Белите и Наказанията

Да са ти живи и здрави, разсмяха ме с белите си Моето дете никога не съм го наказвала, но тя е само на 2.10м. Не знае какво е наказание, няма такова нещо у нас (за сега). Не мога да ти бъда от полза, надявам се да се включат майки на по-големи деца ида ти споделят при тях как е.

конкретно по тези изброените бели ми е по-лесно да дам мнение:
след като системно прецакват т.х, аз бих постъпила с нея, както с шампоаните. като не искаш да боравиш с т.х по предназначение, ти се отнема и при всяко влизане във вц, ще идваш да си искаш.
таблетки за пране не бих държала на достъпно за толкова малки деца място, защото са опасни при поглъщане и влизане в очите (и за кожата не са супер полезни) и ме е страх
не знам как точно са стояли на прозореца и дали е било опасно, но ако случаят е бил такъв, бих обезопасила прозореца с онези устройства против отваряне (като не можеш да ползваш прозореца така че да не се "излундзиш" долу на паважа, няма да имаш достъп да го отваряш)

аз като цяло смятам, че  е отговорност на родителя да обезопаси и подреди дома така, че децата да имат пряк достъп само до разрешени за ползване от тях предмети. не ми е много ясно някои мои познати защо се карат на децата си като си играят с телефоните и набират де що номер видят и правят сметки, при положение че същите тези родители се опитват чрез даване на телефона да разсеят детето си като заплаче например . дотук с конкретиката.

подходящи видове наказания за тази възраст са:
набавяш таймер, който да може да се наглася да даде сигнал след 1,2,...5,10 минути. детето се провинява, завеждаш го на едно столче, връчваш му таймера и му обясняваш "това нещо ще звънне след 3 минути (примерно). докато не звънне, ще седиш на това столче за наказание, че си направил еди си кво. ако детето стане от столчето преди сигнала, го взимаш и го стоварваш пак на столчето и пускаш таймера отново. не отстъпваш, защото по-зле ще стане. говоренето (диалог, не караници или едностранни родителски словоизлияния) и обясненията няма да ги споменавам, защото се подразбират. само да вметна - разговорите трябва да са преди и/или след наказанието, не по време на него.

толкова от мен.

Моят син е правил само една голяма беля. Дори преди 2 одини пснах тема за това.
Беше се качил на стол върху маса, за да вземе един Циф, и беше "почистил" целият хол и кухня.
Това докато аз спя рано сутрин... а уж имаме бейбифон и аз спя леко... Най-лошото е, че си беше хапнал.
Наказанието му беше промивка на стомаха и първият му пердах. Странното е, че сега той не помни. А иначе помни неща от преди 3-4 години. Но тази случка му е бяло петно. От тогава всички препарати вдигам толкова на високо, че да ми трябва стълба да ги стигам.
Надвесен на прозореца го заварих веднъж да гледа колите. Живеем на 11 етаж. Същият ден сложихме ключалки на всички балконски врати и прозорци. Ключовете само аз знам къде са.

На 5 години децата са доста големи и би трябвало да са доста по-разумни и разбрани. Аз сядам и говоря за всичко със синът ми. Без повишаване на тон, карам го да се замисля над постъпките си и сам да преценява случилото се. Сам го питам да реши какво наказание заслужава в даден случай - дали да не гледа детско една седмица, или да прибера за известно време любимите конструктори, или 50 пъти да ми повтори че няма да прави дадената случка....

Както казах, аз тези неща от тяхната баня съм ги прибрала в нашата и им ги давам, но при всяко ходене до ВЦ-то ми е малко много да им нося тоал. х-я и ето, че сега я бях забравила....
А банята е любимо място за игра и кухнята, просто не мога да си го обясня.... замислям се дали да не им сложа по едно легло и на двете места и да си прескачат, една нощ да спят при единия в банята, друга в кухнята
Естествено, говорили сме много пъти; седели са на стол или в така наречения naughty circle, нямаше голям ефект....те са двама /в различно кръгове/ и им е смешно, и часовник съм навивала....и не го правя от известно време, но сега са по-големи и може да мине.
Въпросът е, че те са наистина кротки и възпитани деца, но вкъщи ли са двамата и само да си обърнеш гърба за секунди и става.....да не кажем, че аз съм до тях, с лице и след миг, докато говоря с единия, другият си е подстригал косата. А иначе двамата са се подстригвали един друг преди 6-7 мес...беше голяма картинка.
А таблетките за пране са в специално помещение, където е пералнята, вдигнати високо. Досега те там не са влизали, но днес са влезли, има там прибрана една малка стълбичка, и voila.
За прозорците трябва да направим ключалки, с лепенки сме опитвали, но се разлепят.

