Преди 8 дни малката беше извество време (аман ) със запушен нос и тогава не искаше да суче - нещо като стачка. Аз не се притесних, но споделих с таткото, че Габи не яде много, а той веднага ме успокои: "Нищо де, вече е голяма, стига толкова!"
Направо му скочих на ушите. Как така, бе?! Ти чуваш ли се? Мислех, че и за него това е "начин на живот", а той така махна с ръка и отсече. Аз съм толкова запалена кърмачка, а май мъжът ми не съм убедила още за ползите от кърменето.
Още... Миналият ден си играем двата с малката - тя скача, качва се по секцията, лази. Аз съм по спорта и тя на мен се е метнала. След малко се катери по мен и ме дърпа за блузата. Давам й да суче. Половинката гледа, гледа и изръсва гениалната мисъл. "Вие се кърмите, ама тя както е тръгнала по Нова Година ще направи годинка" Само за протокола да уточня, че е родена на 31.март, ама мъжка му логика. Сигурно го гложди мисълта, че момата скоро ще идва на крака да си търси правата!
Да се оплача и от един друг татко - един от шефовете на Ален Мак, много надъхан работохолик. Пътуваме с него в колата и той ме пита - какво хапва бебето (и той има две малки деца) - казвам ..... и кърма на корем. Ма как още кърмиш? Тя, Габи, вече се била Отвърдила като бебе, имала стаж с храненето и нямало смисъл от толкова опорство. Е, това се казва бизнес мисъл! И после ние сме били като кобили с капаци.