Здравейте,
искам да споделя с вас един особено горчив и болезнен опит, свързан с моето дете и семейство - обучението му в Детска филмова студия "Дефисто". Надявам се тази история да стигне до колкото се може повече родители за да са предупредени с какво могат да се сблъскат, в случай, че решат да запишат детето си там:
Откровено за „Дефисто”
Какво се случва, ако си родител и решиш да откликнеш на крехката и разбираема детска мечта за голямата сцена, за голямото кино на своя малчуган, виждащ се в светлините на прожекторите? Той често те подпитва:”... хайде няма ли кастинги,... нали се снимат филми, сигурно е много интересно...”. И най – неочаквано чуваш, че кастинг има: обявен е от г-н Еленов в няколко телевизионни предавания – ще се снима филма „Еничари”, търси се дете за главната роля и още няколко момчета. Отиваш, вълнения, детето си е подготвило любимото стихотворение, не си го виждал друг път така въодушевено и стараещо се, очакваш резултатите, кой ли ще е големият талант.....и други подобни. Обаче си се объркал?!? И не само ти! Объркали са се всички явяващи се и техните родители. Всички те са изтълкували погрешно и превратно думите на г-н Еленов. Всъщност кастингът не е пряк за филма. Следва едномесечен, добре подплатен с такса период, в който на децата предстои още да се доказват, да бъдат изпитвани допълнително. Всички родители, описани като „истерични”и участващи в батални сцени със скубане на коси в гордо публикуван на интернет страницата на „Дефисто” материал от в.”Под тепето”, въздъхват ....и се съгласяват. Вероятно всеки си мисли, че е възможно неговото дете наистина да притежава таланта, чието развитие, според г-н- Еленов, не подлежи на отлагане. И.... ето в този момент(ако се изразя образно) „артистичната” изобретателност провесва морковчето пред носа на магаренцето на родителската загриженост. И следват месеци на празни обещания, неизпълнени заявени учебни програми.. на миражи....и така до ден днешен. А магаренцето върви ли върви и снася жълтици и пълни „артистичните” сметки. Обаче нямам намерение да бъда иносказателна, а да посоча кои са тези заявени, заплатени и неизпълнени неща:
След изтичнето „обучителния” месец , деца за ролите отново не бяха избрани и всъщност се оказа, че и тези допълнителни дни на изпитания са били с цел да се подберат участници за създаващата се в момента студия на г-н Еленов. Всички тези „изпитания” доведоха до подбора на 130 – 140 (горе-долу) деца, които ще бъдат картотекирани, предлагани на бъдещи филмови продукции като кандидати за кастинг и най – важното: ще се потопят в света на актьорското майсторство, ще развиват креативността, разкрепостеността си и т.н...... Някъде измежду красиво прокламираните цели, обаче, започва да те гризе усещането, че си бил подведен и манипулиран. И си мислиш: ако не се бяха „объркали”, „недоразбрали” или „недочули” всички тези родители, дали щеше да има толкова кандидати? Ние недочухме ли или бяхме излъгани? Дали този широко прокламиран постфактум по медиите от самия г-н Еленов успех на кастинга не е резултат от точно премерена заблуда? И си казваш: май, наистина е така.
ОБАЧЕ......
Наистина искаш детето да развие духовността си, разкрепостеността си, а ако участва и в кино продукции за негова и твоя радост – ехееее......Още повече - то е картотекирано и ти освен, че плащаш месечна такса за обучение (всъщност, я да си говорим с цифри) в размер на 60 лв., доплащаш и 15 лв. за поддръжка на картотеката. 130 х 15 – вие смятайте месечната поддръжка на картотеката. Аз вече я сметнах и недоумях и този път наистина не разбрах за какво са тези пари. Видяхме за 5 месеца три „home made”(домашно приготвени) клипчета с част от децата ...и толкова.
ОБАЧЕ.....
Защо ли не напуснеш, защо плащаш? Защото си казваш: те филмовите продукции у нас не ги ринееш с лопата, по – важното е, че детето ще бъде обучавано. Все пак първо трябва да знаеш, да можеш, а после да претендираш за каквото и да е било. А и все пак в сайта на „Дефисто” са обявени като обучаващи светила в областта на изкуството. И за да бъда конкретна:
• Проф. д-р Методи Танев – техника на говора;
• доц. Петя Стоилова – съвременни танцови техники;
• Наско Янакиев – екранен дизайн;
• Пламен Сомов, А.Б.О. – операторско майсторство;
• Чавдар Варийски-Чарли – филмов монтаж;
• Георги Мархолев (Sunrise) и
• Кен Хенсли (Uriah Heep) – музика;
ОБАЧЕ.......
