Провокирана от свалената наскоро рекламна кампания с Джулия Робъртс в Англия, в резултат от нереалистичния вид на моделите след ретуш, искам да ви попитам как се отнасяте към радикалните методи на рекламната индустрия.
И вие ли като мен виждате гротеската в невъзможно изглеждащите мигли в рекламите за спирали; лъскавите, безупречни гриви в рекламите за продукти за косата; или безкрайно дългите, гладки бедърца на 15 годишни моделки, които искат да продадат антицелулитни продукти на 30-40 годишни жени?
Кому е нужно екстремното залитане към утопичното съвършенство и цялото това прекаляване? Убедена съм, че този метод оказва своето въздействие, но не мина ли времето, когато му се връзвахме и няма ли един по-скромен, но по-реалистичен концепт да бъде също така успешен?
И вие ли като мен виждате гротеската в невъзможно изглеждащите мигли в рекламите за спирали; лъскавите, безупречни гриви в рекламите за продукти за косата; или безкрайно дългите, гладки бедърца на 15 годишни моделки, които искат да продадат антицелулитни продукти на 30-40 годишни жени?
Кому е нужно екстремното залитане към утопичното съвършенство и цялото това прекаляване? Убедена съм, че този метод оказва своето въздействие, но не мина ли времето, когато му се връзвахме и няма ли един по-скромен, но по-реалистичен концепт да бъде също така успешен?
!
които харчат пари, които не са заработили (и с по-лека ръка) 
Или пък реклама на крем против бръчки, в изпълнение от същите 
