Здравейте
Искам да споделя нещо с вас и да ми олекне поне малко, но....не съм сигурна дали ще стане така...
Та историята която искам да Ви разкажа е следната:
Значи на 5 юни 2005 година ме ухапа кърлеж. Бях бременна в 8ми месец. На 25 юли родих здраво бебе. До тогава нямах клинични прояви на болестта лаймска болест, макар че бяха минали почти 50 дена от ухапването, но....след 7 дена получих симптоми....направих си тест, оказа се положителен... е бях спокойна, защото знаех (вече бях изчела какво ли не за болестта в нета) че се лекува, бях на антибиотици венозно 5 дена и още 6 на доксициклин. Като си казах край свърши се, да ма НЕ...2 месеца и половина след лечението резултата отново е положителен, а лекарката която ме лекуваше твърди че съм здрава, да ама аз не мисля така.....та затова си позволих да пусна тази информация за всички, които не знаят какво може да се случ, ако кърлеж го ухапе, миниатюрен дори, моя специално го гледахме с лупа, за да установим, че е кърлеж.
Методично указание за борба с Ламайската борелиоза
Методични указания на Министерство на здравеопазването
На основание чл.3, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (ППЗНЗ), Министерството на здравеопазването дава следните
УКАЗАНИЯ:
Лаймската борелиоза е природоогнищна, трансмисивна, многосистемна инфекциозна болест с остро начало, широк клиничен спектър и хронично - рецидивиращо протичане.
Разпространена е в много страни по света.
Етиология
Лаймската борелиоза се причинява от три вида борелии включени в комплекса Borrelia burgdorferi sensu lato. Borrelia burgdorferi sensu stricto, Borrelia garinii и Borrelia afzelii. Първият представител на комплекса Borrelia burgdorferi sensu lato е изолиран от чревно съдържимо на кърлежи Ixodes dammini в САЩ от W.Burgdorfer през 1982г.
Клетките на Borrelia burgdorferi са спираловидно извити. Притежават структурата на Грам - отрицателните микроорганизми и особеностите на представителите на род Borrelia. За разлика от другите бактерии Borrelia burgdorferi има линейна хромозома и линейни плазмиди. Клетките са подвижни, микроаерофили, хемоорганотрофи. Размножават се в специални хранителни среди. Оптималното им pH e 7,6, оптимална температура - 30 - 34 Со, а генерационното им време е 7 - 20 часа.
Етиологична диагноза
Изследват се кожни биопсии, кръв, ликвор, ставен пунктат - по възможност преди започване на антибиотично лечение. При вземане на материали за културелно изследване се спазват условията за стерилност при работа, с оглед избягване контаминирането на пробите със странична микрофлора. Трябва да се осигури максимално бързото инокулиране на взетия материал в подходяща хранителна среда. Към кръвта се добавя хепарин за подтискане процесите на кръвосъсирване. При невъзможност да се доставят веднага, материалите се съхраняват в хладилник при 4 Со.
Кърлежите се изследват за носителство чрез микроскопиране в тъмно зрително поле. Борелиите се наблюдават като светли подвижни спирално извити обекти на тъмен фон.
Материали за микробиологично изследване
Причинителят може да се докаже микроскопски/ в тъмно зрително поле, фазовоконтрастна микроскопия или след имунофлуоресцентно оцветяване/, както и културелно,чрез посявка в специална хранителна среда. За целта се вземат и изпращат в микробиологични лаборатории, извършващи подобни изследвания, следните материали: - в I стадий - кръв или биопсичен материал от ръба на кожната лезия, в II стадий - кръв и/или цереброспинална течност при наличие на неврологични прояви, в III стадий - синовиална течност, биопсичен материал при наличие на кожни изменения. При аутопсия могат да се изследват материали и от други органи - сърце, слезка, лимфни възли, мозъчна тъкан и други.
Снети от хора или животни кърлежи, както и такива, събирани гладни от природата за микроскопско, респективно културелно изследване се изпращат в шишенце, заедно с памук, напоен с вода, или с няколко стръка трева за да се запазят живи.
За серологично потвърждение на болестта се изпраща една серумна проба около 2-3 мл. поне 25 дни след заболяването. За доказване на IgM и IgG антитела се използват две реакции - елайза и реакция индиректна имунофлуоресценция /РИФ/. IgM се появяват след около 20 - 25 дни от началото на заболяването. IgG се доказват около два месеца след заболяването и се запазват повече от 2 години. Диагностичните титри са различни за различните диагностични препарати и се посочват от фирмата производител. По-голяма диагностична стойност има проследяването на нивото на антитела в динамика.
Не е целесъобразно да се изследват серологично лица, които са ухапани от кърлежи, но нямат или не са имали никакви клинични прояви. В такива случаи, ако пациента желае да бъде изследван, заплаща стойността на изследването.