Ние тези хора не ги видяхме, нито чухме, нито оказаха каквото и да е благотворно влияние върху подрастващите бъдещи актьори. Преподаваните от тях дисциплини така и не станаха достояние на нашите деца. Вместо това пък се запознахме обстойнос 3-4- члена на фамилиата Еленови: г-н Еленов – старши като ръководител, Михаил Еленов като „влизащ- излизащ” от залата за репетиции, Емануела Еленова като финансов стожер (няма начин да закъснееш с таксата, следен от зоркия и поглед и нетърпящ възражение глас). Заниманията течаха еднотипно: първия месец – съчиняване на етюди, чийто единствен коректив са мненията на останалите съкурсници, втори месец – от няма и къде бе отупана от праха пиеска, поставяна по времето, когато синът Михаил Еленов е играл в нея роля. Казваш си: ето в този момент най – накрая детето ще започне да придобива артистични знания и умения (между впрочем само да вметна, че за тях родителите на 130 деца плащат по 60 лв. месечно – 130х60 лв. месечно – вие смятайте сумата, аз съм я сметнала).
ОБАЧЕ......
И това не се случва. Репликите се повтарят няколо месеца. Специално моето дете не е получило никакви забележки, препоръки, корективи. И тогава започваш да си задаваш допълнителни въпроси: Сега кое е истината: или моето дете е гениално и няма нужда от коректив (а тогава защо да си пилеем времето и финансите) или развитието на моето дете не интересува никого от обучаващите (и в този случай защо да си пилеем времето и финансите)?
И РЕШАВАШ
Че няма как все да си в грешка. Че все пак имаш глава на раменете и някак си ти е обидно да „играеш” ролята на финансов донор! За следващата учебна година просто ще се намери друга театрална школа (в София са доста – и с традиции и по – нови и за всяка се чуват добри думи).
ОБАЧЕ......
Финансовото морковче подскача още малко напред: организира се летен „workshop” (работилница), където (по обясненията на г-н Елелнов) ще се работи много, децата ще бъдат потопени в креативна и артистична атмосфера и там вече окончателно ще се разпределят ролите на пиесата, която наесен може и да се снима някаде по телевизиите (морковчето скача ли скача). Само не трябва да се забравя факта (пак по думите на Еленов), че ръководителите са творци, а не детегледачки. Детето е въодушевено: сред децата от студията, колко ще е хубаво, най – сетне ще разбере става ли за ролята, дали ще го снимат.....и т.н. И решаваш за последно да го пратиш: хем на море, хем няма да скучае – ще се репетира много и ще е сред деца, с които има общи интереси.
ОБАЧЕ.......
Този път прескачам финансовата част. Омръзна ми да смятам. Отиваме на самия лагер. Там ръководителите – творци (не детегледачки), решават че най – добрия начин за „творческа” почивка е да сложат в едно бунгало трима 15-16 годишни тинейджъри и моето 10 годишно дете с изричното разрешение те да определят той какво и как ще прави през деня и с изискаването той да се подчинява безпрекословно. Още първата вечер „отговорниците” решават да си направят купон в стаята, да претършуват багажа на моето дете, да му вземат вещи, да консумират от неговата храна, да го замерват със сладки, да го карат да прави лицеви опори, да излезнат към 11 вечерта и да го заключат сам без възможност да излезе....(ами ако, например, стане пожар в бунгалото и моето дете няма как да излезе, тогава кой ще отговаря: „отговорниците” или „творческите” личности). Действията на „отговорниците” не искам да съдя чак толкова строго: въпреки че потърпевш е моето дете, все пак и те са деца и понякога се увличат (особено облечени официално във власт). Ужасното в този случай е безхаберието и липсата на каквато е и да загриженост от страна на ръководителите. Още при първия разговор, иницииран от Емануела Еленова по повод проблемите на детето ми, чувам следните думи: „Ние не сме дошли тук някакви си джеремета да ни се качват на главите”. И човек, притеснен за детето си, което е на другия край на България, и което плаче от страх, се чуди какви ли размери приема арогантността на въпросната ръководителка спрямо децата, след като си позволява да ги квалифицира по този начин пред родителите?
ОБАЧЕ.....
