дрехи....!?" просто се втрещих.........не знаех ....какво се случва ....просто в този момент направо ми причерня.....но си го премълчах.....много се разстроих понеже знаех как изживяват моите родители цялата ситуация....но си премълчах.............скоро след това се случи и да ме одари.....много изнервен стана , даже съм имала ситуации в които ме беше страх да заспя до него.........да не говорим , че направи нещо ,което ми изтръгна цялата любов към него.................когато баща му ( Бог да го прости ) все още беше жив и влезе в болница за лечение.....той остана сам шеф във фирмата ,която имат (семеен бизнес) ииии открих , случайно , че точно в тоя момент на влизането на бащата в болницата му е дошла много голяма поръчка във фирмата........и М я беше скрил за да си купи нещо за себе си - и то не какво - ами телефон за над 1000лв.........................просто когато го разбрах това ..................всичко се срина за 2 секунди , всичките 5 години се изпариха , цялата ми любов........., не исках такъв човек до себе си и секунда повече........., но останах, останах с него , защото всичко лошо което се случваше преписвах на това , че баща му е болен ......след това и на смъртта му................., но въпреки всичко всеки ден си превъртах гадориите.....и исках да се разделим......1година търпях всичко това и с всеки изминал ден той ме поставяше в не по-малко втрещтяващи ситуяции.....докато накрая вече взех да не издържам.......прибирах се вкъщи да спя , не му се обаждах с дни( той също не ме търсеше, а твърдеше че ме обожава и че иска аз да съм жената за която ще се ожени.....предлагал ми е брак 100тици пъти..).....един ден , както си бях вкъщи.........се регистрирах в един сайт за запознанства.........там още на първата минута започнах да си пиша с много мъже.....(просто търсх нещо ново...не знам и аз какво ме тласна натам.....като някаква невидима сила.....) и по конкретно с един- много ми допадна начинът му на мислене - културен , интелигентен.....писахме си няколко часа ( а аз отвътре........в стомаха ми ......направо си се влщбих за 2 часа ьхахаьхаьх ) той ми даде номера си ,понеже искаше да се видим(ааз естествено отказвах - никога не бих излязла с накой от такъв сайт(така си мислех...) ) та.......аз си записах номера му.....и отидох пак в М за да гледаме накой филм и да спим. Но не спирах да мисля за този от чата и започнах да му пращам смс-и...той ми отговаряше, аз пращах и така.....на следващия ден се видяхме(ужас - не можех да се позная) и от тогава си допаднахме още повече....и започнах да се виждам с него......Спрях да звъня на М и да ходя в тях.......той пък не ме и търсеше.........(много странна работа). и такаааа 10ина дни , докато накрая не идържах и звънах на М да се видим - исках да му кажа , че приключваме.......и така и стана - не беше по план както си го мислех , но и по добре - нямаше драми , останахме в добри отношения(естествено не му казах за новият ми( само да допълня- не зарязах М заради новия....просто той ми помогна да стане малко по-рано.....) и така....с този от чата ( него ще наричам Н ) станахме неразделни - той пък и по това време беше отпуска и аз ваканция (студентка съм- и аз напуснах работа...малко преди да се запознаем)и наистина по-цял ден бяхме заедно-много се сближихме , много бързо взеха да се развиват нещата....един ден обаче си проверих пощата и видях , че М ми е писал: беше изключително трогателно.....много плаках, много , много , но не исках да се връщам назад............С Н се чувствах превъзходно - не беше нужно да се променям или да се съобразявам - така че да ни е добре......Но на Н му свърши отпуска и влезе в някъм ужасен график.....2 на 2 , но когато е на работа е от 6 сутринта до 11 вечерта.......и излизанията ни намаляха...............а аз се чувствам ужасно понеже не съм свикнала да съм сама и изпадам в депресия- непрекъснато мисля и за двамата.....................естествено не бих се върнала назад , но не съм сигурна дали искам да се впускам толкова скоро в някаква връзка...............и то с мъж 14 години по-възрастен от мен......