Препарати от клинични материали и кърлежово съдържимо се изследват с високотитърен анти-Borrelia burgdorferi серум по имунофлуоресцентния метод.
Култивирането на Borrelia burgdorferi от клинични материали е трудоемка процедура, изисква скъпа хранителна среда и опитен персонал, поради което методът не е подходящ за рутинна диагностика на Лаймската борелиоза.
Като цяло методите за бактериологична диагностика на болестта не са достатъчно ефективни. Рутинната диагностика на Лаймската борелиоза се основава на серологичното изследване.
Серологично изследване
За скрининговата диагностика на Лаймската борелиоза се прилагат имунофлуоресцентния и имуноензимния метод. Изследват се серумни проби, взети най-рано 25 дни след ухапването от кърлеж, поради забавеното образуване на антитела при Лаймската борелиоза. При съмнение за невроборелиоза се изследват серумна и ликворна проба. Пробите се вземат в стерилни шишета в обем 2-3 мл. за серум и 1 мл. за ликвор и се съхраняват до изследването им в хладилник (4о С). Необходимо е да не бъдат контаминирани, а за серумите и да са нехемолизирани.
При по-малко от половината болни в първия стадий на болестта могат да се докажат IgM антитела с рутинните серологични тестове. При болни във втория стадий антитела, както IgM, така и IgG, се доказват в 70-90% от случаите. Ранното приложение на антибиотици може да подтисне имунния отговор и антителата да не достигнат нивата, в които могат да бъдат доказани. Възможно е по-късно позитивиране на серологичния резултат след лечение. При клинично суспектна Лаймска борелиоза когато резултатът от серологичното изследване е негативен, изследването трябва да се повтори 2 до 4 седмици по-късно. Болните в третия стадий на болестта са с IgG антитела във високи титри, които се задържат дори и след успешно лечение. Продукцията на анти тела към - Borrelia burgdorferi в ликвора също може да се открива години след лечение.
При интерпретиране титрите на IgM антителата трябва да се има предвид възможността за фалшиво положителни реакции при автоимунни заболявания или остра Ebstein-Barr вирусна инфекция, както и за фалшиво отрицателни при твърде рано проведено изследване и при конкурентно инхибиране от IgG антитела във високи титри. Доказването само на IgG антитела в ранния стадий на болестта обикновено отразява предшестваща експозиция, а не активна инфекция. Това е от особено значение за горските работници и други контингенти с висок риск от кърлежови нападения. Възможни са и фалшиво положителни резултати вследствие на автоимунизиране към собствените орални сапрофитни спирохети, както и при заболяване от сифилис.
Позитивният резултат не означава непременно Лаймска борелиоза.
Резултатите от серологичното изследване за Лаймска болест трябва да се интерпретират внимателно в контекста на клиничната находка и нейната динамика. Трябва да се помни, че негативният резултат от единично серологично изследване не винаги изключва болестта, особено в ранната й фаза.
Клиника
Инкубационният период е от 3 до 35 дни, средно около 10 дни след ухапването от кърлеж. Типична проява на първия стадий на болестта е Erythema migrans - разширяваща се еритемна кожна лезия с пръстеновидна или дъговидна форма и постепенно избледняване в центъра. Erуthema migrans се наблюдава в 30-60% от заболелите. Тя започва като червена макула или папула, която за няколко дни до седмици се разширява до голяма червена плака с размер 5 до 50 см. Често лезията се съпътства от регионален лимфаденит. Оставена без етиологично лечение, Erythemа migrans изчезва спонтанно, но болестта прогресира. Няколко седмици или месеци (3 седмици до 5 месеца) по-късно се проявяват симптомите от втория стадий - артралгии и миалгии, менингорадикулоневрит (синдром на Boujadoux, Garin, Bannwarth), неврити на черепно - мозъчните нерви, вторични множествени Erythema migrans лезии, ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност, борелиен лимфоцитом и други. Третият стадий на болестта представлява нейната късна фаза, когато клиничните симптоми са резултат както на хроничното персистиране на етиологичния агент, така и на прогресиращи автоимунни механизми. Проявите от този стадий включват хронични енцефалити и енцефалопатии, включително симптоми наподобяващи мултипленна склероза, моно или олигоартрити, засягащи най-често колянната става, хронични артрити, хроничен атрофичен акродерматит, прояви от старна на сърдечно-съдовата система, очите и други, месеци до години след инфектирането.
Напоследък се предлага класификация в две фази на болестта.
Първа фаза ранна борелиоза и втора фаза късна борелиоза.
Съществува връзка между клиничните прояви на Лаймската борелиоза и причиняващия вид от комплекса Borrelia burgdorferi sensu lato.Невроборелиозата се причинява главно от Borrelia garinii, засягането на ставите от Borrelia burgdorferi sensu stricto, а кожните лезии при хроничен атрофичен акродерматит от Borrelia afzelii. Различията в географското радпространение на трите вида борелии, причиняващи Лаймската борелиоза обуславят различията в клиничното протичане на заболяването в Европа и Америка. По - често е засягането на нервната сисетма при европейската форма и съответно по-тежко е засегането на ставите при американската форма.