Нещата не свършват до тук. Не се разрешава ситуацията за да се продължи напред „креативно и творчески”. Всекидневно се правят подмятания кой се оплаква на майка си, как така майката се обажда да и си позволява да (цитирам) „терори” ръководителката и т.н. Това ако не е психически тормоз над едно малко дете, аз не знам как да го обясня. Като „креативност и артистичност” – едва ли!
ОБАЧЕ....
И тук не свършваме – в последната вечер се организира гласуване (известно ни от близкото минало като „другарски съд”), в който всички деца на школата са привлечени да гласуват и да определят дали моето дете е пригодно за групов социален живот. Тази пригодност е изтъкната като най – съществена отлика на детето, което може да стане актьор (Тук вече няма как човек да не занемее!). И на който не му харесват така поставените правила за групово битие – напуска под повелята на гласуващите (по скоро на изманипулираните деца, обслужващи нечии нездрави представи и отмъстителност). Наистина е ужасно да чуеш детето си по телефона, наранено и колебаещо се дали е постъпило правилно като не е искало да търпи и е потърсило помощ от родителите си. Същата вечер разговарях с един от „отговорниците” на бунгалото на моето дете. Бях нахъсана на разбера как си позволяват да се държат така с едно малко дете, какво им е възпитанието.......бях готова да се карам. Каква бе изненадата ми, когато насреща ми говореше едни възпитано, интелигентно момче, което, обаче, бе въведено в заблудата, че физическите наказания, налагани над децата, са методите развитие на артиста, че децата от другите бунгала всекидневно били наказвани от своите отговорници, само моето се противяло и че тази съпротива е сигурен знак, че е непригоден за социален живот.
СЕГА:
Чакам детето си да се върне. Надявам се с цялото си сърце да не е много травмирано. Предстоят ми дълги разговори за това какво е изкуството, какви трябва да са взаимоотношенията между хората и вероиятно куп други теми.
СЕГА:
Пиша това за всички родители, които някога решат да запишат децата си в тази студия: Не отивайте там! Ще се срещнете с безхаберност, безпардонност и алчност. Те са повсеместни в съвременния ни живот, но е жалко и страшно, когато посягат на децата ни!
СЕГА:
Смятам да напиша това във известните ми портали за родители за да може този разказ да стигне до повече хора.
искам да споделя с вас един особено горчив и болезнен опит, свързан с моето дете и семейство - обучението му в Детска филмова студия "Дефисто". Надявам се тази история да стигне до колкото се може повече родители за да са предупредени с какво могат да се сблъскат, в случай, че решат да запишат детето си там:
Откровено за „Дефисто”
Какво се случва, ако си родител и решиш да откликнеш на крехката и разбираема детска мечта за голямата сцена, за голямото кино на своя малчуган, виждащ се в светлините на прожекторите? Той често те подпитва:”... хайде няма ли кастинги,... нали се снимат филми, сигурно е много интересно...”. И най – неочаквано чуваш, че кастинг има: обявен е от г-н Еленов в няколко телевизионни предавания – ще се снима филма „Еничари”, търси се дете за главната роля и още няколко момчета. Отиваш, вълнения, детето си е подготвило любимото стихотворение, не си го виждал друг път така въодушевено и стараещо се, очакваш резултатите, кой ли ще е големият талант.....и други подобни. Обаче си се объркал?!? И не само ти! Объркали са се всички явяващи се и техните родители. Всички те са изтълкували погрешно и превратно думите на г-н Еленов. Всъщност кастингът не е пряк за филма. Следва едномесечен, добре подплатен с такса период, в който на децата предстои още да се доказват, да бъдат изпитвани допълнително. Всички родители, описани като „истерични”и участващи в батални сцени със скубане на коси в гордо публикуван на интернет страницата на „Дефисто” материал от в.”Под тепето”, въздъхват ....и се съгласяват. Вероятно всеки си мисли, че е възможно неговото дете наистина да притежава таланта, чието развитие, според г-н- Еленов, не подлежи на отлагане. И.... ето в този момент(ако се изразя образно) „артистичната” изобретателност провесва морковчето пред носа на магаренцето на родителската загриженост. И следват месеци на празни обещания, неизпълнени заявени учебни програми.. на миражи....и така до ден днешен. А магаренцето върви ли върви и снася жълтици и пълни „артистичните” сметки. Обаче нямам намерение да бъда иносказателна, а да посоча кои са тези заявени, заплатени и неизпълнени неща:
След изтичнето „обучителния” месец , деца за ролите отново не бяха избрани и всъщност се оказа, че и тези допълнителни дни на изпитания са били с цел да се подберат участници за създаващата се в момента студия на г-н Еленов. Всички тези „изпитания” доведоха до подбора на 130 – 140 (горе-долу) деца, които ще бъдат картотекирани, предлагани на бъдещи филмови продукции като кандидати за кастинг и най – важното: ще се потопят в света на актьорското майсторство, ще развиват креативността, разкрепостеността си и т.н...... Някъде измежду красиво прокламираните цели, обаче, започва да те гризе усещането, че си бил подведен и манипулиран. И си мислиш: ако не се бяха „объркали”, „недоразбрали” или „недочули” всички тези родители, дали щеше да има толкова кандидати? Ние недочухме ли или бяхме излъгани? Дали този широко прокламиран постфактум по медиите от самия г-н Еленов успех на кастинга не е резултат от точно премерена заблуда? И си казваш: май, наистина е така.
