Преместихме се на висок етаж и ме е треснала яка параноя за децата, предполагам, че притесненията ми са нормални. Не, че падане от първи, втори или трети етаж са безопасни, но от толкова високо ми е просто зловещо. Децата са на седем и пет и половина. Обяснявам постоянно, че е много опасно, показах им и от терасите и от долу колко е високо, обещали са на тераса изобщо да не припарват, но просто не мога да се успокоя. Прекалено са малки, за да съм убедена, че няма да им хрумне нещо щуро. Когато са в друга стая винаги това ми е в ума и не мога и едни чинии да измия без да ги викам при мен, за да ги видя или без да отида да проверя какво точно правят. Лято е и е отворено навсякъде. На комарниците като преграда не разчитам. Сигурно съм смешна на фона на толкова хора, отглеждащи децата си на високо, но са ставали и стават инциденти. Споделете как е при вас?