Диагноза
Диагнозата се поставя въз основа на комплексна оценка на епидемиологичните, клиничните и лабораторните данни. За нашата страна критерии за поставяне на диагнозата са:
1.Erythema migrans, появила се през последните 30 дни след ухапване от кърлеж /независимо дали е потвърдена серологично или не/. За учета и отчета диагнозата, която се записва е Erythema migrans - Лаймска борелиоза.
2.При липса на Erythema migrans се търси наличието на следните критерии:
-позитивна епидемиологична анамнеза /възможност за заразяване/;
-клинични данни за неврологични , сърдечни, ставни, очни и други поражения, описани при Лаймската борелиоза;
-повишаване на IgM и/или IgG антителата в серума, респективно в ликвора.
При поставяне на диагнозата следва да се имат предвид следните епидемиологични съображения.
За излагане на опасност от заразяване се приема пребиваването в гориста местност /широколистни гори/ или местност обрасла обилно с храсти и треви през последните 30 дни преди началото на заболяването, независимо дали е установено запиване на кърлеж или не.
Ендемичан е районът, в който са диагностицирани поне два случая от Лаймска борелиоза или в събрани от него кърлежи е доказано наличието на Bоrrelia burgdorferi. Въз основа на установените до сега данни нашата страна като цяло следва да се приеме за ендемична с различна интензивност на епидемичния процес в различните райони.
При откриване на болен с поражение на други организмови системи (втори стадий), за учета и отчета диагнозата, която се вписва е Cardiomiopathia - ритмични нарушения - Лаймска борелиоза, а при откриване на болен със системно поражение и на други системи (трети стадий) диагнозата следва да бъде Arrthritis acuta (chronica) Лаймска борелиоза - Encephalitis acuta - Лаймска борелиоза.
Епидемиология
Иксодовите кърлежи, преносители на Borrelia burgdorferi паразитират върху повече от 300 вида животни, главно дребни и едри бозайници, по-рядко птици и влечуги. От основно епидемиологично значение са животните, които съхраняват инфекцията продължително и върху които паразитират предимно ларвите и нимфите. За Северна Америка като основен резервоар на инфекцията се приема мишката Peromyscus leucopus, която може да съхранява инфекцията повече от 13 месеца и да я отделя с урината си. В Европа се приема, че подобна роля играят мишките от видовете Apodemus sylvaticus и Apodemus flavicollis. Съществена роля в поддържането на огнищата играят и някои по-едри диви и селскостопански животни.
Преносители на заразата са кърлежи от рода Ixodes.
В нашата страна, както и в по-голямата част на Европа основен вектор на инфекцията е ixodes ricinus. Той е разпространен в цялата страна, като преобладава в районите с висока относителна влажност и богата растителност главно в предпланините и планините. Паразитира върху дребни и едри бозойници, включително и върху всички селскостопански животни, които с малки изключения не боледуват. В нашата страна той има двугодишен цикъл на развитие, като приминава през 3 фази - ларва, нимфа, и имаго. Ixodes ricinus e най-антропофилният от всички кърлежи у нас. При 61 до 98% от снетите от хората кърлежи са от този вид. От човека смучат кръв кърлежи от всички стадии, но най-често се срещат нимфи и имаго. Активни са от месеците март април до месеците ноември декември с пикове през пролетта и есента. Ixodes ricinus предава борелиите трансовариално и трансстадийно, поради което играе роля и на резервоар на инфекцията. Кърлежите заразяват човека по време на смученето на кръв чрез слюнката и /или чрез повърнато чревно съдържимо. По - рядко заразяването може да стане при попадане на чревно съдържимо върху конюктивата или върху наранена кожа.
Борелии са установени и в други видове иксодови кърлежи, но тяхното епидемиологично значение за сега не е известно. Съществуват данни, че инфекцията може да се пренася и от кръвосмучещи насекоми като комари, папатациеви мушици и други.
Около 30-40% от болните не съобщават в анамнезата си за ухапване от кърлеж или насекомо, което е основание да се предполага съществуването и на друг механизъм на предаване на инфекцията, например чрез урината на инфектираните животни.
В началния стадий на болестта е възможно трансплацентарно предаване на инфекцията, което в някои случаи довежда до мъртво раждане или раждане на плод с възпалителни изменения на сърцето и други вътрешни органи.
Заболяванията от първия стадий са с изразена пролетно-лятна сезонност, която зависи от активността на преносителите. Късните прояви на болестта се диагонстицират през цялата година.
