Какво мислите за това? Аз искам живот и здраве да минат поне 5, а защо не и 10 години преди да имам второ дете. Много мои познати са твърдо против, защото не било хубаво по-възрастни родители да гледат тепърва бебе /а другото - вече голям ученик/, също било по-лесно едно след друго да ги изгледаш и заедно да пораснат, а и за децата било по-добре да са по-близки на години, за да си играят. Да, но моите съображения са следните: да си стъпим здраво на краката, да имаме свой собствен дом, аз да се развия в кариерата, която така и не започнах заради гледането на малчо ... абе май мисля егоистично, но в крайна сметка искам първо да си поживея малко - трудно е с едно /не само финансово/, а какво остава за две?! Всъщност ще се радвам ако по темата се включат както майки на деца с голяма разлика, така и такива на породени или с 2-3 години разлика!
- Публикувана: 5 дек. 2005, 07:51 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2005, 23:29 ч.
Голяма разлика в годините на децата
Ей ма на включвам се, погледни на аватара и ще разбереш разликата между двете. Изобщо не слушай какво ти говорят за голямата разлика, супер е от където и да го погледнеш. За това дали ще ти е по-лесно финансово ако имат двете деца голяма разлика не е верно, трудно е с две деца независимо каква е разликата, но и е прекрасно . А за това да се роди на по-голяма възраст , е има и своите минуси, но и пък самата аз се чуствам прекрасно.
И аз съм от мамите с голяма разлика при децата- 13г., наистина голямата много помага и напълно подкрепям мнението на deata .
Никога не съм си мислила, че ще имам деца с голяма разлика, но след като се роди голямата ми дъщеря, годините бяха еднии ... въобще не мислих за второ дете и доводите ми бяха също като твоите - да си стъпим на краката, да започна работа, понеже бях и студентка когато родих Росица и така ...
ттрябваше да минат доста години докато осъзная, че едно дете не е дете / както казват бабите
/
Относно "възрастните" родители, ами родих на 36, сега съм на 37 и не ми минава мисълта, че съм възрастен родител
Никога не съм си мислила, че ще имам деца с голяма разлика, но след като се роди голямата ми дъщеря, годините бяха еднии ... въобще не мислих за второ дете и доводите ми бяха също като твоите - да си стъпим на краката, да започна работа, понеже бях и студентка когато родих Росица и така ...
ттрябваше да минат доста години докато осъзная, че едно дете не е дете / както казват бабите
/Относно "възрастните" родители, ами родих на 36, сега съм на 37 и не ми минава мисълта, че съм възрастен родител
АЗ с моя брат имам 14 години разлика.Майка ми и до ден днешен повтаря,че аз сьм го изгледала.И той се чувстава добре с голяма кака.Така че решението за голямата разлика си е твое,само имай предвид,че на повече годинки нервите ти не са такива каквито са сега,няма да имаш онова тьрпение.Но при всеки е рзлично.
Аз съм "за" голямата разлика - има си много плюсове. Когато разликата е по-голяма, примерно 8-10 години, тъкмо когато едното дете порасне и започне относително самостоятелен живот (излиза с приятели, предпочита тяхната компания, а не тази на родителите си), едно бебче много освежава атмосферата вкъщи и начина на живот изобщо. Пак има кого да гушкашкаме. Така родителите се подмладяват. А пък едно раждане в по-напреднала възраст отлага остаряването на жената - отлага менопаузата с няколко години.
...тъкмо когато едното дете порасне и започне относително самостоятелен живот (излиза с приятели, предпочита тяхната компания, а не тази на родителите си), едно бебче много освежава атмосферата вкъщи и начина на живот изобщо. Пак има кого да гушкашкаме. Така родителите се подмладяват. А пък едно раждане в по-напреднала възраст отлага остаряването на жената - отлага менопаузата с няколко години.
Напълно съм съгласна с това
и точно така се получи и при мен, голямата започна да излиза с приятели и аз малко егоистичнно подходих, ама усетих че оставаме сами и сега с малката е съвсем друго, не ни остава време да скучаем.А за нервите с годините, аз сега се чувствам по спокойна и по-уверена като майка.
