дайте съвет

Според мен е невъзможно при малките да има баланс между двете неща-хем да не го бият, хем да си защитава позициите без да бие. При дъщеря ми имаше много нерпиятен случай-едно дете я ухапа, тя не посегна да го удари или да се защити, а аз бях по-далеч и докато стигна... Ръката и посиня! Майката на другото дете беше до тях и не реагира изобщо! Вечерта мъжа ми й каза-като ти посегне някой, ще удряш и ти! И стана така, че сега тя се бие за всичко-не дава да я пипнат. На мен не ми харесва, но не мога нищо да променя.

На тази възраст обикновено е нормално децата да се "ступват" едно друго - целта е да си покажат кой ще е лидерът, щом ги отглеждате заедно.
Единственото решение, според психолозите, е да не се намесвате в техните отношения и да не подклаждате неприязън между тях или да защитавате едното за сметка на другото. Моите дъщери също напоследък се сдърпват за играчки или лакомства, но, ако няма опасност да се наранят, не се намесвам, а след малко те вече са забравили и отново си играят заедно. Дори съм чувала, че в подобни случаи (когато са достатъчно големи да разберат), е добре и на двете деца да се обясни, че не е правилно това, което правят и да им се предложат компромисни решения, а при нужда от наказание - да се накажат и двамата еднакво, без да се търси кой е виновен.

Не бих насъсквала децата едно срещу друго, т.е. ако едното удари другото това последното да се поощрява да си го върне. По-скоро смятам, че е правилно да им се обяснява, че агресията не е решение на въпроса и че има други начини да се раздели една играчка. Агресията е първичен инстинкт и децата трябва да се учат постепенно на по-цивилизовано общуване. Не смятам че под предтекст че обществото ни е пълно с агресия трябва да възпитаваме децата си да бъдат агресивни. Докъде ще стигнем така? И после кой ще ни е виновен и кой ще държим за отговорен за света в който живеем?
Съгласна съм с Азаф също за това как де се действа конкретно.

Аз предпочитам да не се намесвам. Дъщеря ми е изключително "социално" дете и рядко проявява агресия (май не се и сещам въобще да е била агресивна). Като беше на година-годинка и половина, всички в пясъчника и вземаха играчките, къде повече или по-малко грубо, а тя им се усмихваше и пляскаше с ръце. А на мен ми идваше да...  направя на пух и прах и децата и майките им. Оставих нещата да се развиват и сега си имам едно малко войниче, което е господар на себе си и защитава правата и желанията си. Никога не пропускам да я похваля като е била мила с някое дете и му е дала играчката си.
Има обаче проблем с жертвоготовни майки/баби орлици, които се намесват и при най малкия "конфликт" между хлапетата. Така искам-неискам, трябва и аз нещо да направя.
Накратко - намеса само в краен случай (е, не чакайте да си пуснат кръв, де!

Аз гледам да го поощрявам да си дава играчките, дори и да не му се ще и да не взима тези, с които другото дете играе в момента. Принципът е "ако вземаш, дай нещо друго" или "ако някой ти е взел играчката, ти си намери някоя друга". Категорично не поощрявам бой и посегателства.
И понеже гледам 2 деца на една възраст искам да ви кажа, че и за момент не мога да ги оставя сами, зашото веднага започват разправиите. В началото бях изумена как две толкова добри и възпитани деца могат да се държат като зверове, но...явно страстите надделяват Бият се, дърпат се, хапят и това забележете за играчки. Но аз се намесвам, защото ако ги оставя да се оправят сами, ще има жертви Само, че гледам да им вменя демократично отношение, а не варварско - "правото на силния"

Децата ни са в такава възраст, че конфликтите са неизбежни. В групата на сина ми има едно момиче, което постоянно го скубе. В началото и той й връщаше, но поговорих с него и сега той си пасува. Ако тя го закачи, се намесват възпипателките. Мисля, че реакцията ми е правилна-не искам да насаждам насилие.
Е, ако нещата излязат извън контрол, ще се защитава детето, естествено.
но за възрастта им е нормално да си отстояват позициите.
Въпросът е възрастните да успеем да намерим баланса и да се намесим както и когато трябва.

Не одобрявам идеята да се подклажда насилие между децата.
В твоя случай аз бих им обяснила ,че след като са роднини ,трябва да се обичат ,а не да се бият.Мисля,че на това бих наблегнала .Бавно и постепенно ще внушавам и че насилието не е решение на споровете.Но трябва да имсе обясни на хлапетата .Нормално в такава възраст да се борят за територията си,но също толкова нормално е да им се обясни за кво иде реч.