Професионално най-изложени на заразяване са горските работници, ловците, животновъдите. Често боледуват децата, които имат по-интензивен контакт с огнища на инфекцията включително и в населените места, където заразяването може да стане в парковете и градините.
Възприемчиви са всички възрастови групи. След преболедуване се изработва траен предимно хуморален имунитет. Въпросът за наличието на повторни заболявания за сега не е изяснен.
Профилактични мерки
Основна насока за профилактиката на Лаймската борелиоза е борбата с кърлежите преносители на инфекцията. Тя се провежда съгласно съществуващите инструктивни материали /Инструкция за борба с хемоспоридозите по селскостопанските животни - “Сборник от законоположения по ветеринарно дело”, Земиздат, 1965год., Указания за борба с иксодовите кърлежи - Служебен бюлетин, НИЗПБ, 1988 год., . Постановление Nо 194/03.10.1991г. за организация на мерките срещу насекоми и гризачи вредители ДВ бр. 84/91 г. Наредба Nо 8 от 02.06.1992г. за условията и реда за провеждане на дезинсекциии и дератизации, ДВ бр. 49/92г.
От съществено значение са следните мерки.
1.Системна дезакаризация на селскостопанските и домашни животни.
2.Мерки за намаляване броя на кърлежите в района, където ще се разкриват детски и ученически лагери или временни поселища на горски, селскостопански и строителни работници. Те включват проучване на района за видов състав, количество и заразеност на кърлежите, почистване на терена от драки, храсти и други, окосяване или изгаряне на тревата, отводняване и пресушаване на терена, дератизация, забрана на пашата на селскостопанските животни. На малки участъци е възможно провеждането на дезакаризация с химически средства. Само след провеждането на посочените мерки Хигиенно епидемиологичните инспекции разрешавт разкриването на обектите.
3.Лична профилактика на лицата, изложени на нападения от кърлежи. Препоръчва се носенето на специално облекло, затворени обувки и дълги чорапи. Крачолите на панталоните трябва да са пъхнати в чорапите и да са добре завързани. Панталоните и чорапите могат да бъдат импрегнирани с подходящи репеленти или инсектициди. След всяко посещение в ендемичен район тялото следва да се оглежда внимателно за запити кърлежи, които своeвременно да се отстраняват.
Противоепидемични мерки
1.Мерки спрямо ухапаните от кърлежи лица.
Кърлежът се отстранява с помощта на малка пинсета или с ръка /в гумена ръкавица/, като се завърта леко и се внимава да не се разкъса. С оглед намаляване на риска за заразяване за предпочитане е кърлежа да не се намазва с мазнина. Ако остане част от него, същата се отстранява чрез леко изрязване, след което мястото се дезинфекцира и се закрива с превръзка.
Лекарят, оказал първична медицинска помощ на пострадалото лице, задължително го съобщава на личния лекар за клинично наблюдение в продължение на 35 дни.
Не е целесъобразно провеждане на екстрена химиопрофилактика, освен в случаите, когато е доказано, че снетия кърлеж е Ixodes ricinus и е инфектиран с Borrelia burgdorferi.
2.Мерки при установяване на симптоми, съмнителни за Лаймска борелиоза.
Всички болни, с доказана диагноза (клинична или серологична) се съобщават с бързо известие в регионалната ХЕИ отдел “Противоепидемичен контрол”, където се регистрират в журнала за заразно болни. Бързото известие се изпраща от лекаря, поставил първи диагнозата.
Извършва се епидемиологично проучване.
За поставяне на окончателна диагноза и за назначаване на лечение по възможност се прави консултация с лекар инфекционист.
На болния се провежда антибиотично лечение в зависимост от общото му състояние при амбулаторни или болнични условия, съответно на формата на болестта.
Лечението се провежда с високи дози антибиотици от групите на тетрациклините /предпочита се доксациклин/, широкоспектърни пеницилини и цефалоспорини. При специални показания могат да се приложат еритромицин или хлорамфеникол. Болните се третират в продължение на минимум 10-20 дни. Успоредно с това се прилага патогенетично и симптоматично лечение.
Диспансеризация
Преболедувалите се диспансеризират за срок от 2 години, като се наблюдават клинически през първата година всеки три месеца, а през втората всеки шест месеца. В зависимост от преобладаващите клинични прояви диспансеризацията се извършва от личния лекар или от инфекционист. Когато диспансеризацията се води от личния лекар на 6 месеца се провежда консултация с инфекционист. При наличие на клинични прояви само по преценка на диспансеризиращият лекар преболедувалите се изследват серологично и се препращат към специализираните лечебни заведения за провеждане на съответното лечение. В края на втората година след консултация с инфекционист диспансерното наблюдение се прекратява или се продължава с още една година (при наличие на клинични прояви).
М И Н И С Т Ъ Р: /п/
Д-Р ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ
Искам да споделя нещо с вас и да ми олекне поне малко, но....не съм сигурна дали ще стане така...
