Не знам колко са хората, които наистина имат такова усещане за нещата, и всъщност точно затова пускам темата - да разбера, защото нещо не ми е ясно...
Думите служат, за да назовават нещата. Да ги определят по някакъв признак, с което да ги отличават едно от друго, или напротив - да ги сравняват едно с друго... Все едно, думите правят нещата разпознаваеми. Защо да мога да кажа "бялата порцеланова чаша", а в същото време да е тесногърдо да кажа "дебелата изрусена жена с невъзпитаното дете"? Или "патката, която си изхвърля боклука пред прозореца", или "простакът, който бие жена си", или "кукувицата, която храни кучетата в целия квартал", или "циганинът-алкохолик от трафопоста"?
Естествено, разбирам, че всички тези хора може би са имали трудно детство, или са преживели житейска драма, или имат здравословен проблем, или са самотни, или са жертва на прехода, и всъщност са едни страхотно мили хора, интелигентни и възпитани, но поради лошото стечение на обстоятелствата в живота им са стигнали дотук, и бла-бла... И мъжът който бие жена си всъщност може да е лекар, който спасява човешки животи, а дебелата жена с ужасно дете да има прекрасна душа (каквото и да значи това), а патката, която си изхвърля боклука, да е с тежка форма на костно заболяване...
Но какво ме интересува това?
Това ми е въпросът - наистина ли не определяте, етикетирате и квалифицирате хората и действията им? И ако да - как се ориентирате в заобикалящата действителност? Моля да не се задълбава в конкретиката на примерите, които дадох - те са напълно случайни, но реално съществуващи... Въпросът е принципен - ако е против възгледите ви да ... (изневерявате, карате пили, хвърляте боклук от прозореца, биете децата си, пушите по улицата, храните бездомните кучета, раждате на 76 години и т.н. и т.н.), защо да не можете да квалифицирате тези, които го правят като ... нещо си(какъвто там ви е речниковия запас)?
Толерантност? Лицемерие? Или?