Насилието

закона тук е до 12 годишна възраст. Ох, да 4укаме на дърво, никой не е застрахован.

Здравей,Мари!За съжаление държавата,в която живеем се казва Абсурдистан и в нея всичко е възможно.Беззаконието е точка първа от конституцията на тази държава.Синът ми е на 16години и всеки ден не спирам да каканижа как трябва да се предпазва от едно или друго -да внимава като пресича,защото шофьорите карат като луди и за тях не съществувт пешеходни зони;да не се предоверява на хората,даже по-добре да им няма много много доверие,да не закъснява вечер,защото по улиците бродят всякакви изроди и т.н. и т.н.И какво излиза-престъпниците си ходят необезпокоявани по улиците и дискотеките,маскирани недотам успешно като добре облечени бизнесмени,а ние сме се изпокрили по къщите си и не смеем да отидем на едно кафе,защото не се знае кой кого ще реши да застреля в заведението. и само думи ,думи,думи....
Между другото,учителите не стачкуват само за увеличение на заплатите.Исканията им са и за по -висок процент от БВП да се отделят за образование,да се върнат  в у-щата извънкласните форми и дейности,че децата ни да са ангажирани с нещо полезно и развиващо,а не да са по улиците;във всяко у-ще да има психолог и социален работник,който да помага на децата,да отговаря на въпросите им,които те по една или друга причина не задават у дома;да се въведе атестационната система за оценка на учителите,така че добрите учители да получават повече,а останалите да се стремят да повишат квалификацията си и др.А българските учители заслужават достоен живот,така че исканията им за по-високи заплати са съвсем основателни и справедливи!

[quote author=mama_mary
А тия дни си мисля, че след като учителите гладуват за заплати защо да не организираме гладуване с искане за  смърно наказание за престъпниците, които са посегнали на деца? Като ни е ненормална държавата, явно само с ненормални действия може да се решават проблемите. 


Напълно подкрепям - учителите могат да се грижат малко повече за децата, вместо за това колко още да вземат за частни уроци.
И аз искам детето ми да живее по-спокойно.
СТАЧКА

Извинявай,но не разбрах какво точно подкрепяш и от опит ли смяташ,че единствената грижа за учителите са частните уроци?А учителите от ДГ,които не дават частни уроци?И замисляла ли си се защо учителите са принудени да дават допълнителни уроци,вместо да си починат или да отидат на театър,кино или просто да се откъснат от ежедневието си ,чрез други някакви дейности?

 Аз не искам много. Само искам да пуснат убийците на деца(и педофилите) на семействата на жертвите за половин час. Мисля, че е достатъчно.

И аз не спирам да обяснявам вкъщи как да се пази госпожицата.За радост сега сме в малко селце и такава открита опастност не съществува.Макар че някои деца от класа и проявяват агресия донякъде.Аз си мисля ,че всичко се крие в семейството.Насилието в семейството поражда насилие и извън него.Оттам трябва да се почне.С родители насилници няма как детето да не проявява насилие.Неминуемо е.Трябва да се спазват законите и да има по-голям контрол на децата в училище.Съгласна съм с исканията на учителите и ги подкрепям.

Проблема с насилието се корени дълбоко в цялото ни болно общество. Мисля, че първо трябва да погледнем себе си и след това да търсим отговорност от учителите и институциите.
Проблемът е комплексен и най-лошото все по-задълчоваващ се. Затова и смятам, че само с общи усилия на семейство, училище, институции,медии може да се търси неговото решение. И то в условията на взаимодействие и координация. Защото иначе всички опити биха били откъслечни и съответно безрезултатни.
Страшно е, когато обект на посегателство е детенце. Но още по-страшно е когато извършителят на това посегателство също е дете !
Макар и да предизвикват озлобление и отрациталена реакция престъпленията извършени от деца, мисля, че е редно да се разбере, че самите деца насилници сами по себе си са жертви. Защото никое дете не се ражда престъпник. Но условията на живот го превръщат в такъв и по този начин го лишават завинаги от шанса да бъде почтен, уважаван и достоен човек завинаги.
Затова и апела ми е да не търсим вината първо в другите, а да се вгледаме в себе си. В това как възпитаваме децата си, дали понякога увлечени в ежедневните грижи не пренебрегваме техни дребни на вид потребности и не пропускаме важни сигнали, които ни изпраща детето ни и които са симптом за тревога.
Така мисля аз, не искам това което написах да звучи по никакъв начин назидателно или като укор. По-скоро е вид тъжна равносметка.

