Ще четат ли книги децата ни?

Aко е за примерите-племенницата ми е на 16 и чете като умопомрачена. Другата е на същата възраст, но се съмнявам, че това лято е прочела поне ред. Племенника ми е на 13 г - чете, но рядко.
Имам същите опасения като теб за "новото" поколение. Струва ми се, обаче, че това до голяма степен зависи от родителите и средата в училище.

За мой личен ужас не мога да дам подобен пример. Сестра ми и братът на мъжа ми са на 14-15г. - и двамата не четат. Сестра ми от малка все гледам да я запаля по книгите, чела съм и, предлагала съм и интересни книжки за възрастта и, но май няма да е прочела цяла книга   . Даже, голям срам, ама наскоро се опита да чете една книжка на синчето (любимата му за Мечо водолаз   ) и на места дори сричаше   , а не е глупаво дете   . Цялата информация си я получават от Нета и телевизията и за книги не остава време, четат колкото им трябва за училище и това е. И имат бедни речници, не могат да се изразяват добре... Но се намират и дечица,които четат, ала явно благодарение на големите усилия на родителите си, не знам...

Абе, не знам защо си мисля, че все пак с момичетата е малко по-добре положението. Повечко четат все пак. Ама тия момчетии...  Ето брат ми, майка му страшно много го кара да чете, следи го дали си пише домашните (даже ги пише с него), с две думи - не е хаймана... ама книга да седне да чете - ТЦ! Та, си мисля, че и семейството не е кой знай какъв фактор в днешно време.

Давам два лоши примера:
1. Сестра ми /16 год/ - една единствена незадължителна книга - Приключенията на Лукчо
2. Братовчед ми /13 год/ - никакви книги, по 6-7 часа дневно пред компютъра.
И сега добрият:
Малката ми племенница /9 год/, която на всеки празник освен другите подаръци получава и по няколко книги. Забавлявам се да й купувам моите любими книги от детството - последно "Шекспир за деца" - уникална книга. Малката чете всеки ден, разбира се насръчавана от родители си. Наскоро четох, че е важно на бебетата да се купуват от пластмасовите книги с рисунки, за да могат да свикват с книгите и навика да четат. Така че да може Спасчо да държи и разбира горе-долу и хайде на пластмасовите книжки.

моите ще четат...
в казармата успях да запаля един борец и един боксьор (тъпи като гайди) да четат.. нали съм си гаднярче им пробутах Жени на Буковски - най-смешното беше, че се сбиха за книгата..
и двамата се биеха в гърдите - че през живота си не са прочели ни една книга.. след известно време станаха на кълбета заради Буковски..
След това им порадих Секус-ите на Милър - нали съм гадюха на единия едната част, на другия другата
наскоро видях боксьорчето (наскоро.. наскоро.. преди 4-5 години) беше студент 2-ра година право!!! в Бургаският свободен - но все пак.. Че и очила беше сложил.. Т.е. аз не го познах - друг човек. Той ме спря - и най-културно се извини и попита:
- Прощавайте, много съжалявам, може и да бъркам, но не сте ли Вие случайно гпосподин Динев?...
Аз го загледах и щях да колабирам.. Беше ми новобранец и беше нечленоразделен...Говореше на Уа, Ва, Га... На девойките викаше "путтаа"
като го видях - говореше като учителка по български..

BeaZtiE,

направо ти завиждам на увереността!

Надявам се, след 10-15 години, когато децата ни, тези които сега са с памперси, пак да се е върнала "модата" да се четат книги.

Синът ми, на 10, цяло лято "чете" "Спайдърмен" и е стигнал до 30та страница. От задължителния списък - нищо.

Дъщеря ми, на 15, питам я за задължителен списък. Тя ми казва - имаме да четем Библията. -Няма ли да я четеш? - Да не съм ненормална  Един ден й викам, вземи прочети нещо на Стивън Кинг. - Не обичам! - Какво не обичаш, трилъри ли? - Не, не обичам книги!
Направо нож ми заби в сърцето, никога не съм си мислила, че точно моите деца няма да обичат да четат! За съжаление е факт!
Надеждата ми е в малкото ми изтърсаче. Дано поне то прояви интерес към семейната библиотека

моите щерки - на 9 и на 7, четат доста. голямата повече, малката - по-малко, но все пак задоволително, особено като сравня с братовчедките им - на 11 и 14.  до кога ще е така обаче, не знам. все по-дълго се задържат пред компютъра и четенето постепенно намалява   .