ОБАЧЕ......
Наистина искаш детето да развие духовността си, разкрепостеността си, а ако участва и в кино продукции за негова и твоя радост – ехееее......Още повече - то е картотекирано и ти освен, че плащаш месечна такса за обучение (всъщност, я да си говорим с цифри) в размер на 60 лв., доплащаш и 15 лв. за поддръжка на картотеката. 130 х 15 – вие смятайте месечната поддръжка на картотеката. Аз вече я сметнах и недоумях и този път наистина не разбрах за какво са тези пари. Видяхме за 5 месеца три „home made”(домашно приготвени) клипчета с част от децата ...и толкова.
ОБАЧЕ.....
Защо ли не напуснеш, защо плащаш? Защото си казваш: те филмовите продукции у нас не ги ринееш с лопата, по – важното е, че детето ще бъде обучавано. Все пак първо трябва да знаеш, да можеш, а после да претендираш за каквото и да е било. А и все пак в сайта на „Дефисто” са обявени като обучаващи светила в областта на изкуството. И за да бъда конкретна:
• Проф. д-р Методи Танев – техника на говора;
• доц. Петя Стоилова – съвременни танцови техники;
• Наско Янакиев – екранен дизайн;
• Пламен Сомов, А.Б.О. – операторско майсторство;
• Чавдар Варийски-Чарли – филмов монтаж;
• Георги Мархолев (Sunrise) и
• Кен Хенсли (Uriah Heep) – музика;
ОБАЧЕ.......
Ние тези хора не ги видяхме, нито чухме, нито оказаха каквото и да е благотворно влияние върху подрастващите бъдещи актьори. Преподаваните от тях дисциплини така и не станаха достояние на нашите деца. Вместо това пък се запознахме обстойнос 3-4- члена на фамилиата Еленови: г-н Еленов – старши като ръководител, Михаил Еленов като „влизащ- излизащ” от залата за репетиции, Емануела Еленова като финансов стожер (няма начин да закъснееш с таксата, следен от зоркия и поглед и нетърпящ възражение глас). Заниманията течаха еднотипно: първия месец – съчиняване на етюди, чийто единствен коректив са мненията на останалите съкурсници, втори месец – от няма и къде бе отупана от праха пиеска, поставяна по времето, когато синът Михаил Еленов е играл в нея роля. Казваш си: ето в този момент най – накрая детето ще започне да придобива артистични знания и умения (между впрочем само да вметна, че за тях родителите на 130 деца плащат по 60 лв. месечно – 130х60 лв. месечно – вие смятайте сумата, аз съм я сметнала).
ОБАЧЕ......
И това не се случва. Репликите се повтарят няколо месеца. Специално моето дете не е получило никакви забележки, препоръки, корективи. И тогава започваш да си задаваш допълнителни въпроси: Сега кое е истината: или моето дете е гениално и няма нужда от коректив (а тогава защо да си пилеем времето и финансите) или развитието на моето дете не интересува никого от обучаващите (и в този случай защо да си пилеем времето и финансите)?
И РЕШАВАШ
Че няма как все да си в грешка. Че все пак имаш глава на раменете и някак си ти е обидно да „играеш” ролята на финансов донор! За следващата учебна година просто ще се намери друга театрална школа (в София са доста – и с традиции и по – нови и за всяка се чуват добри думи).
ОБАЧЕ......
Финансовото морковче подскача още малко напред: организира се летен „workshop” (работилница), където (по обясненията на г-н Елелнов) ще се работи много, децата ще бъдат потопени в креативна и артистична атмосфера и там вече окончателно ще се разпределят ролите на пиесата, която наесен може и да се снима някаде по телевизиите (морковчето скача ли скача). Само не трябва да се забравя факта (пак по думите на Еленов), че ръководителите са творци, а не детегледачки. Детето е въодушевено: сред децата от студията, колко ще е хубаво, най – сетне ще разбере става ли за ролята, дали ще го снимат.....и т.н. И решаваш за последно да го пратиш: хем на море, хем няма да скучае – ще се репетира много и ще е сред деца, с които има общи интереси.