Та историята която искам да Ви разкажа е следната:
Значи на 5 юни 2005 година ме ухапа кърлеж. Бях бременна в 8ми месец. На 25 юли родих здраво бебе. До тогава нямах клинични прояви на болестта лаймска болест, макар че бяха минали почти 50 дена от ухапването, но....след 7 дена получих симптоми....направих си тест, оказа се положителен... е бях спокойна, защото знаех (вече бях изчела какво ли не за болестта в нета) че се лекува, бях на антибиотици венозно 5 дена и още 6 на доксициклин. Като си казах край свърши се, да ма НЕ...2 месеца и половина след лечението резултата отново е положителен, а лекарката която ме лекуваше твърди че съм здрава, да ама аз не мисля така.....та затова си позволих да пусна тази информация за всички, които не знаят какво може да се случ, ако кърлеж го ухапе, миниатюрен дори, моя специално го гледахме с лупа, за да установим, че е кърлеж.
Методично указание за борба с Ламайската борелиоза
Методични указания на Министерство на здравеопазването
На основание чл.3, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (ППЗНЗ), Министерството на здравеопазването дава следните
УКАЗАНИЯ:
Лаймската борелиоза е природоогнищна, трансмисивна, многосистемна инфекциозна болест с остро начало, широк клиничен спектър и хронично - рецидивиращо протичане.
Разпространена е в много страни по света.
Етиология
Лаймската борелиоза се причинява от три вида борелии включени в комплекса Borrelia burgdorferi sensu lato. Borrelia burgdorferi sensu stricto, Borrelia garinii и Borrelia afzelii. Първият представител на комплекса Borrelia burgdorferi sensu lato е изолиран от чревно съдържимо на кърлежи Ixodes dammini в САЩ от W.Burgdorfer през 1982г.
Клетките на Borrelia burgdorferi са спираловидно извити. Притежават структурата на Грам - отрицателните микроорганизми и особеностите на представителите на род Borrelia. За разлика от другите бактерии Borrelia burgdorferi има линейна хромозома и линейни плазмиди. Клетките са подвижни, микроаерофили, хемоорганотрофи. Размножават се в специални хранителни среди. Оптималното им pH e 7,6, оптимална температура - 30 - 34 Со, а генерационното им време е 7 - 20 часа.
Етиологична диагноза
Изследват се кожни биопсии, кръв, ликвор, ставен пунктат - по възможност преди започване на антибиотично лечение. При вземане на материали за културелно изследване се спазват условията за стерилност при работа, с оглед избягване контаминирането на пробите със странична микрофлора. Трябва да се осигури максимално бързото инокулиране на взетия материал в подходяща хранителна среда. Към кръвта се добавя хепарин за подтискане процесите на кръвосъсирване. При невъзможност да се доставят веднага, материалите се съхраняват в хладилник при 4 Со.
Кърлежите се изследват за носителство чрез микроскопиране в тъмно зрително поле. Борелиите се наблюдават като светли подвижни спирално извити обекти на тъмен фон.
Материали за микробиологично изследване
Причинителят може да се докаже микроскопски/ в тъмно зрително поле, фазовоконтрастна микроскопия или след имунофлуоресцентно оцветяване/, както и културелно,чрез посявка в специална хранителна среда. За целта се вземат и изпращат в микробиологични лаборатории, извършващи подобни изследвания, следните материали: - в I стадий - кръв или биопсичен материал от ръба на кожната лезия, в II стадий - кръв и/или цереброспинална течност при наличие на неврологични прояви, в III стадий - синовиална течност, биопсичен материал при наличие на кожни изменения. При аутопсия могат да се изследват материали и от други органи - сърце, слезка, лимфни възли, мозъчна тъкан и други.
Снети от хора или животни кърлежи, както и такива, събирани гладни от природата за микроскопско, респективно културелно изследване се изпращат в шишенце, заедно с памук, напоен с вода, или с няколко стръка трева за да се запазят живи.
За серологично потвърждение на болестта се изпраща една серумна проба около 2-3 мл. поне 25 дни след заболяването. За доказване на IgM и IgG антитела се използват две реакции - елайза и реакция индиректна имунофлуоресценция /РИФ/. IgM се появяват след около 20 - 25 дни от началото на заболяването. IgG се доказват около два месеца след заболяването и се запазват повече от 2 години. Диагностичните титри са различни за различните диагностични препарати и се посочват от фирмата производител. По-голяма диагностична стойност има проследяването на нивото на антитела в динамика.
Не е целесъобразно да се изследват серологично лица, които са ухапани от кърлежи, но нямат или не са имали никакви клинични прояви. В такива случаи, ако пациента желае да бъде изследван, заплаща стойността на изследването.
Препарати от клинични материали и кърлежово съдържимо се изследват с високотитърен анти-Borrelia burgdorferi серум по имунофлуоресцентния метод.
