Благодаря ви на всички за стиснатите палци! Редукцията мина на магия направо. Приеха ме в болницата, облякох си нощничката и докторката ми каза, че иска да отида да ме види на ултразвука. Казах на мъжа ми да ме чака да мине прегледа, за да му кажа кога ще е редукцията. Влизам в кабинета, лягам си на кушетката, доктор Мазнейкова започна да гледа и каза, че според нея също трябва да се махнат еднояйчните близнаци. И както си лежах ме попита дали знам каква е процедурата, казвам ДА. И в следващия момент ми казва: Амиии, погледни към прозореца и затвори очи, за да не виждаш иглата. И, всъщност, започна редукцията. Няма упойка. Просто ти пробиват корема с една дъъъъълга игла и с ултразвука гледат къде отива. Вкарва се лекарство в плодните сакчета и така. На мен ми стърчаха две спринцовки от корема по едно време, защото ембрионите са два и работата беше по-сложна. И така. Другите две бяха непослушни, мятаха се насам-натам, ръце, крака, всичко махаха. След два часа ме прегледаха пак. Вече си бяха само двечките. Спяха, но ние ги посъбудихме. Процедурата е болезнена, а когато са две е още по-болезнена. Ама се издържа. За 10 минутки стисках зъби, поохках си тихичко и мина. Сега съм на два антибиотика. В понеделник се записвам на женска консултация. А при доктор Емин съм чак на 16 септември.
Засега толкова от мен. Отивам да си почивам и да се излежавам.