Много е странно, защото те почти не повтарят беля, с изключение на тези неща в банята, а измислят нови постоянно. Ето онзи ден единият нещо се нервирал тихо на другия, взел ножицата от масата, където изрязваха и срязал едното ухо на надуваемото конче за скачане  на брат си и го бастиса. Тоест, аз не знам предварително какви забрани да налагам, че ако ги нарушат да се скарам. В резултат почти не им се карам...
Но вчера се зачетох в една книга за деца, на Лари Уингет, където той говори за наказанията и че трябва да ги наказваме, с любов, разбира се
Но не знам какви наказания биха били подходящи. Нека думата `наказания` не ви звучи с нацистки отенък, разбирате за какво говоря. За сега единствено ги изпращаме в стаята им, където те по принцип не стоят много, а при нас предпочитат. После отиваме и говорим. Те разбират и следващия път е друго...

nizza, те... по много от тия бели ли правят? в смисъл, невъзможно много ли палуват, така че да възпрепятстват нормалния ритъм на живот на цялото семейство? на мен колкото повече ми разказвате за белите им, толкова по-симпатични ми стават вашите деца. ама то така на чужд гръб е лесно 

Това с прозорците е много опасно.
Вземете мерки навреме. Заключете ги.
Дъщеря ми е на три и не я наказвам още.
Като направи нещо, гледам я сериозно и отсичам "Не".

Мога само да изразя съжалението си. Дано някой ден разказваш на внуците си със смях какви са били бащите им като малки.
Мислила ли си да поговориш с детски психолог? Може да ти даде добри насоки и идеи.
Психоложката в градината на сина ми казва, че той е този тип деца, които са любопитни към всичко и неизвестното ги плаши и притеснява. За това на всяко ново място той е като отвързан. Проверява къде какво има, пипа, оглежда, разглежда, разузнава... и накрая се успокоява. У дома е спокоен, но отидем ли нагости у майка ми, за 2 часа и двете вдигаме кръвно  
Определено сега се е поуспокоил, но между 2 и 4 година беше кошмар. А в магазините съм умирала от срам, защото все ме е дърпал нанякъде, за да види, пипне, пробва...
Сега сме с ясните правила, че в магазин влизаме, но ръцете са в джоба.

само на мен ли ми се види, че постъпват нормално за възрастта си тези деца?

други популярни наказания са:

лишаване от нещо, което обичат (детско, ходене еди си къде...)
"игнор" и изолиране за малко време в друга стая, за да си "помислят" за постъпките си.


но не съм привърженик...

От 1 годишна ако направи беля( напоследък много зачестиха)) я наказваме по методиката на ДЖо Фрост и сега вече само като направя ремарката за наказание и се извинява(помилва ) и поправя стореното. Много е ефективен метода.

Като чета явно дъщеря ми не прави бели, наказвам я като се опитва да ме лъже и когато много се заинати за нещо. Тогава и вземам дистанционното на телевизора като наказание и когато изчистим конфликта и го давам.

Най-нормални деца, с най-нормални постъпки. Наистина трябва да обезопасиш, а на другото да се усмихваш. Аз на такива неща дори не обръщам внимание, деца са - нормално е да са любопитни и да им се играе.

Не очаквай от децата да се държат като възрастни, не ги мачкай и не им режи крилете. Не разбирам защо непременно всички трябва да са кротки, тихи, непречещи деца 

Децата не знаят, че съответните неща, дето ги вършат, са изрично забранени, не повтарят и  белите, каква е целта на наказанията? Абсолютно ми се губи смисълът.

Подобен тип бели у дома за мен са нормални, но ако са ежедневни и чести, биха могли да бъдат сигнал, че просто им е скучно с нещата за игра, които имат, не им хрумва как да се забавляват с тях,  нужна им е по-често компанията на възрастен или  разнообразяване на обстановката. Така че аз лично бих насочила усилията си в тази посока - да им намеря занимания, да им предложа и покажа какво и как да играят, да се занимавам по-често с тях, да каня други деца на гости или да ходят на гости на приятелчета и т.н.

Специално за т.х. - това, което се повтаря - просто бих прибирала хартията на недостъпно място.

Може ли да обясниш накратко в какво се състои този метод?

От 2 седмици придобих смиреността на отчаяната майка и процедирам твърдо ,навременно и без драми когато видя хвърляне на предмети на земята,тръшкане,късане на книги и непослушание. Просто наказвам по метода на Джо Фрост и със спокоен тон обяснявам защо отива наказана и че като се извини и събере или каквото там е проблема може да се върне обратно в стаята. След 2 минути отивам ,тя се извинява,помилва ме ,събира си разтуреното и продължаваме играта.Иначе бяха истерии ,викове,плач ...е колкото по спокойна съм аз ,толкова по бързо се овладява ситуацията:)