Култивирането на Borrelia burgdorferi от клинични материали е трудоемка процедура, изисква скъпа хранителна среда и опитен персонал, поради което методът не е подходящ за рутинна диагностика на Лаймската борелиоза.
Като цяло методите за бактериологична диагностика на болестта не са достатъчно ефективни. Рутинната диагностика на Лаймската борелиоза се основава на серологичното изследване.
Серологично изследване
За скрининговата диагностика на Лаймската борелиоза се прилагат имунофлуоресцентния и имуноензимния метод. Изследват се серумни проби, взети най-рано 25 дни след ухапването от кърлеж, поради забавеното образуване на антитела при Лаймската борелиоза. При съмнение за невроборелиоза се изследват серумна и ликворна проба. Пробите се вземат в стерилни шишета в обем 2-3 мл. за серум и 1 мл. за ликвор и се съхраняват до изследването им в хладилник (4о С). Необходимо е да не бъдат контаминирани, а за серумите и да са нехемолизирани.
При по-малко от половината болни в първия стадий на болестта могат да се докажат IgM антитела с рутинните серологични тестове. При болни във втория стадий антитела, както IgM, така и IgG, се доказват в 70-90% от случаите. Ранното приложение на антибиотици може да подтисне имунния отговор и антителата да не достигнат нивата, в които могат да бъдат доказани. Възможно е по-късно позитивиране на серологичния резултат след лечение. При клинично суспектна Лаймска борелиоза когато резултатът от серологичното изследване е негативен, изследването трябва да се повтори 2 до 4 седмици по-късно. Болните в третия стадий на болестта са с IgG антитела във високи титри, които се задържат дори и след успешно лечение. Продукцията на анти тела към - Borrelia burgdorferi в ликвора също може да се открива години след лечение.
При интерпретиране титрите на IgM антителата трябва да се има предвид възможността за фалшиво положителни реакции при автоимунни заболявания или остра Ebstein-Barr вирусна инфекция, както и за фалшиво отрицателни при твърде рано проведено изследване и при конкурентно инхибиране от IgG антитела във високи титри. Доказването само на IgG антитела в ранния стадий на болестта обикновено отразява предшестваща експозиция, а не активна инфекция. Това е от особено значение за горските работници и други контингенти с висок риск от кърлежови нападения. Възможни са и фалшиво положителни резултати вследствие на автоимунизиране към собствените орални сапрофитни спирохети, както и при заболяване от сифилис.
Позитивният резултат не означава непременно Лаймска борелиоза.
Резултатите от серологичното изследване за Лаймска болест трябва да се интерпретират внимателно в контекста на клиничната находка и нейната динамика. Трябва да се помни, че негативният резултат от единично серологично изследване не винаги изключва болестта, особено в ранната й фаза.
Клиника
Инкубационният период е от 3 до 35 дни, средно около 10 дни след ухапването от кърлеж. Типична проява на първия стадий на болестта е Erythema migrans - разширяваща се еритемна кожна лезия с пръстеновидна или дъговидна форма и постепенно избледняване в центъра. Erуthema migrans се наблюдава в 30-60% от заболелите. Тя започва като червена макула или папула, която за няколко дни до седмици се разширява до голяма червена плака с размер 5 до 50 см. Често лезията се съпътства от регионален лимфаденит. Оставена без етиологично лечение, Erythemа migrans изчезва спонтанно, но болестта прогресира. Няколко седмици или месеци (3 седмици до 5 месеца) по-късно се проявяват симптомите от втория стадий - артралгии и миалгии, менингорадикулоневрит (синдром на Boujadoux, Garin, Bannwarth), неврити на черепно - мозъчните нерви, вторични множествени Erythema migrans лезии, ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност, борелиен лимфоцитом и други. Третият стадий на болестта представлява нейната късна фаза, когато клиничните симптоми са резултат както на хроничното персистиране на етиологичния агент, така и на прогресиращи автоимунни механизми. Проявите от този стадий включват хронични енцефалити и енцефалопатии, включително симптоми наподобяващи мултипленна склероза, моно или олигоартрити, засягащи най-често колянната става, хронични артрити, хроничен атрофичен акродерматит, прояви от старна на сърдечно-съдовата система, очите и други, месеци до години след инфектирането.
Напоследък се предлага класификация в две фази на болестта.
Първа фаза ранна борелиоза и втора фаза късна борелиоза.
Съществува връзка между клиничните прояви на Лаймската борелиоза и причиняващия вид от комплекса Borrelia burgdorferi sensu lato.Невроборелиозата се причинява главно от Borrelia garinii, засягането на ставите от Borrelia burgdorferi sensu stricto, а кожните лезии при хроничен атрофичен акродерматит от Borrelia afzelii. Различията в географското радпространение на трите вида борелии, причиняващи Лаймската борелиоза обуславят различията в клиничното протичане на заболяването в Европа и Америка. По - често е засягането на нервната сисетма при европейската форма и съответно по-тежко е засегането на ставите при американската форма.
