За класическата литература

"Идиот" за мен е сентенцията на руската душевност. Княз Мишкин е като "юродив" на 19век.

Петрарка (бащата на сонета), Едмондо де Амичис (който на мен ми допада много повече от Петрарка )

Alessandro Manzoni

Лошото на класиката (ако изобщо има нещо лошо в нея) е, че го няма очакването и тръпката на откривателя.
И за протокола - любим класик ми е Фицджералд.

Съжалявам само,че понякога съм затрупана с учебни четива и оставям любимия вид четиво,а именно класиката !
Любими са  ми Оскар Уайлд-всичките му разкази са много прочувствени,а "Портретът на Дориан Грей" е уникално увлекателен и необикновен.
Хемингуей със "Сбогом на оръжията" ,по принцип не си падам по военна литература,но историята е велика тук.
Виктор Юго с "Парижката Света Богородица " и "Клетниците"
И още доста други 

    На Достоевски фаворит ми е "Бесове". Колкото до "Идиот", навремето гледах  филма на Куросава по нея, който е великолепен. Има и руска екранизация, естествено, но освен доста прилично визуално сходство с героите, друго не ме впечатли.
 

Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми.

„Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“

Като любители на класиката, вярвам че всички ще се сетят от кого е този откъс.

Чета всичко, но слабост ми е класическата литература. На много ранна възраст прочетох "Път в нощта" на Кнител. Бях около 10 години и се криех, защото книгата въобще не беше за годините ми.
Моето семейство притежева стари книги от Библиотека "Златни зърна". Има толкова силни и даровити писатели в миналото. За мен човек, който не се е насладил на Фицджералт, Шоу, Стайнбек, Достоевски, Уорън, Толстой и много други е загубил. Моите титуляри са изброените, но има и други, които ценя. "Цар Петър" на Толстой е великолепна. Толкова енергия и време е отделил, за да натрупа фактите, а после как умело е разкрил психологията на руснака. Колко впечатлена бях като прочетох "Великият Гетсби". Фицджералд има неповторим стил. Революционен и модерен за времето си. Винаги съм носила в съзнанието си началото на книгата за различния старт в живота. Харесва ми липсата на обстоятелственост. Точните прилагателни. Въобще не мога да изразя отношението си в две изречения. Харесвам Шоу, защото поднася героите без капка лично отношение. Почти не ги описва, а го поставя в дадена ситуация, след която доста дълго разсъждаваме. Защо стана така? Какво ли си мисли автора? Толкова е изразителен без описания и подробности.
Достоевски ме вълнува сега, на тази по - късна възраст. "Братя Карамазови" и "Идиот" са книги, които си мечтая да харесва и дъщеря ми един ден.
От "Цялото кралско войнство" на Уорън съм запомнила една мисъл, че всички гоним цял живот децата си, за да си вземем нещо, но не знаем какво. Доста мислих над това.
Накрая искам да обобщя. Хубавата книга за мен е тази, която след стотици прочетени може да прикове вниманието ти и има какво ново да ти даде. Имам чувството, че с многото прочетени книги трудне се впечатляваме. Класическата литература никога не ме е карала да съжелявам за изгубено време в четене.

Цитатът на Вселена е началото на "Великият Гетсби". Това, за което говорих.

Класическата литература ми е любима.Харесвам английската и френската най-много.Любимите ми автори са Даниел Дефо,сестрите Бронте,Емил Зола,Мопасан,Дюма и мн други.От руските класици са ми любими Достоевски и Горки."Престъпление и наказание" за мен е един от най-големите шедьоври в световната литература.Йовков,Елин Пелин и Димитър Талев са ми любимите български писатели.

Аз също предпочитам класическата литература. Някак си след като си прочел "Идиот" (пример), да четеш или инвестираш в чиклит, ми се вижда несериозно. За съжаление късно открих това. Късно се влюбих в литературата. Като тийн това ми беше последно занимание и грижа, сега съжалявам. Разбира се, никога не е късно, жалко, че чак сега разбирам колко съм пропуснала.

 Много я харесвам тая книга. Винаги съм съжалявала, че е недовършена.

А аз по-скоро мога да кажа, че не съм запозната добре с класическата литература, именно защото съм я чела като ученичка - или защото е била задължителна, или защото тогава нямаше голям избор. Едва ли не съжалявам, че примерно Стайнбек, Хемингуей, Селинджър съм чела толкова рано... За руската литература да не говорим - недоразбрана, дори понякога натрапена в тези ранни години... Френската класическа също остана накъде в ученическите ми години.. Така че може би сега пак им е времето, ако не беше толкова привлекателна и съвременната литература. Да, определено мога да кажа, че има достатъчно съвременни автори - и то от последните 10-20-30 години, както и от целия 20-ти век - които харесвам. Някои известни  с по 1-2 книги, други с много... Не искам да противопоставям класическата на съвременната литература. Нима литературният (и всякакъв вид)  талант на човечеството се изчерпва в 1-2 века?! Добре, че не е така!:) Светът се променя, литературата също, но умението да се пресъздават чрез творчество вълнуващи образи, събития, размисли, чувства, отношения остава.

Да. Факт е, че има много талантливи автори и сега. Въпросът е, че са все по - малко хората, които четат въобще. Особено класическа литература. Точно с довода, че времената са други. Интересното е, че самите писатели  стават такива като изучават предни школи и поколения творци. Така е било винаги. Стиловете им на писане са повлияни от любимите им класици. Следователно няма нищо чак толкова ново.  

Много обичам класическа литература- европейска и американска. Особено много харесвам Мопасан, Дюма и Дюма-син, Стайнбек, Селинджър, Оруел, Вазов, Йовков, Елин Пелин...
Зола също ми допада. А харесвам и Харпър Лий, въпреки че има само 1 произведение 

Наскоро ми я подариха и все не й идва редът, но сега като ви чета май няма да отлагам повече. Харесвам Толстой и сама не знам защо отлагам. Повечето класици сте ги изредили, но да добавя личните си предпочитания към Томас Харди, Мопасан и Зола. ''Земя'' на Зола съм я препрочитала над 3-4 пъти, може да се каже, че ми е любимата негова.