Тя поиска да дойде при мен, живея в Германия от 11 години.
Говорихме дълго, животът в България е много труден. Тя е фризьорка по професия.
Твърдо решена е да замине. След много молби, поех обещание да и ударя едно рамо.
Взех си аз един ден отпуска и тръгнах до бюрото по труда за информация.
Оказа се, че с нейната професия може единствено да си отвори фирма. А да си намери работа е много трудно, защото точно в тази сфера трудно давали работни визи.
Другият и проблем е, че никога не е учила немски, а и искат минимум разбираем немски.
Ходих питах и при една позната фризьорка, ако може като партньори да бъдат.
Вечерта се чух с нея. Тя ме обвини, че едва ли не съм неоправна, че другите като имали приятели, направо заминавали. Как така вече 11 години съм в чужбина, а не мога да и помогна.
Като и казах за езика, тя ми спори, че език се учи на място. Е да де, но тук курса по немски е много скъп, а тя средства няма.
Исках да направя услуга, а излязох глупачка.