ОБАЧЕ.......
Този път прескачам финансовата част. Омръзна ми да смятам. Отиваме на самия лагер. Там ръководителите – творци (не детегледачки), решават че най – добрия начин за „творческа” почивка е да сложат в едно бунгало трима 15-16 годишни тинейджъри и моето 10 годишно дете с изричното разрешение те да определят той какво и как ще прави през деня и с изискаването той да се подчинява безпрекословно. Още първата вечер „отговорниците” решават да си направят купон в стаята, да претършуват багажа на моето дете, да му вземат вещи, да консумират от неговата храна, да го замерват със сладки, да го карат да прави лицеви опори, да излезнат към 11 вечерта и да го заключат сам без възможност да излезе....(ами ако, например, стане пожар в бунгалото и моето дете няма как да излезе, тогава кой ще отговаря: „отговорниците” или „творческите” личности). Действията на „отговорниците” не искам да съдя чак толкова строго: въпреки че потърпевш е моето дете, все пак и те са деца и понякога се увличат (особено облечени официално във власт). Ужасното в този случай е безхаберието и липсата на каквато е и да загриженост от страна на ръководителите. Още при първия разговор, иницииран от Емануела Еленова по повод проблемите на детето ми, чувам следните думи: „Ние не сме дошли тук някакви си джеремета да ни се качват на главите”. И човек, притеснен за детето си, което е на другия край на България, и което плаче от страх, се чуди какви ли размери приема арогантността на въпросната ръководителка спрямо децата, след като си позволява да ги квалифицира по този начин пред родителите?
ОБАЧЕ.....
Нещата не свършват до тук. Не се разрешава ситуацията за да се продължи напред „креативно и творчески”. Всекидневно се правят подмятания кой се оплаква на майка си, как така майката се обажда да и си позволява да (цитирам) „терори” ръководителката и т.н. Това ако не е психически тормоз над едно малко дете, аз не знам как да го обясня. Като „креативност и артистичност” – едва ли!
ОБАЧЕ....
И тук не свършваме – в последната вечер се организира гласуване (известно ни от близкото минало като „другарски съд”), в който всички деца на школата са привлечени да гласуват и да определят дали моето дете е пригодно за групов социален живот. Тази пригодност е изтъкната като най – съществена отлика на детето, което може да стане актьор (Тук вече няма как човек да не занемее!). И на който не му харесват така поставените правила за групово битие – напуска под повелята на гласуващите (по скоро на изманипулираните деца, обслужващи нечии нездрави представи и отмъстителност). Наистина е ужасно да чуеш детето си по телефона, наранено и колебаещо се дали е постъпило правилно като не е искало да търпи и е потърсило помощ от родителите си. Същата вечер разговарях с един от „отговорниците” на бунгалото на моето дете. Бях нахъсана на разбера как си позволяват да се държат така с едно малко дете, какво им е възпитанието.......бях готова да се карам. Каква бе изненадата ми, когато насреща ми говореше едни възпитано, интелигентно момче, което, обаче, бе въведено в заблудата, че физическите наказания, налагани над децата, са методите развитие на артиста, че децата от другите бунгала всекидневно били наказвани от своите отговорници, само моето се противяло и че тази съпротива е сигурен знак, че е непригоден за социален живот.
СЕГА:
Чакам детето си да се върне. Надявам се с цялото си сърце да не е много травмирано. Предстоят ми дълги разговори за това какво е изкуството, какви трябва да са взаимоотношенията между хората и вероиятно куп други теми.
СЕГА:
Пиша това за всички родители, които някога решат да запишат децата си в тази студия: Не отивайте там! Ще се срещнете с безхаберност, безпардонност и алчност. Те са повсеместни в съвременния ни живот, но е жалко и страшно, когато посягат на децата ни!
СЕГА:
Смятам да напиша това във известните ми портали за родители за да може този разказ да стигне до повече хора.
В конкретния случай няма спор, че става дума единствено за събиране на пари. Но...Самият факт, че си прочел на нечий сайт или рекламна брошура заучената реплика, че преподавателите в даденото студио или артцентър развиват у децата креативността, не е достатъчен повод мигом да си плюеш на петите. 
