Последно време все по често си задавам този въпрос. При мен тази несигурност може би се поражда от факта, че съм сравнително млад родител, но истината е, че все повече се питам дали постъпвам правилно в дадена ситуация, с оглед на това как би се отразило на изграждането на детето ми като личност. Знам, че първите 7 години наистина са важни за формиране основата на характера на детето и все повече се притеснявам дали ще се справя.
- Публикувана: 4 авг. 2011, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2011, 18:14 ч.
Смятате ли се за добър родител?
Аз съм чудесен родител 
Все пак, хайде малко по-реално. От един родител не се очаква нищо свръхестествено. Нужно е да е грижовен, интелигентен, загрижен и ангажиран. Едновременно с това толерантен. Както и да не си позволи да се превърне в сянка или отенък на детето си. Да го обича.
Добави и пари и за мен картинката е завършена.
Все пак, хайде малко по-реално. От един родител не се очаква нищо свръхестествено. Нужно е да е грижовен, интелигентен, загрижен и ангажиран. Едновременно с това толерантен. Както и да не си позволи да се превърне в сянка или отенък на детето си. Да го обича.
Добави и пари и за мен картинката е завършена.
Днес прочетох определение в една статия, което много ми хареса:
"Кой е най-големият проблем при отглеждането на деца?
Най-важното е да преодолеем дупката в комуникацията с тях. Колкото повече знаем като родители, толкова повече ще можем да предадем и на тях. Важно е да ги образоваме за начина на живот: как да са здрави, да имат самочувствие, да знаят, че спортът е важен...
За родителите с новородени деца е важно да свикнат да живеят по нов начин, който често няма нищо общо с този отпреди появата на бебето. При най-малките е важно да изградим правилен режим на сън. Трябва да им даваме и свободата да изследват околния свят. За децата между 8 и 11-годишна възраст проблемът е свързан с комуникацията и с баланса между свободата и правилата. Проблем е и че родителите все по-трудно намират време да седнат с тях и да им помогнат с домашните. Тийнейджърите често не знаят как да говорят за секса, наркотиците, алкохола, видео игрите. Трябва да ги научим да поемат отговорност за собственото си поведение като излизане с приятели или това да се прибират в определено време. "
Източник
Иначе отговора на въпроса ми е, че няма идеални хора, но се старая, заради доброто на детето ми.
"Кой е най-големият проблем при отглеждането на деца?
Най-важното е да преодолеем дупката в комуникацията с тях. Колкото повече знаем като родители, толкова повече ще можем да предадем и на тях. Важно е да ги образоваме за начина на живот: как да са здрави, да имат самочувствие, да знаят, че спортът е важен...
За родителите с новородени деца е важно да свикнат да живеят по нов начин, който често няма нищо общо с този отпреди появата на бебето. При най-малките е важно да изградим правилен режим на сън. Трябва да им даваме и свободата да изследват околния свят. За децата между 8 и 11-годишна възраст проблемът е свързан с комуникацията и с баланса между свободата и правилата. Проблем е и че родителите все по-трудно намират време да седнат с тях и да им помогнат с домашните. Тийнейджърите често не знаят как да говорят за секса, наркотиците, алкохола, видео игрите. Трябва да ги научим да поемат отговорност за собственото си поведение като излизане с приятели или това да се прибират в определено време. "
Източник
Иначе отговора на въпроса ми е, че няма идеални хора, но се старая, заради доброто на детето ми.
Ба, ама че въпрос 
Смятам се за добър родител - защото давам всичко от себе си, на което съм способна.
Намирам си грешки често и то доста, но пък и в сравнение с други родители - намирам и много плюсове. Не че сравнявам, но да - случва се.
Несигурност винаги има. Дори да си най-перфектният родител, като по книга - пак гаранция, че ще отгледаш идеалното дете - няма.
Смятам се за добър родител - защото давам всичко от себе си, на което съм способна.
Намирам си грешки често и то доста, но пък и в сравнение с други родители - намирам и много плюсове. Не че сравнявам, но да - случва се.
Несигурност винаги има. Дори да си най-перфектният родител, като по книга - пак гаранция, че ще отгледаш идеалното дете - няма.
Старая се поне, понякога ми се получава. Грешките са неизбежни, а тревогите - излишни.
Гледам да не забравям, че и аз съм била дете и се опитвам да видя нещата през детските очи, на мен лично, това много ми помага засега...
Обичам детето си.
А то е усмихнато и спокойно. Значи всичко е наред.
Как съм се справила като цяло времето ще покаже един ден.
Нужно е да е грижовен, интелигентен, загрижен и ангажиран. Едновременно с това толерантен. Както и да не си позволи да се превърне в сянка или отенък на детето си. Да го обича.
Добави и пари и за мен картинката е завършена.
Това мнение ми хареса
Гледам да не забравям, че и аз съм била дете и се опитвам да видя нещата през детските очи, на мен лично, това много ми помага засега...
Обичам детето си.
А то е усмихнато и спокойно. Значи всичко е наред.
Как съм се справила като цяло времето ще покаже един ден.
Нужно е да е грижовен, интелигентен, загрижен и ангажиран. Едновременно с това толерантен. Както и да не си позволи да се превърне в сянка или отенък на детето си. Да го обича.
Добави и пари и за мен картинката е завършена.
Това мнение ми хареса
