Момичета , незнам при вас как е , но ние сме все така .Ето бабата (майка ми) ни беше на гости от БГ за близо 2 месеца....сега ще си ходи и вместо да се възползжаме от последното време заедно , тя изпада в едни състояния...депресирана е , става едно тежко ....Реалността е такава , но пък защо да не гледаме на хубавите неща , , че сме добре , здрави сме ,щастливи сме , осигурени сме ...Де да знам , тя искаше сама да си ходи , въпреки ,че може да седи още ....хем иска , хем й е мъчно ....а мен ме мори това състояние ...При вас как е?
- Публикувана: 14 дек. 2005, 13:52 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2005, 08:17 ч.
Всеки път раздялата е трудна...
Ами на нас още никой не ни е идвал на гости. Но като си затръгнем от Бг, става тя... И на мене ми е мъчно и ми липсват всички, но не го приемам толкова трагично, дори така ми е някак си по-спокойно надалече и повече се разбираме. Животът ми е пълен и тук, може би те усещат отсъствието ни повече, защото голяма част от живота им е била посветена на нас 
Пък и там винаги имаме специално място, което остава празно и което те постоянно усещат
Пък и там винаги имаме специално място, което остава празно и което те постоянно усещат
Ех,така е,за жалост.Хубаво е,когато се видим с родителите,но разделите.... 
За тях е оЩе по_тежко.
Пък и там винаги имаме специално място, което остава празно и което те постоянно усещат
Ти си права.Майка ми,въпреки,4е дори да се приберем някой ден в България,няма да живеем у тях,пази стаята ми,както аз я оставих,не дава на никой да размести ниЩо там.Като го видях ми стана много мъ4но...
За тях е оЩе по_тежко.
Пък и там винаги имаме специално място, което остава празно и което те постоянно усещат
И на мен ми е трудно да се сбогувам.Майка ми има здравословни проблеми и не може да лети до тук, като си ходя все си мисля,че може би я виждам за последен път и се опитвам да и угодя всячески.Сега и се обаждам по-често отколкото докато живеех в Бг,виждам,че и е много необходимо да си побъбрим.А и когато хората остаряват,като останат сами се плашат.
Да ви кажа според мен това с трудните раздели е до време може би сте в чужбина сравнително отскоро .Сестра ми и е от 15 години а майка ми от 10 год. първите 2-3 ни беще много трудно при всяка раздяла имаше по 3 дена сълзи и сополи ама после всички свикнахме и нещата минаваха нормално. ама то преди 10-15 години контактувахме единствено с писма който пътуваха по 25 дни и 1 телефонно обаждане на месец как да не ти е гадно. А сега по цяла вечер в icq-то и съобщения и някви карти за ефтини тел. разговори въобще на днешно време не се усеща че близките ти са далече. Просто трябва малко време да свикнат психически с мисълта че сте далече.
Момичета , незнам при вас как е , но ние сме все така .Ето бабата (майка ми) ни беше на гости от БГ за близо 2 месеца....сега ще си ходи и вместо да се възползжаме от последното време заедно , тя изпада в едни състояния...депресирана е , става едно тежко ....Реалността е такава , но пък защо да не гледаме на хубавите неща , , че сме добре , здрави сме ,щастливи сме , осигурени сме ...Де да знам , тя искаше сама да си ходи , въпреки ,че може да седи още ....хем иска , хем й е мъчно ....а мен ме мори това състояние ...При вас как е?
И моята мама е така, Петя
Май на "младите" ни е по лесно да продължаваме напред...А те накъде да продължават, като им се иска живота да спре и да ни се радват...и на внуците...Ех, 4е тъжна тема преди Коледа...
Адски трудни са ми раздялите всеки път. Особено колкото повече време сме били заедно, по-тежко ми е Миналата година като се роди Диана родителите ми бяха тук почти 2 месеца. Не знам родилна депресия ли ме подгони точно тогава или какво, но на летището изревах кофи сълзи
Хубавото е, че бързо ми минава после
Миналата година като се роди Диана родителите ми бяха тук почти 2 месеца. Не знам родилна депресия ли ме подгони точно тогава или какво, но на летището изревах кофи сълзи Хубавото е, че бързо ми минава после
И мойта майка приема много тежко раздялата, пла4е (въпреки, 4е това не е характерно за нея), а аз като я видя и аз с нея.
Много сме говорили, за пътя който децата поемат и за 6тастието....., тя разбира вси4ко това, но не и става по-леко на ду6ата....
Казва ми, 6те ме разбере6, когато твоето дете замине на дале4....
Тя ми е казвала, 4е мъката й свива сърцето и не може да сдържа сълзите си, просто това е по-силно от нея.
Затова и не й се сърдя, гледам преди раздяла да я ангажирам с разни не6та и се надявам с годините разделите да станат по-леки.
Много сме говорили, за пътя който децата поемат и за 6тастието....., тя разбира вси4ко това, но не и става по-леко на ду6ата....
Казва ми, 6те ме разбере6, когато твоето дете замине на дале4....
Тя ми е казвала, 4е мъката й свива сърцето и не може да сдържа сълзите си, просто това е по-силно от нея.