Диагноза
Диагнозата се поставя въз основа на комплексна оценка на епидемиологичните, клиничните и лабораторните данни. За нашата страна критерии за поставяне на диагнозата са:
1.Erythema migrans, появила се през последните 30 дни след ухапване от кърлеж /независимо дали е потвърдена серологично или не/. За учета и отчета диагнозата, която се записва е Erythema migrans - Лаймска борелиоза.
2.При липса на Erythema migrans се търси наличието на следните критерии:
-позитивна епидемиологична анамнеза /възможност за заразяване/;
-клинични данни за неврологични , сърдечни, ставни, очни и други поражения, описани при Лаймската борелиоза;
-повишаване на IgM и/или IgG антителата в серума, респективно в ликвора.
При поставяне на диагнозата следва да се имат предвид следните епидемиологични съображения.
За излагане на опасност от заразяване се приема пребиваването в гориста местност /широколистни гори/ или местност обрасла обилно с храсти и треви през последните 30 дни преди началото на заболяването, независимо дали е установено запиване на кърлеж или не.
Ендемичан е районът, в който са диагностицирани поне два случая от Лаймска борелиоза или в събрани от него кърлежи е доказано наличието на Bоrrelia burgdorferi. Въз основа на установените до сега данни нашата страна като цяло следва да се приеме за ендемична с различна интензивност на епидемичния процес в различните райони.
При откриване на болен с поражение на други организмови системи (втори стадий), за учета и отчета диагнозата, която се вписва е Cardiomiopathia - ритмични нарушения - Лаймска борелиоза, а при откриване на болен със системно поражение и на други системи (трети стадий) диагнозата следва да бъде Arrthritis acuta (chronica) Лаймска борелиоза - Encephalitis acuta - Лаймска борелиоза.
Епидемиология
Иксодовите кърлежи, преносители на Borrelia burgdorferi паразитират върху повече от 300 вида животни, главно дребни и едри бозайници, по-рядко птици и влечуги. От основно епидемиологично значение са животните, които съхраняват инфекцията продължително и върху които паразитират предимно ларвите и нимфите. За Северна Америка като основен резервоар на инфекцията се приема мишката Peromyscus leucopus, която може да съхранява инфекцията повече от 13 месеца и да я отделя с урината си. В Европа се приема, че подобна роля играят мишките от видовете Apodemus sylvaticus и Apodemus flavicollis. Съществена роля в поддържането на огнищата играят и някои по-едри диви и селскостопански животни.
Преносители на заразата са кърлежи от рода Ixodes.
В нашата страна, както и в по-голямата част на Европа основен вектор на инфекцията е ixodes ricinus. Той е разпространен в цялата страна, като преобладава в районите с висока относителна влажност и богата растителност главно в предпланините и планините. Паразитира върху дребни и едри бозойници, включително и върху всички селскостопански животни, които с малки изключения не боледуват. В нашата страна той има двугодишен цикъл на развитие, като приминава през 3 фази - ларва, нимфа, и имаго. Ixodes ricinus e най-антропофилният от всички кърлежи у нас. При 61 до 98% от снетите от хората кърлежи са от този вид. От човека смучат кръв кърлежи от всички стадии, но най-често се срещат нимфи и имаго. Активни са от месеците март април до месеците ноември декември с пикове през пролетта и есента. Ixodes ricinus предава борелиите трансовариално и трансстадийно, поради което играе роля и на резервоар на инфекцията. Кърлежите заразяват човека по време на смученето на кръв чрез слюнката и /или чрез повърнато чревно съдържимо. По - рядко заразяването може да стане при попадане на чревно съдържимо върху конюктивата или върху наранена кожа.
Борелии са установени и в други видове иксодови кърлежи, но тяхното епидемиологично значение за сега не е известно. Съществуват данни, че инфекцията може да се пренася и от кръвосмучещи насекоми като комари, папатациеви мушици и други.
Около 30-40% от болните не съобщават в анамнезата си за ухапване от кърлеж или насекомо, което е основание да се предполага съществуването и на друг механизъм на предаване на инфекцията, например чрез урината на инфектираните животни.
В началния стадий на болестта е възможно трансплацентарно предаване на инфекцията, което в някои случаи довежда до мъртво раждане или раждане на плод с възпалителни изменения на сърцето и други вътрешни органи.
Заболяванията от първия стадий са с изразена пролетно-лятна сезонност, която зависи от активността на преносителите. Късните прояви на болестта се диагонстицират през цялата година.
Професионално най-изложени на заразяване са горските работници, ловците, животновъдите. Често боледуват децата, които имат по-интензивен контакт с огнища на инфекцията включително и в населените места, където заразяването може да стане в парковете и градините.
