Специална майка

  • 1 793
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 998
Възхищавам Ви се! Това е моето вълнение, изразено с чужди думи!
 "Повечето жени се превръщат в майки по-скоро случайно,  някои по собствено желание,  малка част в резултат на социален натиск и няколко по традиция.
Тази година само в САЩ почти 100 000 жени ще станат майки на деца с увреждания. Замисляли ли стете някога за това,  как тези майки са избрани за децата си?
Аз си представям Бог,  който скита по света и си избира инструменти за пропаганда на своята голяма загриженост и разсъдливост.  И докато наблюдава всичко,  дава нареждания на своите ангели,  които записват в огромната тетрадка:
“Армстронг и Бет – син.  Патрон – да й дадем Герард.  Свикнала е на светски неща. “
“ Форест и Марйори – дъщеря.  Патрон – Сесилия. “
“Рутлидж и Кери – близнаци.  Патрон – Матиаш”
И след това казва едно има на Ангела и се усмихва: “Дай й дете с увреждане”
Ангелът е любопитен”Защо на нея? Толкова е щастлива. “
“Точно затова” усмихва се Бог. “ Мога ли да дам дете с увреждане на майка,  която не умее да се смее? Това би било жестоко!”
А дали е достатъчно търпелива – пита Ангелът.
“Не искам да е прекалено търпелива,  защото може да се удави в море от самосъжаление и лудост.  В момента в който шокът и озлоблението преминат,  ще го преживее. “
“Днес я наблюдавах.  Тя познава своето Аз и е самостоятелна – това е толкова ценно и толкова важно за всяка майка. Знаеш ли,  детето което искам да й дам ще има свой собствен свят.  А тя ще трябва да го пусне в своя свят и това няма да е никак лесно. “
“Ами! Аз мисля,  че тя дори не вярва във Вас”
Бог се усмихва. “Няма значение,  това ще се промени.  Тази е подходящата – егоистична е точно толкова,  колкото е необходимо. “ Ангелът не издържа” Нима егоизмът е някаква добродетел?”
Бог върти глава: “ Ако не умее от време на време да се откъсне от детето си,  няма да се справи. Да,  точно това е жената,  на която ще отредим дете,  което не е съвършено.  Засега тя не го осъзнава,  но ще има нещо,  което хората ще й завиждат.  Думите за нея няма да са всичко.  И никоя крачка няма да е обикновена за нея.  А когато детето й каже за първи път “мама”,  тя ще е свидетел на чудо и ще го знае. Ще й позволя ясно да вижда нещата,  които и аз виждам. . . . безразличието,  жестокостта,  предразсъдъците. . .  и да се издигне над тях. Никога няма да е сама.  Ще бъда до нея всяка минута на всеки ден от нейния живот,  защото тя ще върши моята работа толкова сигурно,  като че ли е тук до мен. “
“А кой ще бъде патрон?” пита Ангелът,  приготвил да записва в тетрадката.
Бог се смее:  “Огледалото ще й стига”"
(превод)

Последна редакция: ср, 30 ное 2005, 23:41 от iskrica_nadejda

# 1
  • Мнения: 1 271
Благодаря ти мила!
Много красиво е казано.
Но е доста тежко да си част от по-трудния избор...

А патрон можем да преведем като покровител или защитник.

Светлето

# 2
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Разплака ме......... А не съм вярваща.

Искам да споделя и аз нещо
http://www.data.bg/f.php?fid=5179885

и това:
http://www.data.bg/f.php?fid=6001519

# 3
  • София
  • Мнения: 498
Много е хубаво, макар и тъжно !
и аз така си го представям.
Ох, направо да се разплачеш. Cry

# 4
  • Мнения: 2 543
Наскоро четох това нещо в И-нет и ми се прииска да го преведа, но ти си ме изпреварила. Благодаря!  bouquet

# 5
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Хубаво е написано...носи успокоение на вярващите и ласкае невярващите:)

А дали ще се промени това, че не вярвам в главния герой....ще видим кой кого  Mr. Green

# 6
Наскоро четох това нещо в И-нет и ми се прииска да го преведа, но ти си ме изпреварила. Благодаря! bouquet
и аз,
Много хубаво и тъжно казано, само дето не пожелавам на никоя мама да го изпита на собствен гръб - болката е непоносима,

# 7
  • София
  • Мнения: 1 333
Изпитвам много смесени чувства след прочита на тези редове.....
Намокрих и клавишите на клавиатурата (за пореден път).
......................
Приемам го за Истина и се моля един ден да повярвам силно и истински в Бог и той да е доволен от Глашатая си и да се смили над мен и детенцето ми.

Но до тогава трябва всеки ден да се боря за живота на Малкото ми съкровище -Мария.

# 8
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
  Много е хубаво!
  Тези редове ме карат да се срамувам, че понякога страхът у мен надделява и се съмнявам в помощта Му...  Embarassed а всъщност, точно в най - трудните ми мигове, Той винаги е бил до мен Praynig


firebird, не ми се отварят линковете  Sad

# 9
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
bim_bam, може да е заради доставчика...
Ако виждаш  data.bg, потърси Steve Vai - For The Love, For The Love of God, Hand on Heart, I Would Love To... айде, че се увлякох... Embarassed

# 10
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Ох, още рано сутринта го прочетох и си поревах, но наистина звучи красиво...

# 11
  • София
  • Мнения: 2 262
Ангелът е любопитен”Защо на нея? Толкова е щастлива. “
“Точно затова” усмихва се Бог. “ Мога ли да дам дете с увреждане на майка,  която не умее да се смее? Това би било жестоко!”
Ето това много ме разстрои в началото и успокои след това, винаги когато разказвам нашата история започвам с това колко щастливи бяхме, и как се усмихвах от сутрин до вечер от мисълта, че имах малък бог в дома си, след това се чудех как можа перфектното дете толкова да пострада ......... поне малко намерих отговора.....

# 12
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
индийците вярват, че колкото повече страда човек - толкова по- богоизбран е - защото страданието му е пратено да го възвиши и пречисти, та да стане и той един истински Буда...
не знам дали вярвам или не... но е хубаво написано и поне кара майката да се чувства по-значима в свят, който ако не й причинява вреда, най-малкото е безразличен към нейните и тези на детето й страдания!
уви хората се сещаме, че сме уязвими и ние и децата ни само когато нещастието почука и на нашата врата...
уф май това време ми влияе подтискащо, а и коледа колкото е светла като празник - толкова и тъжна поради хилядите малки кибритопродавачки умиращи от студа навън и този в човешките сърца! На фона на светлинките от коледната елха човешката мъка и болка блесва по-силно - поне за мен....

# 13
  • Мнения: 1 858
Аз вярвам в БОГА Протестантка съм и когато ми казаха детето ви...
Почувствах че се разпадам от болка на хиляди парчета .После започнах да се моля и да питам "Господи защо на мене?Господи защо аз ?Каде съгреших Боже?" и в този момент се сетих че там някъде в книгата на книгите пишеше че Бог на всекиго дава товар толкова колкото може да носи...

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Момичета, в един френски филм за евреи и живота въобще, млад евреин пита РАвина:
"РАве, дали нашите дела моган да рикошират върху близките ни?"
Равина го пита: "ЗАщо питаш?"
"ЗАщото баща ми е болен...."
Равина отговаря "А когато близките ни са щасливи, ти чувстваш ли се виновен и отговорен за това?"

Общи условия

Активация на акаунт