Преди няколко дни правих палачинки, нещо, което ми се случва веднъж на столетие.Занесох на майка ми две, мъжът ми хапна две-три, детето изяде половин, за втори път яде палачинки и чак започна да проявява позиви за повръщане, аз не ям палачинки, защото в момента се ограничавам.
Една палачинка се търкаля два дни в хладилника, накрая я изхвърлих.
Парченце сиренце, две маслинки, късче месце остават в чиниите на мъжа ми и на детето и се изхвърлят.Понякога и половин тенджера супа отива на боклука.Мъжът ми и детето винаги оставят храна в чинията, която няма как да се прибере или ако има как-просто се помотава за ден в хладилника- и пак на боклука.
Особено хляб да изхвърлям- полудявам, някак ми се вижда пропилян човешки труд.Месо да изхвърлям също ме побърква- животинчето е претърпяло болка за да влезе в нечия чиния, а след това-хайде на боклука.Понякога храня уличните котки, но не винаги и за тях храната е подходяща.Ако имам поизсъхнал хляб или сладки, които не са развалени ги увивам добре и ги слагам на капака на кофите за боклук.
Но независимо от това изхвърлям много храна, а ми е крайно неприятно.
Но не искам да уча детето си да "облизва чинията", защото ще стане още по-злоядо отколкото е.
Вие изхвърляте ли храна?