Глезите ли ги когато са болни?

Аз тези неща ги правя и без да е болна и по тази логика дъщеря ми трябва да е невъзможна лигла а не е така. От 10 дена я водя с мен на работа, защото има някакъв проблем с очите и трябва да и се слагат капки, а няма на кой друг да разчитам та ако дойдеш да видиш за какво угаждане става дума сигурно ще се потресеш, но на мен ми е приятно, защото като е на градина почти не я виждам и една такава неочаквана ваканция е добре дошла и за нея и за мене
Обаче знае, че ваканцията свършва в сряда и я усещам как максимално се опитва да изсмуче всичките ми оставащи силички 

При болест я глезя, но като цяло тя боледува рядко. След като се оправи винаги имаме период на адаптация към нормалния режим на живот.

Е, разбира се, че обръщам по-специално внимание на Денислав - знаете самите ние като сме болни как искаме всички да ни угаждат. Но чак да го глезя - не.

Какво имаш предвид? Вики отдвна се храни и облича сам. Но сега "мамо, помогни ми", отделно, че маса пъти яде в хола пред телевизора, което по принцип е забранено, ако е нещо течно го храня аз, за да не разлива, обичайно има по макс час на ден за ТВ и компютър, сега е повече, защото е лошо времето, не излизаме, а със забавленията в къщи се поизчерпахме
И най-вече въпроса ми е не кое е или не е глезене, а когато са болни допускате ли неща, които иначе са забранени.
Виждам, че и с други мами е така, явно трябва да очаквам периода на адаптация после.

 Ами глезя - цял ден само двете у дома в нашия случай няма как да не я глезя. Не е на градина от вторник, навън няма къде да ходим също като при вас и у дома изкукваме, та си се глезим взаимно. Аз не я храня и не я обличам ама пък етоя, още е по нищница и като я гледам, няма намерение да се облича скоро. И да, гледа повече детски филмчета от обикновено тези дни, да не казвам, че 2 дена гледа само Ну погоди та откачам.
Аз не се притеснявам от адаптацията после, просто самото ежедневие налага определени правила.
Бързо оздравяване ви желая и не се притеснявай.

Не че точно ги глезя, но нека го кажем така - по-отстъпчива съм. Например, питам ги какво искат да сготвя /което иначе мноооооого рядко правя/, разрешавам да легнат в нашето легло за следобеден сън, което иначе е абсолютно непозволено, та да, някои правила се прескачат или се размеквам. Те знаят, че това не е типично за мен и съвсем лесно влизат в релси после. Не се опитват да се възползват и за по-нататък. Съвсем отлично осъзнават, че няма да мине. Не преминават през периоди на адаптация.

По този повод, сега се сещам. Наталия сега е в първи клас и следобед я гледа баба й у тях. Вечер аз я взимам. И наскоро свекърва ми ми разказа, че Наталия у тях е доста разпиляна, не подрежда дрехите, обувките, учебниците и т.н. Баба й подреждала след нея безмълвно, докато един ден попитала "Ти вкъщи подреждаш ли си сама нещата?", А Наталия отговорила "Ааа, подреждам. Мама знаеш ли какво ще ме направи, ако види разтурено?", баба й попитала "А у нас защо не подреждаш тогава?", на което малката нахалница отговорила "Ха, тук ти ми подреждаш, защо аз да го правя". И снощи идва свекърва ми на гости и била в стаята, докато Наталия се събличала, а малката съвсем небрежно казала "Бабо, занеси ми ботушите в гардероба", а свекърва ми й отговорила "Сега си си у вас, не у нас" и Наталия без грам да се разправя се усмихнала и безропотно си занесла ботушите и ги прибрала. Свекърва ми беше много впечатлена, че Наталия не се е опитала да я убеждава повече. Просто детето отлично съзнава къде, кога, какво и пред кого може. Отделен въпрос е, че е глупост велика аз да уча на нещо детето, да се опитвам да й създавам навици, а друг да се прави на неразбрал, но мисълта ми беше, че не им трябва адаптация. Ако плавилата са ясни и се спазват, малко инцидентно кривване не би било проблем.

когато са болни правя всичко възможно да не говорим за това. ясно е - болни са, затова са у дома, имат нужда от почивка и лекарство, но само толкова. по-скоро наблягаме на това, че имаме възможност да сме за по-дълго време заедно, правим разни неща повече, отколкото друг път - четем повече, стоим по-дълго по пижами, гушкаме се, приготвяме си глезотийки за ядене, гледаме филми... принципно у дома няма ограничение за гледането на телевизия - всеки случай се решава индивидуално, имаме дни с по няколко поредни филма, но има дни, когато почти не сядаме пред телевизора. така че боледуването не влияе върху това.
 
винаги обаче, когато са болни, насочвам вниманието им към това колко по-добре ще е като оздравеят - ще играят отново с други деца, ще можем да отидем заедно някъде... не им позволявам да се оправдават с "болна съм и не мога" и затова да ходят рошави, неизмити или да се държат като бебета. за разлика от едната баба, която се държи с болното дете като с неспособно да се справи с нищо без нейна помощ.

при нас просто подходът "ох горкото!" липсва.

 Глезя ги разбира се! И аз като съм болна имам нужда някой да ме поглези.
 

Аз по-малко, но баща й 

Миналия петък ни наплашиха, че Дариа има мозъчно увреждане и докато я заведа на невролог и й направим ЕЕГ, което стана вчера, баща й й разрешаваше абсолютно всичко. Включително й даде да си пийне от колата му  . На всичкото отгоре Дариа вече отлично разбира какво казвам аз и какво той и съответно през цялото време ходи след него и мрънка/реве за нещо.

Обаче нищо й няма и от снощи всички правила са пак в сила 

Дара, това с бабата ми е ама толкова познато! При майка ми много неща не се спазват, ама съм вдигнала ръце. Адски много пъти съм й казвала, че не им прави добро с това, но за нея голямата обич, желанието да си изядат всичко и прочие надделява. Така че ги занимава, за да им бута в устата храна (у дома се хранят чудесно сами и даже ме бутат, ако се опитам да помогна за нещо понякога), облича Вики, води го до тоалетната и подобни. Отдавна няма адаптация у нас, знаят си, че могат и гладни да останат, ако е лигавят на масата.
Но твоята сладурана ми събра очите! Право е детето, знае къде и докъде може да стигне!

Разминало се е, нали 

Миленка, не се ядосвай за различните правила при бабата. аз отдавна се отказах да се боря срещу това. на всички просто е ясно, че ако нещо е възможно при баба (която и да е от двете), това не го прави непременно позволено у дома. и както при децата на dara, моите момичета знаят къде какво може. много бързо се научават да се съобразяват с различните правила на различните места.

единственото, за което се сещам, че при баба може, но те не се възползват, е да пропуснат да си измият ръцете. дори като пожелаят да си измият ръцете (след като са били навън или преди ядене), баба не веднъж е въздъхвала: "ех, и ти като майка ти...."

ако не е нещо, което да застрашава сигурността им, мисля че не е проблем. децата бързо се ориентират и приемат "бабините правила" за изключение.

Благодаря ти, yanita 
Виж за ръцете винаги съм била много стриктна, защото е наистина опасно и това е сред нещата, които се спазват. Изобщо покрай алергията на Вики и на двете им се е случвало да стане инцидент, когато са сами с него, наплашили са се и от това извлякохме нещо положително, спазват доста неща. Но виж възпитателно при майка ми е сложно, много им се радва и глези  Но наистина знаят, че у нас е друго, а и не ми се е налагало да го обяснявам.

Не.Отделям и повече време,но не я глезя