Затова и не й се сърдя, гледам преди раздяла да я ангажирам с разни не6та и се надявам с годините разделите да станат по-леки.
ох, стана ми особено.....
помня майка ми като беше при нас мони като се роди, деня когато си тръгна няма да забравя никога
станахме сутринта аз, мъжа ми и майка. маги не я събудихме умишлено, тя умира за баба си.
пихме кафе и ги изпратих на асансьора, стана ми ужасно тежко, дори и сега плача...реших да легна и да заспя, мислих като се събудя, че ще ми е по-добре.
по едно време чувам някой да плаче, скачам и влизам в стаята на детето...легнала на леглото на баба си, свита на топка, гушнала нощницата й и буквално ридае, рони сълзи и нарежда- бабо, бабче, защо не ме събуди, искам бабааа......
мразя да се разделям с когото и да било
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.
едва ли.....все едно с времето обичта на майка ти към теб да намалее
помня майка ми като беше при нас мони като се роди, деня когато си тръгна няма да забравя никога
станахме сутринта аз, мъжа ми и майка. маги не я събудихме умишлено, тя умира за баба си.
пихме кафе и ги изпратих на асансьора, стана ми ужасно тежко, дори и сега плача...реших да легна и да заспя, мислих като се събудя, че ще ми е по-добре.
по едно време чувам някой да плаче, скачам и влизам в стаята на детето...легнала на леглото на баба си, свита на топка, гушнала нощницата й и буквално ридае, рони сълзи и нарежда- бабо, бабче, защо не ме събуди, искам бабааа......
мразя да се разделям с когото и да било
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.
и се надявам с годините разделите да станат по-леки.
Аз плача като тръгвам от Гърция за България и мъжа ми остава сам, после рева като си заминавам от София . Когато ни идват на гости и наближава време да си ходят пак рев. Абе, гадна работа, но нищо не мога да направя, все си мислех, че с времето това ще се промени, но уви . Опитвам се да мисля позитивно, но.............
. Когато ни идват на гости и наближава време да си ходят пак рев. Абе, гадна работа, но нищо не мога да направя, все си мислех, че с времето това ще се промени, но уви . Опитвам се да мисля позитивно, но............. 
ох, стана ми особено.....
помня майка ми като беше при нас мони като се роди, деня когато си тръгна няма да забравя никога
станахме сутринта аз, мъжа ми и майка. маги не я събудихме умишлено, тя умира за баба си.
пихме кафе и ги изпратих на асансьора, стана ми ужасно тежко, дори и сега плача...реших да легна и да заспя, мислих като се събудя, че ще ми е по-добре.
по едно време чувам някой да плаче, скачам и влизам в стаята на детето...легнала на леглото на баба си, свита на топка, гушнала нощницата й и буквално ридае, рони сълзи и нарежда- бабо, бабче, защо не ме събуди, искам бабааа......
мразя да се разделям с когото и да било
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.
едва ли.....все едно с времето обичта на майка ти към теб да намалее
помня майка ми като беше при нас мони като се роди, деня когато си тръгна няма да забравя никога
станахме сутринта аз, мъжа ми и майка. маги не я събудихме умишлено, тя умира за баба си.
пихме кафе и ги изпратих на асансьора, стана ми ужасно тежко, дори и сега плача...реших да легна и да заспя, мислих като се събудя, че ще ми е по-добре.
по едно време чувам някой да плаче, скачам и влизам в стаята на детето...легнала на леглото на баба си, свита на топка, гушнала нощницата й и буквално ридае, рони сълзи и нарежда- бабо, бабче, защо не ме събуди, искам бабааа......
мразя да се разделям с когото и да било
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.
и се надявам с годините разделите да станат по-леки.
Това все едно от моята ръка е писано.
Тази година майка ми стоя с нас 3 месеца и понеже Джулия ве4е е голяма и разбира, в деня,когато майка си замина беШе много разстроена и обикаляШе вси4ки стаи и я търсеШе и викаШе.Ве4ерта заяви "Искам да спя на леглото на баба"
И до ден днеШен, следобяд ляга на леглото на майка ми ( ина4е през ноЩта спи оЩе с нас в спалнята ). На следваЩата сутрин се събуди и веднага хукна към стаята на майка викайки я. С те4ение на времето се успокои,но мисля,4е след всяко следваЩо идване на майка тук Ще е все по_трудно. Ина4е като си тръгваме ние от Бг до сега не се е разстройвала много. Майка ми и другите ми близки ВИНАГИ.
И при нас е така....когато си тръгнахме миналата година от Бг - една седмица преди това всички бяха толкова омърлушени и си плачеха "в гнездата"....
Усмихваха се, но аз го усещах по лицата им
За това искам като се прибера в Бг, повече да не се връщам тук, пък било и още 5 г да не ги виждам
[/tt][/size]
Усмихваха се, но аз го усещах по лицата им
За това искам като се прибера в Бг, повече да не се връщам тук, пък било и още 5 г да не ги виждам
...мразя да се разделям с когото и да било
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.
затова предпочитам като заминавам никой да не ме изпраща и аз да не изпращам никого, до вратата и толкоз.
[/tt][/size] Препоръчани теми