Как решавате проблемите?

  • 7 630
  • 153
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12 648
Крясъци, разговор, сръдни?
Всяко семейство има проблеми. Някои крещят, после са си най-мили. Други се сърдят с дни. Как е при вас?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 957
Аз съм от първите - дето после са най-мили, като стана мила започват преговорите и често съм отстъпчива. Слава Богу, никой не се сърди с дни (мама е такъв чешит, не се търпи, как помни за какво се сърди като всички отдавна сме забравили, че ни се сърди?).
А! Разбира се, това е в изключително редки случаи, защото правилният отговор е: у дома никой не вика и никой не се сърди, кротко разговаряме, правим компромиси.

# 2
  • Мнения: 21 266
   Ние сме от сръдливите -  за щастие можем да се сърдим около половин - един час, през който обикновено някой излиза да се разхожда ядосано. След това в леко изнервен разговор се установява, че мъжът ми е бил прав и правим това, което е предложил той.
   

# 3
  • София
  • Мнения: 38 209
Ако е истински проблем - сядаме и разговаряме.
Крясъците и сръдните са за глупости.

# 4
  • Мнения: 1 723
Тъй като вече се познаваме достатъчно много дори и караниците си знаем как ще протекат и затова единият вариант е ако съм натрупала много напрежение започвам да му викам, на което той ми отговаря в същия дух и като изпуснем парата всеки си се занимава с нещо, по-късно са разговорите. Другият вариант е ако не ми се занимава пропускам покрай ушите с цел да не се впрягам и по-късно разговаряме.

# 5
  • Мнения: 1 788
В семейството на родителите ми винаги сме реагирали доста емоционално.
Може да си кажем всичко един на друг, но след 10 мин. да стоим и да говорим спокойно за проблема, без да сме се обидили от думите. Характерите ни са такива, че всеки знае, че каквото и лошо нещо да е казал отсрещния, е просто изпускане на пара и реално не мисли наистина това, което говори.
Сърденето никога не е било вариант. За мен това е просто отлагане на разговор относно проблем. И не е никак изгоден вариант, особено когато нещо не трябва да търпи отлагане или/и се задълбочава с времето.

# 6
  • Мнения: 1 085
Минали сме през всички варианти. Напоследък, надделява разумът. Водим разговор, след който единият отстъпва и така..., но това е след 20г. заедно  Grinning

# 7
  • Мнения: 1 174
Караме са за глупости. Като например къде ще стои солницата и защо винаги той я мести някъде си, като аз съм я сложила там  #Cussing out
За важните неща говорим.
Това е след 8 години напасване на характери, в началото беше страшно  Mr. Green

# 8
  • София
  • Мнения: 23 036
Вкъщи само аз се карам и викам. Много е изнервящо и крайно потискащо, ще знаете. Никаква съпричастност от страна на мъжа ми - седи си спокойно и изобщо не иска да влиза в спор с мен.
Иначе се заканвам да не му говоря поне 3 дни, но след има-няма 15-ина минути забравям (разбирайте, че цупенето ми е минало като лятна буря) и се издънвам яко като отивам на сладки приказки при половинката.
Понякога мъжът ми ми се моли да му се разсърдя и да не му говоря поне за 2-3 часа, но не ми се получават нещата.  Grinning

# 9
  • Мнения: 6 293
Ние се сърдим и мълчим с дни. Знам, че не е най-добрият вариант за решаване на проблеми, но не зависи само от мен.  Crossing Arms

# 10
  • Мнения: X
В началото опитвах да  викам....ама то като няма никой насреща ,и скандала не те кефи.    Laughing
Та,проблемите ги решаваме ,като става  на мойта.....За дреболии.
Важните неща се обсъждат,коментират,разфасоват,делегират ....и т.н.   

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
обсъждаме си делата, начинанията и похожденията.
Ако искам да е моята, намирам начини.  Mr. Green
Но не се джанкаме вече, животът е твърде кратък.

# 12
  • София
  • Мнения: 7 097
Казвам си, каквото имам да кажа по темата, но не крещя.
Понякога, ако съм много ядосана се случва и да се сърдя, но не на инат, а по-скоро се затварям в себе си, докато премисля нещата.

Вкъщи само аз се карам и викам. Много е изнервящо и крайно потискащо, ще знаете. Никаква съпричастност от страна на мъжа ми - седи си спокойно и изобщо не иска да влиза в спор с мен.
Иначе се заканвам да не му говоря поне 3 дни, но след има-няма 15-ина минути забравям (разбирайте, че цупенето ми е минало като лятна буря) и се издънвам яко като отивам на сладки приказки при половинката.

Ей така е у нас, но с обратен заряд - в твоята роля е мъжът ми.

# 13
  • Мнения: 2 927
    Той - повишава тон, но за кратко. Смята, че след като каже "великите си мисли", въпросът е приключен и не се нуждае от обсъждане.
    Аз - изнасям се поне за час, ако съм много ядосана. Мразя скандали и викане, ужасяват ме. Майка ми твърди, че съм в състояние да кажа много тежки думи в такъв момент, и далеч неоправдани с оглед конкретната ситуация. С тих глас. Затова бягам, за да си охладя страстите и да не стигна до там. После си казвам всичко.
    Не мога да се сърдя, минава ми много бързо. 

# 14
  • София
  • Мнения: 7 980
Нямаме скандали, по-скоро "съскаме". Ако се считам за права, може и месец да се сърдя, но ми се случва изключително рядко.
Гледаме да решаваме въпросите с разговори, защото и двамата идваме от семейства с проблеми и се стараем да не дублираме грешки и при нас.

Общи условия

Активация на акаунт