"За" детски съд. Всеки човек, даже и дете, трябва да носи последствията от действията си. Щом са били достатъчно големи да се напият, надрусат, или извършат престъпление, те са достатъчно големи да бъдат съдени като всички други. Дори и за дребни провинения. За ТВУ-тата имам резерви, но за пробации (така ли се казваше това на бг), т.е. детето да полага обществено полезен труд, съм много "за".

И да, и аз мисля, че родителите имат немалка вина за агресията. Не се отнася само за семейства, в които децата са свидетели на насилие. Родителите 1) не контактуват с децата си; 2) нямат и никакво време за децата си; 3) Не възпитават ценностна система у тях (не знам дали защото нямат, или заради т.1 и 2) 4) не си дават сметка, че са обект на подражание. 5) може да е странно, но тук ще сложа липсата на религиозно възпитание. Със сигурност има и 6 и 7 и т.н.

Проблемът не е в нашето гнило общество. Детско насилие има навсякъде, в щатите например положението е страшно. Сещате ли се за случая, когато негърче в първи клас беше застреляло няколко свои съученика. Във франция, мисля че пак имаше такъв случай напоследък.

Против придружителите съм. Не мисля, че ще са работещо решение. Това е козметично замазване на фундаментален проблем. То може да подобри как изглеждат, или как се представят нещата, но няма да промени гнилите основи на възпитание, мироглед и ценностна система.
Оставям настрана колко "технологични" проблеми на родителите ще създаде такъв закон. Решението за безопасността на собственото ти дете, или твоята, трябва да дойде от вътрешната ти загриженост, а не от закон. иначе винаги ще търсиш вратички и ще изпълняваш формално. Прост пример, ако аз не съм убедена, че коланите в колата са сложени за моята безопасност, ще си карам без, ще дебна къде има катаджии, ще ги слагам камуфлажно за тях и ако ме спрат и глобят, ще се скъсам да ги псувам. Т.е. не закона ме кара да пътувам с колан. И няма закона да ми каже как да се грижа за детето ми.

Извинявай,но не разбрах какво точно подкрепяш и от опит ли смяташ,че единствената грижа за учителите са частните уроци?А учителите от ДГ,които не дават частни уроци?И замисляла ли си се защо учителите са принудени да дават допълнителни уроци,вместо да си починат или да отидат на театър,кино или просто да се откъснат от ежедневието си ,чрез други някакви дейности?
А ти запитвала ли си се какви заплати получават учителите, колко време работят и за условията им на работа.
Не мислиш ли, че има други прослойки, които са още по-онеправдани, но не протестират.
Защо дават частни уроци ли - ами защото така им е изгодно. А не трябва ли да подготвят децата в училище достатъчно добре питам аз

Още във връзка с темата. Ей сега го прочетох в клюкарника
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=57607.0
Има над какво да се замислим.

много обичам такива констатации. а ти запитвала ли си се какво е да се изправяш по 4-5 учебни часа на ден пред 30 деца. на различна възраст. всяко със собствена индивидуалност и особености. и да им държиш вниманието за 35-40 мин. и не само да го задържиш, но и да ги научиш на нещо. а това за колко време работят винаги ми е било много смешно. защо си мислиш, че след часовете учителят си взема шапката и тръгва по живот?! преподаването изисква ежедневна подготовка. това дето си пееш един урок от 20 год. е мит. е, сигурно има и такива учители, но некъдърни има навсякъде. преподавала съм в частно училище. имах супер заплата. класовете ми бяха малки - по 20 деца максимум. отказах се, защото реших, че дори това заплащане не си заслужава напрежението и нервите.
има! ама да протестират. защото някой не протестирал, дайте никой да не протестира.