Тая Библия...и Георги я пропусна. Прочете само Старогръцки легенди и митове, наоколо се мотат Прометей и Антигона...толкова от това което ще учат. Записа се на библиотека едва сега...не могли да му намерят Макиавели...отзад напред почва. Като малък по четеше, сега много рядко и то на английски, без значение заглавието.
Но като цяло - не четат и това си е, мишката наистина изяде книжката!

Аз имам племенница на 11, която като види книга и изпада в амок. Това е едно абсолютно неуправляемо и непукистично дете, което нищо не може да го стресне и уплаши. Единственото, с което можеш да я ужасиш е да я накараш да чете книга. Беше с мен на море едно лято и брат ми ми каза "Купи й някаква книга да чете през лятото" и аз отидох и купих две книжки - "Пипи Дългото чорапче" и "Андерсенови приказки". Това дете изпадна в истерия като му дадох книгите и казах, че искам на ден да изчита поне по 2 приказки. Намалих на една - пак ужас. И накрая прибрах книжките и с това приключи книжната ни одисея. Тази случка ме втрещи направо. Още повече, че брат ми чете като луд непрекъснато у тях пред очите на децата.

Моите още са много малки, но четем много с тях, имат си любими книжки, всяка вечер си четем, сами си подбират четивата вече... Ще видим какво ще излезе от цялата таз работа, но се надявам мишката у нас да пожали книжките.

Какви примери мога да дам аз - единият е сестра ми, на 17 години, покрай нея и съучениците и приятелите й: тя чете страшно много, някои нейни приятелки също, но като цяло отношението към книгите е "Абе, да не съм луд да чета!". Друг пример е племенницата ми, на 9 години, която с голям зор си прочита книгите от списъка(които последните години бяха Пипи и Маншон, Полуобувка... сърцето ме заболя задето любимите ми книжки не се радват на интерес   ), но пък в тях никой не чете, докато в нас баща ми е абсолютен книжен плъх, аз също като кака давам добър пример и така. Иска ми се моите деца да четат поне наполовина колкото мен и баща си - пак ще е достатъчно! - и ще направя всичко възможно да им създам любов към книжките. Но няма да им се налагам, ако не им идва отвътре, понякога на хората им идва акъла на по-късен етап от живота. А за компютъра ще си има ограничения, май това е единственият начин.

Honda , изключително си права !!! Нали ги виждам децата пред блока , седнали като стари баби и буквално клюкарсват , кой с кого тръгнал и някакви от този род ... А са около 10 -12 годишни , не повече . Аз на техните години , още с кукли играех . Абе въобще ад , какво е това поколение , какво е това чудо не зная , но не го приемам , има си време за всичко !

Honda , изключително си права !!! Нали ги виждам децата пред блока , седнали като стари баби и буквално клюкарсват , кой с кого тръгнал и някакви от този род ... А са около 10 -12 годишни , не повече . Аз на техните години , още с кукли играех . Абе въобще ад , какво е това поколение , какво е това чудо не зная , но не го приемам , има си време за всичко !


Айде всичко наййй
и се молете нашите да не са такива , защото няма да тръгне тая държава на добре !!!

Аз мисля, че четат и ще четат... Но днешните деца са други и книгите, които харесват, са други - НЕ НАШИТЕ ЛЮБИМИ КНИГИ ОТ ДЕТСТВОТО. Колкото пъти аз съм се опитвала да пробутам на децата ми любима книга от моето детство, нито веднъж не им е харесвала. На днешните деца живота е друг и света им е друг, но това не означава по-лош, просто времената са други... Ами Хари Потър го гълтат като топъл хляб, при това всеки том има към 500 страници. Моите деца, например, много харесаха "Коралина" от Нийл Геймън, това е нещо като "детски хорор", ако съществува такъв жанр... Аз много искам децата ми да четат и затова следя редовно какво ново излиза, чета много рецензии, главно рецензии ОТ ДЕЦА и гледам да не каканижа като развален грамофон едни и същи заглавия от моето детство... Затрупвам ги с книги от библиотеката, като се старая да има разнообразие, взимам например нещо приключенско, нещо от литературата на фактите за деца (за мумиите или за акулите, да речем), някакви смешни стихчета, някакви приказки... поддържам камара от десетина детски книги на нощното си шкафче, която актуализирам редовно. Всяка вечер децата си избират сами от коя искат да им чета за "Лека нощ". Ние имаме 3 деца и всяко от тях ми връчва по една книга, аз не отказвам на никого, всяко от тях кротко си чака реда . Най-важния стимул, за да започне едно дете дете да чете е да може само да си избере, ако вкъщи има достатъчно много атрактивни детски книги, рано или късно детето неминуемо ще си издърпа една и ще се зачете в нея...