Между двете ми даца има 8 години и половина разлика.И не съжалявам.Според мен няма значение колко е разликта между децата,а отношението на родителите към тях.Тоест не трябва да загърбваш голямото заради малкото или обратно.И още нещо поискай второ детенце,когато се почустваш готова за това.Не само финансово,но и ти самата психически да си готовоа да станеш майка още ведннъж.Ще видиш колко по пълноценно и спокойно ще гледаш и двете си дечица.
Ще видиш колко по пълноценно и спокойно ще гледаш и двете си дечица.
Искам да вметна само нещо-не приемайте голямата разлика с идеята,че голямото ще гледа малкото.Да,голямото ,вече порастнало дете може да е съпричастно в отглеждането на още едно,но в никакъв случай не бива да се налага задължително да помага,все пак то си е дете/говоря от лични наблюдения 
/
/ 
Аз си имам само едно детенце, засега, но познавам деца с голяма разлика и трябва да ти кажа че е много хубаво. Каката помага и даже най-много го стяга...
Аз мисля също, че не бива да обръщаш внимание на хорското мнение
, най-важното е ти да си готова за още едно детенце, така че не го мисли много то времето само ще си покаже.... 
Аз мисля също, че не бива да обръщаш внимание на хорското мнение
, най-важното е ти да си готова за още едно детенце, така че не го мисли много то времето само ще си покаже....
Какво значи "възрастен родител" ? Разликата със сестра ми е 7 години, мисля, че се спогаждаме добре, особено напоследък... Но по принцип според мен няма значение каква е разликата, това е решение на самите родители. Аз лично искам малкият да порастне малко повече преди да имаме второ... И не виждам нещо лошо в това да родиш на 40, например. Стига да можеш и да го искаш! 
? Разликата със сестра ми е 7 години, мисля, че се спогаждаме добре, особено напоследък... Но по принцип според мен няма значение каква е разликата, това е решение на самите родители. Аз лично искам малкият да порастне малко повече преди да имаме второ... И не виждам нещо лошо в това да родиш на 40, например. Стига да можеш и да го искаш!
Твърдо ЗА голямата разлика, първо голямото дете вече е достатъчно осъзнато и няма да ревнува, а напротив ще помага. Имам няколко познати, на които децата са с разлика от десетина години. Майките твърдят, че подобна втора бременност е много освежаваща за тях както физически, така и психически. И освен това какво значи "много мои познати са против"- те като са против да си раждат децата когато решат, а не да се месят в твоето семейство- нито ще ти правят бебето, нито ще ти го отглеждат, така че ти и мъжа ти решавате
Все още не знам как ще бъде при мен, имам дъщеря на 15 години и чакам бебе.
Толкова се радва, даже съвети ми дава, забележки прави, за разходките говори- имам чувството, че чака бебето повече от мен. Мисля, че такава разлика е много хубава, аз съм на 36 год. и не се чувствам( вече) стара- напротив, връщам се в годините когато бях на 20.
Смело действай, не слушай никой.
Толкова се радва, даже съвети ми дава, забележки прави, за разходките говори- имам чувството, че чака бебето повече от мен. Мисля, че такава разлика е много хубава, аз съм на 36 год. и не се чувствам( вече) стара- напротив, връщам се в годините когато бях на 20.
Смело действай, не слушай никой.
Аз от собствен опит нищо не мога да кажа, но ще кажа как разсъждавам.
Всяко нещо си има своите плюсове и минуси и човек не трябва да се води по това кой как мисли и какво ще каже, а по това какви са неговите собствени желания и потребности. Щом сега не си готова, ами недей! А пък като гледам с какво малко бебе си, дали другото ще е след 10 години, само времето ще покаже, има е-хее колко до тогава... Може след 2 години да си на съвсем друг акъл!
Всяко нещо си има своите плюсове и минуси и човек не трябва да се води по това кой как мисли и какво ще каже, а по това какви са неговите собствени желания и потребности. Щом сега не си готова, ами недей! А пък като гледам с какво малко бебе си, дали другото ще е след 10 години, само времето ще покаже, има е-хее колко до тогава... Може след 2 години да си на съвсем друг акъл!