Възприемчиви са всички възрастови групи. След преболедуване се изработва траен предимно хуморален имунитет. Въпросът за наличието на повторни заболявания за сега не е изяснен.
Профилактични мерки
Основна насока за профилактиката на Лаймската борелиоза е борбата с кърлежите преносители на инфекцията. Тя се провежда съгласно съществуващите инструктивни материали /Инструкция за борба с хемоспоридозите по селскостопанските животни - “Сборник от законоположения по ветеринарно дело”, Земиздат, 1965год., Указания за борба с иксодовите кърлежи - Служебен бюлетин, НИЗПБ, 1988 год., . Постановление Nо 194/03.10.1991г. за организация на мерките срещу насекоми и гризачи вредители ДВ бр. 84/91 г. Наредба Nо 8 от 02.06.1992г. за условията и реда за провеждане на дезинсекциии и дератизации, ДВ бр. 49/92г.
От съществено значение са следните мерки.
1.Системна дезакаризация на селскостопанските и домашни животни.
2.Мерки за намаляване броя на кърлежите в района, където ще се разкриват детски и ученически лагери или временни поселища на горски, селскостопански и строителни работници. Те включват проучване на района за видов състав, количество и заразеност на кърлежите, почистване на терена от драки, храсти и други, окосяване или изгаряне на тревата, отводняване и пресушаване на терена, дератизация, забрана на пашата на селскостопанските животни. На малки участъци е възможно провеждането на дезакаризация с химически средства. Само след провеждането на посочените мерки Хигиенно епидемиологичните инспекции разрешавт разкриването на обектите.
3.Лична профилактика на лицата, изложени на нападения от кърлежи. Препоръчва се носенето на специално облекло, затворени обувки и дълги чорапи. Крачолите на панталоните трябва да са пъхнати в чорапите и да са добре завързани. Панталоните и чорапите могат да бъдат импрегнирани с подходящи репеленти или инсектициди. След всяко посещение в ендемичен район тялото следва да се оглежда внимателно за запити кърлежи, които своeвременно да се отстраняват.
Противоепидемични мерки
1.Мерки спрямо ухапаните от кърлежи лица.
Кърлежът се отстранява с помощта на малка пинсета или с ръка /в гумена ръкавица/, като се завърта леко и се внимава да не се разкъса. С оглед намаляване на риска за заразяване за предпочитане е кърлежа да не се намазва с мазнина. Ако остане част от него, същата се отстранява чрез леко изрязване, след което мястото се дезинфекцира и се закрива с превръзка.
Лекарят, оказал първична медицинска помощ на пострадалото лице, задължително го съобщава на личния лекар за клинично наблюдение в продължение на 35 дни.
Не е целесъобразно провеждане на екстрена химиопрофилактика, освен в случаите, когато е доказано, че снетия кърлеж е Ixodes ricinus и е инфектиран с Borrelia burgdorferi.
2.Мерки при установяване на симптоми, съмнителни за Лаймска борелиоза.
Всички болни, с доказана диагноза (клинична или серологична) се съобщават с бързо известие в регионалната ХЕИ отдел “Противоепидемичен контрол”, където се регистрират в журнала за заразно болни. Бързото известие се изпраща от лекаря, поставил първи диагнозата.
Извършва се епидемиологично проучване.
За поставяне на окончателна диагноза и за назначаване на лечение по възможност се прави консултация с лекар инфекционист.
На болния се провежда антибиотично лечение в зависимост от общото му състояние при амбулаторни или болнични условия, съответно на формата на болестта.
Лечението се провежда с високи дози антибиотици от групите на тетрациклините /предпочита се доксациклин/, широкоспектърни пеницилини и цефалоспорини. При специални показания могат да се приложат еритромицин или хлорамфеникол. Болните се третират в продължение на минимум 10-20 дни. Успоредно с това се прилага патогенетично и симптоматично лечение.
Диспансеризация
Преболедувалите се диспансеризират за срок от 2 години, като се наблюдават клинически през първата година всеки три месеца, а през втората всеки шест месеца. В зависимост от преобладаващите клинични прояви диспансеризацията се извършва от личния лекар или от инфекционист. Когато диспансеризацията се води от личния лекар на 6 месеца се провежда консултация с инфекционист. При наличие на клинични прояви само по преценка на диспансеризиращият лекар преболедувалите се изследват серологично и се препращат към специализираните лечебни заведения за провеждане на съответното лечение. В края на втората година след консултация с инфекционист диспансерното наблюдение се прекратява или се продължава с още една година (при наличие на клинични прояви).
М И Н И С Т Ъ Р: /п/
Д-Р ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ
Надявам се, щом е в ранна фаза наистина по-бързо да се излекуваш! Стискам ти палци в борбата и се моля за твое здраве!