извинете, че разводних темата, но не можах да се въздържа!
по темата...абсолютно подкрепям Додо. май няма какво да допълня.

Нямах предвид само България, а изобщо. Съгласна съм с теб, че насилието сред деца се вихри навсякъде и няма национални граници.
Ако обаче трябва да говорим за България не може да се отрече, че до зората на демокрацията подобни изстъпления сред децата на каквито сме свидетели последните години не е имало. Или по-правилно е да кажа, че да, имало е, но те са били в значителна степен по-малко и от друга страна информационното затъмнение в което живеехме беше обективна пречка тези случаи да стават достояние на широката общественост.
Факторите, които провокират ескалиращото насилие в годините на преход смятам, че са в няколко посоки. На първо място спада в жизненото равнище на хората. Недоимъка, основната цел да се осигури прехрана на семейството и неговото физическо оцеляванеа обострят психиката на родителите, което неминуемо рефлектира връху техните деца. Ангажирани в осигуряването на поминъка, те нямат нужното време , а и нерви да се занимават с децата си. Което води до една от изброените от теб точки в изложението ти - липса на достатъчно внимание и контакт с децата.
От друга страна ролята на училището. Не можем да не признаем, че училището сега не е онази бих казала патриархална устойчива традиция, която беше в онези години. Училището отдавна не се ползва с някогашният си авторитет. Момичетата ходят облечени и гримирани като невръстни проституки, в тоалетните и дворовете се пуши трева, не рядко учениците носят оръжие, учителите са подложени на небивало унижение. Работата им е затруднена до краен предел от семействата на учениците, забравили за основополагащата ролята която трябва да играят и прехвърлили всички отговорности по възпитанието на отроците си на училището, от арогнатни и нафукани хлапета, от липсата на мотивация под формата на едно достойно възнаграждение за положения труд.
На следващо място ограничаващите фактори от едно време вече ги няма, децата и младите хора опиянени от безграничната си свобода очевидно придобиват нови форми на поведение изразяващи се в по-горе описаното от мен.
Какво става с медиите ?
До 90 година гледахме само български филми, като най-голямото разнообразие беше студио Х в понеделник в късните часове, а пък всеки петък се излъчваха руски филми и дотук. Завиждахме тайно и не до там тайно на онези, които имаха антени и хващаха сръбската телевизия.
Какво става сега ? - потоци от насилие и порнография ни заливат по всяко време на денонощието от екрана. Любимия за дребните Картуун е бъкан от изродчета. Героите от филмите, където почти винаги добрият оцелява чрез насилие, се превръщат в модели за подражание. Чалга дъни от всеки кюш, а фолк  звездите по-близки по своята визия до практикуващите най-древната професия от колкото до звездите се превръщат в еталони за нашите дъщери....
И още и още и още...
Така, че нещата си имат своята логична последователности и взаимовръзка.
Та със сигурност вървим по стъпките на западното общество в това отношение.

Искам да уточня, че подкрепям учителите.

Жалкото е, че за техните нормални искания се чува едва когато направят гладна стачка.

Спомням си, че тук някъде четох за създаването на организация на майките ... не мога точно да я назова. Може би подобна организация трябва да прави различни инициативи във връзка с проблемите в темата. Ако трябва  да гладуваме, ще гладуваме, явно това е единствения начин да се случват правилните неща тук 

Моля мамите от чужбина да ни кажат как стават при тях тези неща, има ли разни подписки, искания, организации и как постигат целите си?

Хайде да си направим един списък с нещата, които е нормално да се случват, но държавата пречи всякакси да се случат (за да облагодетелства срастналата с нея мафия).

- Престъпниците с висящи дела - в затвора, докато приключат всички дела
- За престъпниците посегнали на деца - смъртно наказание или доживотен затвор без право на замяна
- Незабавно уволнение на директора и охраната на училището, в което има регистриран наркозависим. Жалкото е, че един наркозависим се разбира, че е такъв едва, когато стигне до наложително лечение