 Моите двама като се сбият за играчка - предлагам някой от тях да си вземе друга за известно време(в интерес на истината в повечето случаи каката отстъпва с идеята, че малкият ще забрави след 5 мин. както и става обикновено). Обаче като се заинатят и двамата и започне голямото реване и бой - разделям ги в отделни стаи като наказание "Щом не можете да играете заедно, ще стоите сами в отделни стаи". Много бързо им минава защото всъщност обичат да са заедно. Не знам дали е много възпитателно, но върши работа.
 Дъщеря ми в детската може да се оплаче, че някой я е ударил, но тя не посяга. Много чи е чудно защо само брат си пердаши(не че той й отстъпва де).

Процедирам по същия начин. Друго което правя е да отнема спорната играчка и от двамата - "Щом не можете да се разберете кой и кога да играе с нея, взимам я!". Това също върши чудеса.
Иначе докато не стане напечено не се намесвам в споровете им. Както и гледам да не ставам арбитър на кавгите им.

мерси за споделеният опит. Може да се каже, че съм съгласна с вас. Направо ужас, всичко това вече съм го пробвала и ефект никакъв. Явно са твърде малки или аз имам големи изисквания към тях. Тони-бг, само твоето предложение не е тествано при нас. Интересно, но не бих се сетила за такова решение. Има време, ще го изпробвам и него. Всъщност племеника е дете, което много се заяжда и нарочно отива да направи дрязгата. Има и силна ръка. Не ми допада идеята да си връщат ударите, понеже започвам да виждам злобата в очите на сина ми. Целта му вече е не да го удари, а да го нарани понеже му е развалена играта. Така гледайки един от друг - всичко става жестоко, като в истинска война. Не искам сина ми да е такъв, не искам да е конфликтна личност, но незнам какво да сторя. Освен да чакам с времето нещата да си дойдат по местата. От градината все още не са се оплакали да е набил някой, но искрено се надявам да не удари дете, което му е докоснало случайно играчката /с племеника се случва/

 Аз пък правя друго. Когато децата се скарат за играчка, им казвам да се разберат, защото ще им я взема.Ако карането и пищенето продължат просто вдигам играчката високо, да я виждат, но да не могат да я вземат.Е, следващия път има резултат./ТТова е тествано още когато баткото беше малък, и се караше с приятелчета/. Колкото до удрянето - не съм съгласна/поне не на тази възраст/.Чак когато големият стана на 4 или на 5г. му обясних, че когато някой го удари, трябва да отвърне, защото в детската наистина много го тормозеше едно момченце.И досега не е станал бой по негова вина.
Та това от мен, и моят личен опит.

Добре дошла в клуба, както се казва. И аз съм така - синът ми и племенникът ми са с няма и една година разлика и аз ги отглеждам почти заедно. И непрекъснато са в конфликт. Вече са на 5 и на 6 г. и този вечен антагонизъм ме докарва до лудост понякога. При нас спасение няма. Конфликтите са непрекъснати. Едно време беше за играчки, сега вече се борят за какво ли не - за внимание, за влияние, за надмощие - нещата са принципни просто. Единственото хубаво нещо е, че поне се съюзяват, ако има агресия отвън, в смисъл други деца нападнат, обидят или наранят единия, другият веднага застава на негова страна. Но на фона на перманентните им битки този факт не ме грее особено. Сякаш живеят с мисълта за вечна конкуренция на всяка цена. Вече мазол ми е излезнал на езика да обяснявам, че те са като братя, че са едно семейство, че трябва да държат един на друг и да се разбират, че боят не е разумен начин за комуникация или решаване на проблеми, наказвала съм, говорила съм, обиждала съм се, даже съм изпадала в абсурдната ситуация да споря с вчерашни пикльовци съвсем не на шега - полза НИКАКВА.

Е, с течение на времето конфликтите намаляват наистина, но тоооооолкова бавно, че e почти незабележимо.

Поне при нас не става дума просто за "дай ми играчката - на ти играчката", защото това има своето решение. Става дума за конкуренция, която е преекспонирана. Става дума за възпитание от двете страни. Става дума за ценности, колкото и рано да ти се струва. Може ние да сме частен случай, не знам.

Според мен не е добре възрастен да се намесва в детските взаимоотношения - нека сами намерят начин да се оправят, ако се стигне до грубости най-добре да се вземе играчката "Щом немогат да се разберат", или да се разделят, както вече майките са написали. Спомням си, че винаги, когато майка ми се е намесвала в спор между мен и сестра ми е ставало по-зле, а сами винаги сме намирали начин да се разберем.

Здравейте мамчета, аз съм "нова" в този форум, но бих искала да споделя моя опит. Разказаното от Дара бих могла и аз да го кажа с тази разлика, че става въпрос за дъщеря ми и племенничката ми ( на 5г и на 6г.), аблолютно същата беше картинката до скоро, баба им не искаше да ги гледа заедно, аз много трудно, зълва ми - също. Преди около година ги записах двете на худ.гимнастика и тогава съревнованието помежду им се прехвърли и в спорта, но резултата е много положителен, треньорката е много доволна и  от двете, казва, че двете се подкрепят във всеки един момент и  няма елемент, който едната го може, а другата не.