Писмо на едно дете с увреждания до неговата майка

  • 6 417
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 818
    Мила мамо,
    Знам, че не ти е лесно... ала искам да ти разкажа нещо, което може би знаеш.
Преди да се сдобие с тяло, всяка душа вече знае какъв път трябва да извърви - така и аз знаех, че ще се родя, за да придобия определен опит. Ти знаеше ли?
    Има повече и по-малко извисени души, затова недей да се доверяваш на онова, която изглежда най-логично... не е точно така. Изборът да се родиш и да изживееш едно особено съществуване - нека го наречем "трудно" - е тежък и мъчителен, но той е избор на обич и само много чувствителни и извисени души могат да си позволят да го направят.
    Не можеш да си го обясниш? Не е лесно да се разбере, не всичко е просто, но повярвай ми, не физическата изява има значение... и ти знаеш, че моята душа е чиста и прекрасна: това е истински важното и ти го разбра още като ме взе в прегръдките си за първи път... Всъщност всеки от нас сам избира родителите си - и аз ви търсих и намерих, това е толкова хубаво!
    Трябваше да съм сигурна, че ще бъда безрезервно приета и обичана, трябваше да намеря две души, прекрасни... като вас двамата с татко.
    Надявам се, че ще ти достави удоволствие да разбереш, че изпълняваш една висша мисия, която не е за всеки, която ти е поверена от Небето. Знаеш ли, някои майки - ти не си от тях, това го знам - изживяват зле този опит, това познание, те го приемат почти като наказание и не осъзнават, че за едно същество, притежаващо големи способности и любов, е награда да придобие толкова деликатен и понякога мъчителен опит. Той може да дари множество неповторими, неописуеми моменти, ... аз и ти ги познаваме - нали, мамо? Те не могат да се предадат с думи, а само да се почувстват с помоща на емоциите... или чрез ефирните енергии, които си разменяме.
    Мамо, как бих искала да успееш да разкажеш за това на всички онези хора, които пренебрегат танца в нашите различни съществувания... Е, засега няма значение - достатъчно ми е, че съм го предала на теб това, което дълбоко в себе си ти вече знаеше... просто исках да дам потвърждение на твоята интуиция. Ние всички сме същества от светлина, които отвреме на време слизат на Земята, за да научат поредната "страница" от уроците си.
    Нашите две светлини толкова си приличат, че се разпознаха - ти си родена, за да ме чакаш и аз дойдох така, както беше писано (с една писалка със златно мастило).
    Прегръщам те, мамо - благодаря ти, че си такава, каквато си и ми даваш цялата си любов. Не се притеснявай, ти вече разбираш всичко - имай ми само поне толкова доверие, колкото имам и аз в теб и тогава ще продължим нашия танц, с нашата музика, която ангелите са създали специално за нас.
    Обичам те, обичаш ме... обич е отговорът за всяко нещо.



                                                                                                     




                                                                                                  Твоето дете





взето от книгата "Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията" автор: Барбара Мацарела

# 1
  • Мнения: 2 232
Невероятно е-друго не мога да кажа.

# 2
  • Мнения: 404
Прекрасно е.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 262
Почуствах се недостойна да имам такова дете, дали не е сбъркало в избора си или пък аз съм дорасла да бъда такава майка? Толкова много въпроси се блъскат винаги в главата ми и ме карат да се чуствам несигурна, недостойна и безпомощна, но това само до момента, в който не прегърна своя малък син и го притисна силно до гърдите си, тогава всичките въпроси намират своите отговори, аз живея чрез него, той живее чрез мен, поне в момента............ ние сме си въздуха, водата, светлината един за друг. Познанието за живота, което се опитвам да му предам ще го направят силен, борбен и единствен, ....., надявам се........

# 4
  • Мнения: 1 858
само до момента, в който не прегърна своя малък син и го притисна силно до гърдите си, тогава всичките въпроси намират своите отговори, аз живея чрез него, той живее чрез мен, поне в момента............ ние сме си въздуха, водата, светлината един за друг.
Все едно аз го написах!Алелуя!

П.П....само майката ,коятосмята за себе си че е лоша майка е наистина добра...
мисъл на  newsm78някой си..

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
И тук ще го напиша, въпреки, че в "Майка на специално дете" пасва повече
Момичета, в един френски филм за евреи и живота въобще, млад евреин пита РАвина:
"РАви, дали нашите дела моган да рикошират върху близките ни?"
Равина го пита: "ЗАщо питаш?"
"ЗАщото баща ми е болен...."
Равина отговаря "А когато близките ни са щасливи, ти чувстваш ли се виновен и отговорен за това?"

# 6
  • Мнения: 524
Това писмо ме разтърси и ме накара да погледна на проблемите ни с други очи. Винаги съм приемала, че това което ни се случва е наказание за мен, защото съм направила нещо лошо. Но сега направо нямам думи.......

# 7
  • Мнения: 4 053
много е хубаво 

# 8
  • Мнения: 278
Това писмо ме разтърси и ме накара да погледна на проблемите ни с други очи. Винаги съм приемала, че това което ни се случва е наказание за мен, защото съм направила нещо лошо. Но сега направо нямам думи.......
И аз преди години разсъждавах така, но осъзнах, че е страшно тесногръдо и глупаво.Просто децата ни са такива и в това си има щастие също. Просто ние имаме нереално големи очаквания по принцип от децата си. А живота е еднакъв за всички, звезди, незвезди и т.н.

# 9
  • Мнения: 526
Боже прекрасно е. Много години си мислех че Бог ме е наказал да нямам свои деца, изчетох доста литература но такива прекрасни думи не бях срещала, според мен се отнасят също и за осиновените деца

# 10
  • Мнения: 774
Това писмо ме разтърси и ме накара да погледна на проблемите ни с други очи. Винаги съм приемала, че това което ни се случва е наказание за мен, защото съм направила нещо лошо. Но сега направо нямам думи.......
И аз винаги съм се чувствала по този начин!
Никога не ми е минавало през ум да погледна на случващото се по този начин.

# 11
  • Мнения: 104
неописуемо е!Горда съм че Бог ме е избрал да бъда майка на такова дете !

Последна редакция: ср, 11 юли 2007, 11:27 от VELINKATA

# 12
  • Мнения: 450
Maktub ,благодаря за писмото  bouquet

Страхотно е!  bouquet

# 13
# 14
  • Мнения: 549
Ох, дано не звучи нескромно, но и аз се чувствам "богоизбрана",  и с двете си деца! Това писмо е от нещата, които като прочета и си казвам : "Боже, не бих могла да го кажа по-точно!"
Връзката ми с детето и контактът с други "специални" деца наистина ме кара да гледам на живота по друг начин, осмислят го и го правят по-пълноценен. Никога , дори и за миг не съм си пожелавала други деца или други обстоятелства. Децата  са ми най-голямото богатство- БОЖИ ДАР.

Общи условия

Активация на акаунт