Писна ми да мърморя и мрънкам! Помогнете със съвет...

  • 6 227
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 31
Веднага искам да уточня, че темата ще бъде за следното значение на 'мърморя'- досаждам с непрекъснато изразявано недоволство, неодобрение ( иначе много ясно си говоря аз:).
По същество – покрай темата за мрънкането в подфорум 'Семейни отношения', се замислих дълбоко върху един мой недостатък – мърморенето.
Теоретично винаги съм знаела, че мърморенето и мрънкането карат околните да заемат отбранителна позиция, дразни ги, вгорчава живота им. Въпреки това, не умея да се сдържам спрямо най-близките ми хора – моето семейство.
Мисля си, че това може да се дължи на силната ми емоционалност.
Надявам се като споделям това с вас, да ми помогнете със съвет, продиктуван от вашия опит или нещо, което сте чели.
Поздрави.

Последна редакция: вт, 09 авг 2011, 15:31 от JoannaMR

# 1
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Здравей,

като гледам бая народ е прочел темата, но никой не се включил, та реших да попиша.
Първо, похвално е, че осъзнаваш, че мрънкаш. Това означава, че си направила първата кръчка. Втората е да спреш да мрънкаш, мърмориш, досаждаш, натякваш.
Изключително натоварващо е за околните и често пъти води до излишни конфликти и нагнетяване на обстановката, да не кажа, че понякога точно с мрънкането си и натякването си можеш да постигнеш обратния на търсения от теб ефект.

Това е!

# 2
  • Мнения: 2 401
Единствения начин  е да попаднеш на по-голямо мрънкало (независимо дали у дома или  на работното място) и да ти се налага да  крепиш положението.

# 3
  • Мнения: 654
Та кой смее да си признае... Grinning
Отваря,прочита,вижда себе си и ....казва-не съм само аз.
Ето я част от истината:
Единствения начин  е да попаднеш на по-голямо мрънкало (независимо дали у дома или  на работното място) и да ти се налага да  крепиш положението.

# 4
  • Мнения: 407
Пък моите хора в къщи толкова са ми свикнали, че като почна с мрънкането и те хилейки се изчезват от полезрението ми  Wink И като остана сама вече не ми е интересно ..... и се разминават нещата   Simple Smile
Ама в кола зорлем се научих да не мърморя на шофьора / свалиха ме веднъж на междуселски път Embarassed/

# 5
  • Мнения: 2 401

Ама в кола зорлем се научих да не мърморя на шофьора / свалиха ме веднъж на междуселски път Embarassed/

Мен  веднъж ме зарязаха така с две деца, без книжка и докименти  Mr. Green  Еми подпалих газта към дома, взех си докиментите, подкарах си по план и миуото по едно време се обади да ходя да го взимам.  Mr. Green

# 6
  • Мнения: X
Ако наистина искаш да спреш да мрънкаш,или поне да не е постоянно,просто помоли мъжа ти ,или този ,който го отнася най-често ,да ти казва ,като почнеш....Но без да се обиждаш на забележките му.
Например,като започнеш редовната песен,той/тя да ти казва "Спри се ,пак подкара ....!"
След определен период сама ще се усещаш и ще се спираш.
Но,пак повтарям, не трябва да си от тънкообидните....   Grinning   защото хич не е приятно.
Но ефект има!    Peace

# 7
  • Мнения: 31
Ако наистина искаш да спреш да мрънкаш,или поне да не е постоянно,просто помоли мъжа ти ,или този ,който го отнася най-често ,да ти казва ,като почнеш....Но без да се обиждаш на забележките му.   

За жалост или радост съпругът, който е най- честият потърпевш, е на принципа, че един човек не трябва да се опитва да промени друг. И като усети, че влизам във фаза, взема ключовете за колата си й излиза. Това изобщо не е в моя полза, защото не мога да изнеса прекрасната си реч, а и съвсем ме хващат бясовете след това.
Та, за това толкова ми се иска да се променя:)

# 8
  • Мнения: 175
Здравей, мой клонинг! Hug Laughing
Кажи-речи всеки ден съм подложена на голямо напрежение и на него именно отдавам това поведение, а не на характера. Не съм дребнава, напротив. (Или поне така си мисля... Mr. Green) Но и аз си мрънкам често. И правя забележки за какво ли не. Изключително и само върху домашните се упражнявам. Когато се замисля за по-важното обаче - че по този начин натоварвам хората около мен и ги превръщам в изкупителна жертва на собствените ми глупости, ми става криво и се спирам. И си намирам други, по-полезни и за мен, и за другите начини да разпускам. Но когато си позволявам да "трещя" - близките ме разбират и в повечето случаи обръщат всичко на шега.

# 9
  • Мнения: 2 811
На мен частично ми помага да си пиша в блог, дневник и да споделям с неутрални хора. Ако става дума за дребни злободневни неща, общо взето може с някакви техники на позитивното мислене да пробваш - опитваш се да погледнеш на нещата под друг ьгьл и да потьрсиш положителното или смешното. Нещо като воля на мисленето и гьвкавост на ума.

Когато емоцията е много силна, обаче, наистина трябва да го излея навьн и с никакво позитивно мислене, писане и тн няма как да си помогна. Рева и се оплаквам на всички близки подред, понякога часове.

# 10
  • Мнения: 2 811

 като усети, че влизам във фаза, взема ключовете за колата си й излиза. Това изобщо не е в моя полза, защото не мога да изнеса прекрасната си реч, а и съвсем ме хващат бясовете след това.


ако го няма или не ти реагира известно време , не ти ли действа охлаждащо ? Според мен, човек в такава ситуация избеснява избеснява и му минава като е оставен сам на себе си и не му се даде подходящата реакция .

# 11
  • Мнения: X
Ако наистина искаш да спреш да мрънкаш,или поне да не е постоянно,просто помоли мъжа ти ,или този ,който го отнася най-често ,да ти казва ,като почнеш....Но без да се обиждаш на забележките му.   

За жалост или радост съпругът, който е най- честият потърпевш, е на принципа, че един човек не трябва да се опитва да промени друг. И като усети, че влизам във фаза, взема ключовете за колата си й излиза. Това изобщо не е в моя полза, защото не мога да изнеса прекрасната си реч, а и съвсем ме хващат бясовете след това.
Та, за това толкова ми се иска да се променя:)

По принцип е така.Но ако имате уговорка,че той ще прави опити да спира подобни изблици,а ти няма да се сърдиш на това,може би ще опита ....

# 12
  • Провинция
  • Мнения: 509
И аз често мърморя и мрънкам,че и забележки правя ,особено на скъпия,който е толкова отвеян.Но при нас проблема е,че той е адски разсеян,докато аз внаги гледам да не забравя нещо,всичко да ок,голям педант съм...Но може би проблема си е в мен-мисля,че прекално много обръам внимание на неща,които в по-дългогодишни смейства са си направо ежедневие.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 383
моя опит-записвам си всяко дребно нещо за което искам да мърморя
веднъж на няколко дни казвам -слушай сега-и си казвам нещата, които са ме дразнили..
така хем ме чуват , хем честно казано не ми се виждат толкова важни..и ми се струва , че работи..любимия не се чувства надзираван постоянно, пък аз се чувствам изслушана.. Simple Smile

# 14
  • Мнения: 6 607
Здравей, мой клонинг! Hug Laughing
Кажи-речи всеки ден съм подложена на голямо напрежение и на него именно отдавам това поведение, а не на характера.
Аз пък именно, защото съм подложена на голямо напрежение не мога да си представя да губя време и нерви за дребни неща и да мрънкам .
Или се ядосвам качествено или нищо  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт