Как бихте постъпили, ако: Съпругът ви спре да ви забелязва като жена, няма го предишното внимание..., не е груб, нито се държи лошо, просто вече не ви обича, но вие още го обичате! Имате деца, които са много привързани към него. При мен, щом питам, очевидно е така. Разговорите не променят нищо. Неговото мнение е, че е уморен от работа и от всички проблеми. Не иска да се разделяме... Не мога да разбера на мен ли нещо не ми е наред, невъзможни неща ли искам. Нямаше го една седмица вкъщи и като се върна, дори не ме целуна. Такива дреболии много ме нараняват. Сега като се сещам пак ми присяда буца в гърлото. Няма друга жена! Само това мисля и не мога да реша как да постъпя. Не търся съвет, но приемам да видя и други гледни точки.
- Публикувана: 30 юли 2011, 22:24 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2018, 16:46 ч.
Обича ли ви мъжът ви?
Има различни начини за изразяване на чувствата. Възможно е да не е спрял да те обича, а просто вече да не е влюбен. Нормално е с годините. Човек се пуска по течението - т.е. спира да раздава целувки и прегръдки, но това не му пречи да обича половинката си дори по-силно от преди. Просто приятелството и доверието се настаняват и изместват пеперудите в стомаха. 
А дали ме обича трябва той да каже. С мен е. Съобразява се с мненията и чувствата ми. Грижовен е. За прегръдки и целувки не мога да говоря, защото самата аз не ги обичам и не са били никога част от ежедневието ни. Сексът е супер. За неговите чувства не мога да отговарям, но щом страда при по-дълга раздяла и бърза да се прибере. Щом ми се обажда по няколко пъти на ден да пита как съм. Щом преживява неприятните неща, които му споделям и се радва за хубавите. Щом е готов да има още деца от мен. Сигурно ме обича.
А дали ме обича трябва той да каже. С мен е. Съобразява се с мненията и чувствата ми. Грижовен е. За прегръдки и целувки не мога да говоря, защото самата аз не ги обичам и не са били никога част от ежедневието ни. Сексът е супер. За неговите чувства не мога да отговарям, но щом страда при по-дълга раздяла и бърза да се прибере. Щом ми се обажда по няколко пъти на ден да пита как съм. Щом преживява неприятните неща, които му споделям и се радва за хубавите. Щом е готов да има още деца от мен. Сигурно ме обича.
И ние сме имали периоди, в които забравяхме да си окажем елементарно внимание един към друг, защото битовизмите ни убиваха просто.На приливи, на отливи - обичаме се май. Макар че все повече се обърквам, когато трябва да формулирам що е то обич и какви са израженията й. Забелязала съм, че при различните хора проявленията на обичта са различни. Ако за един това са клетви във вярност, гушкане и нежни думички, за друг е характерна суровостта.
Недей се вкарва във филми. Понякога грижите буквално могат да съспият човек до степен, до която да забрави дори себе си. Може да е криза. Но най- вероятно ще отмине.
Недей се вкарва във филми. Понякога грижите буквално могат да съспият човек до степен, до която да забрави дори себе си. Може да е криза. Но най- вероятно ще отмине.
Имате ли на кой да оставяте децата? - да останете насаме, да си направите вкусна вечеря, да гледате филмче, да правите любов, без да се притеснявате от децата ...
Ние примерно не може да се навечеряме като хората, детето щъка навсякъде, качва се на главата на баща си, дърпа го да си играят, реди играчки и си пее на висок глас, докато се опитваме да чуем новини, сега си игра с брашно и целият паркет е побелял...
Ние примерно не може да се навечеряме като хората, детето щъка навсякъде, качва се на главата на баща си, дърпа го да си играят, реди играчки и си пее на висок глас, докато се опитваме да чуем новини, сега си игра с брашно и целият паркет е побелял...
И да останем сами, това нищо няма да промени. Вечеряме след като заспят децата или заедно с тях. Той заспива веднага след това. Той просто отказва да говорим. Вече не ме слуша, а само казва "да". После е изненадан с какво се е съгласил. Верно, че и аз съм изнервена покрай децата и му се карам, когато ги гледа той, че не го прави добре. Днес например беше много хладно и ветровито, а те навън се измокрили много и той ги оставил така. Защото му е по-лесно да не ги преоблече. Как да не му направя забележка при подобни случай. Не сме излизали сами от години, не че толкова няма на кого да оставя децата, но излизането не ни е било приоритет. Вече и да изляза с него не знам дали ще ми е по-забавно от вкъщи. Подаръци не ми купува от както се оженихме. Казва, че не знаел какво, да съм си купела сама. Според мен не е толкова важно какъв е подаръка, а вниманието, че се е сетил. Казвам му го и пак всичко си е по старому.
Възможно ли е част от причината да е в това, че ти си у дома, с децата, а това ежедневие може да се отрази зле на самочувствието /както знаем повечето тук/. В смисъл, ти вероятно очакваш когато той се прибере, да ти обърне внимание, да те "разнообрази" по някакъв начин, да се почувстваш желана, да проведеш един разумен разговор, извън детските истории. А получаваш отсреща пълно безразличие..
Понякога доза ревност върши чудеса, знаеш ли.. флирт в интернет, или на улицата, нова дреха, по-секси излъчване - нещо, което би го накарало да те забележи. Започни оттам, доколко ТИ самата се намираш интересна, забавна, привлекателна - колкото и да е странно, наистина предаваме начина, по който ние самите се възприемаме, на другите, и те ни възприемат по същия този начин
Понякога доза ревност върши чудеса, знаеш ли.. флирт в интернет, или на улицата, нова дреха, по-секси излъчване - нещо, което би го накарало да те забележи. Започни оттам, доколко ТИ самата се намираш интересна, забавна, привлекателна - колкото и да е странно, наистина предаваме начина, по който ние самите се възприемаме, на другите, и те ни възприемат по същия този начин
Уф позната ми е картинката. Ние сме на приливи и отливи така. Първият път много страдах, после пък по едно време той взе да се разнежва, а на мен да ми лази по нервите и да ме дразни. Трети период пък е да ми казва, че ме обича, но да върши битово такива неща, с които категорично доказва, че не му пука за мен и за труда който съм вложила в нещо.
Какво да ти кажа, за мен е нормално. Не че не бих искала всеки ден да получавам любовни сюрпризи, но уви не съм се омъжила за романтик. Докато си седях в къщи по майчинство повече страдах и драматизирах - затворена сред памперсите и домакинстването. Като се върнах на работа (а работя сред доста мъже) има два варианта или да се прибера у дома яхнала метлата и да раздам правосъдие или толкова да съм убита от служебни гадории, че да се умиля колко сладки дечица и добричък мъж ме чакат. Така че самата аз един ден го обичам, друг не...сигурно е нормално и при него да е така.
Какво да ти кажа, за мен е нормално. Не че не бих искала всеки ден да получавам любовни сюрпризи, но уви не съм се омъжила за романтик. Докато си седях в къщи по майчинство повече страдах и драматизирах - затворена сред памперсите и домакинстването. Като се върнах на работа (а работя сред доста мъже) има два варианта или да се прибера у дома яхнала метлата и да раздам правосъдие или толкова да съм убита от служебни гадории, че да се умиля колко сладки дечица и добричък мъж ме чакат. Така че самата аз един ден го обичам, друг не...сигурно е нормално и при него да е така.
Идеята на всичко казано дотук е, че безоблачните и вечно обичащите се семейства са мит.
В повечето нормални фамилии отношенията са на приливи и отливи. Всичко зависи от конкретните ситуации, в които попада от една страна, семейството като единица, и от друга- от ситуациите, които попада всеки от съпрузите поотделно.
Няма как всичко да е нон-стоп сладки разговори, нежни прегърдки и нега в очите. На мен лично такива отношения биха ми били скучни и неестествени след , например, 3 -тата година от връзката.
Може мъжът ти да е изпаднал в труден период.На всичко отгоре сте с две малки дечица и предполагам, че особено след раждането на второто, ви е станало още по- трудно. Не се тревожи излишно. От тревоги смисъл няма. Ако е спрял да те обича, така или иначе ще ти се наложи да приемеш философски факта и да решаваш какво точно ще правиш занапред.А ако не е спрял да те обича, е безпредметно да се терзаеш от такива мисли.
Дано мъжът ти скоро излезе от дупката, в която е
В повечето нормални фамилии отношенията са на приливи и отливи. Всичко зависи от конкретните ситуации, в които попада от една страна, семейството като единица, и от друга- от ситуациите, които попада всеки от съпрузите поотделно.
Няма как всичко да е нон-стоп сладки разговори, нежни прегърдки и нега в очите. На мен лично такива отношения биха ми били скучни и неестествени след , например, 3 -тата година от връзката.
Може мъжът ти да е изпаднал в труден период.На всичко отгоре сте с две малки дечица и предполагам, че особено след раждането на второто, ви е станало още по- трудно. Не се тревожи излишно. От тревоги смисъл няма. Ако е спрял да те обича, така или иначе ще ти се наложи да приемеш философски факта и да решаваш какво точно ще правиш занапред.А ако не е спрял да те обича, е безпредметно да се терзаеш от такива мисли.
Дано мъжът ти скоро излезе от дупката, в която е
Е, ти като си го обичаш, няма много за мислене - живеете си и това е.
Хубаво е, че си сигурна в липсата на друга жена.
Вярвам, че е така, щом казваш.
Но ако нещата продължат по този начин, вариантите са два - да си намери друга жена в един момент или да е дотолкова смотан и абсолютно безразличен към интимния живот по принцип, че цял живот да си остане един верен съпруг, но като мъж - чист фигурант.
Пробвай да промениш схемата, защото и двата варианта не са особено приятни. Все пак вторият е за предпочитане в твоя случай, при положение, че го обичаш, но ще е по-добре да има отношение към теб, имате доста години пред себе си, рано е да ти става съквартирант.
Хубаво е, че си сигурна в липсата на друга жена.
Вярвам, че е така, щом казваш.
Но ако нещата продължат по този начин, вариантите са два - да си намери друга жена в един момент или да е дотолкова смотан и абсолютно безразличен към интимния живот по принцип, че цял живот да си остане един верен съпруг, но като мъж - чист фигурант.
Пробвай да промениш схемата, защото и двата варианта не са особено приятни. Все пак вторият е за предпочитане в твоя случай, при положение, че го обичаш, но ще е по-добре да има отношение към теб, имате доста години пред себе си, рано е да ти става съквартирант.
Може мъжът ти да е изпаднал в труден период... ако не е спрял да те обича, е безпредметно да се терзаеш от такива мисли.
Защо реши, че не те обича? Той ли ти го каза?
Че в момента не е влюбен в теб е ясно, но това няма нищо общо с любовта.
За повечето мъже жестовете на внимание са съвсем различни от "общоприетите". Изборът на подарък или дори честитенето на специален повод е по-скоро ангажимент, отколкото жест на внимание. Тежък ангажимент, от който се стремят да избягат. Но това не означава, че не обичат.
За едного любовта е водовъртеж от силни усещания, за другиго - спокойствие.
Вие сте с две малки деца, предполагам ти не работиш и цялата финансова грижа пада върху съпруга ти. Ако е така - това е достатъчно да му ангажира цялото внимание до степен да не те забелязва. От което не следва, че не те обича. Да приемаш някого като константа в живота си далеч не винаги означава, че го приемаш като даденост. Често е обратното - нещо като висша форма на доверие. Смисълът на семейството е "в добро и в лошо...", т.е. да сте заедно. Вие сте заедно. Теб те тормозят въпроси, на които само той може да отговори, но трябва правилно да ги формулираш. Да дефинираш понятия като любов, загриженост, навик...
Говори с него, но кротко - без истерии, без скандали, без сълзи...
Щом е с теб явно има защо. Навикът и децата много рядко могат да задържат един мъж без проява на пренебрежение и грубост. При вас такива неща няма. Уморен е явно. Не от теб - от живота си. Но това е поправимо. Време и внимание, без натрапване...
Че в момента не е влюбен в теб е ясно, но това няма нищо общо с любовта.
За повечето мъже жестовете на внимание са съвсем различни от "общоприетите". Изборът на подарък или дори честитенето на специален повод е по-скоро ангажимент, отколкото жест на внимание. Тежък ангажимент, от който се стремят да избягат. Но това не означава, че не обичат.
За едного любовта е водовъртеж от силни усещания, за другиго - спокойствие.
Вие сте с две малки деца, предполагам ти не работиш и цялата финансова грижа пада върху съпруга ти. Ако е така - това е достатъчно да му ангажира цялото внимание до степен да не те забелязва. От което не следва, че не те обича. Да приемаш някого като константа в живота си далеч не винаги означава, че го приемаш като даденост. Често е обратното - нещо като висша форма на доверие. Смисълът на семейството е "в добро и в лошо...", т.е. да сте заедно. Вие сте заедно. Теб те тормозят въпроси, на които само той може да отговори, но трябва правилно да ги формулираш. Да дефинираш понятия като любов, загриженост, навик...
Говори с него, но кротко - без истерии, без скандали, без сълзи...
Щом е с теб явно има защо. Навикът и децата много рядко могат да задържат един мъж без проява на пренебрежение и грубост. При вас такива неща няма. Уморен е явно. Не от теб - от живота си. Но това е поправимо. Време и внимание, без натрапване...
Може той да е в някаква криза на средната възраст.
А и защо чакаш той да те целува, целуни го ти! Дпри да го караш да разговаряте, това не е приятно за никого, става отегчително и досадно. Просто му покажи, че го обичаш още и се опитай да го разбереш.
Моят съпруг, на пример, ми пише любовни текстове от телефона, целува ме, обича ме... после изведнъж вниманието спира, започва да няма време, за заспива преди децата... после пак се прибира с цветя, целивки.... и така, не може все да сме само влюбени или само безразлични, но това не значи, че обичта си е отишла.
А и защо чакаш той да те целува, целуни го ти! Дпри да го караш да разговаряте, това не е приятно за никого, става отегчително и досадно. Просто му покажи, че го обичаш още и се опитай да го разбереш.
Моят съпруг, на пример, ми пише любовни текстове от телефона, целува ме, обича ме... после изведнъж вниманието спира, започва да няма време, за заспива преди децата... после пак се прибира с цветя, целивки.... и така, не може все да сме само влюбени или само безразлични, но това не значи, че обичта си е отишла.