Майчета здравейте,
искам да ви питам при вас как са нещата с подаръците. Години наред все купувам и изпращам подаръци на свекърва ми, етърва ми, девера, на техния син. Когато нямахме дете, добре разбирам, не сме получавали нищо обратно,нямало е повод, дори едно Мерси или ако е казано то е казано с половин уста и с безразличие. Но откакто имаме дете, един подарък не са му изпратили, нито за коледа,нито за Рожден Ден. Говоря за етърва ми и девера. Техният син става сега на 1 годинка, пак купих и пак ще пращам. Не ми е мъчно нито за мен, нито за мъжа ми, ами за собственото ни дете. Мъчно ми е , защото с такава радост и кеф пазарувам за всички, нямям търпение да стигнат подаръците до България, все се викам, дано не се изгубят по път някъде, а те никога не се сещат за нас. Вие как смятате, да продължавам ли с купуването на каквото и да било за тях или просто да спра..Свекърва ми му праща от дъжд на вятър, но пак е нещо. Ами ония другите изобщо.Може би за тях да е нормално, да не пращат, защото може би си мислят, както повечето, че сме богаташи, а те бедните не могат да си го позволят. Но аз лично смятам, нито че те са бедни, нито че ние сме богати.Не е да кажеш, че не се разбираме, никога не сме карали, като сме в БГ се разбираме чудесно. Такива неща на мен лично ми правят огромно впечатление, просто се забелязва.Започвам да си мисля, че разбирателството и приятелството им към нас е просто поредното лицемерие.Всичко е игра на театър. Може би пък да си внушавам, но изхождам оттова, че може би така съм свикнала. Сестра ми, майка ми, баща ми, дори баба ми пращат, аз пращам също на тях, особено на племенника ми ,на сестра ми детето.
Дайте съвети, може би ще ми помогнете, какво да правя.
искам да ви питам при вас как са нещата с подаръците. Години наред все купувам и изпращам подаръци на свекърва ми, етърва ми, девера, на техния син. Когато нямахме дете, добре разбирам, не сме получавали нищо обратно,нямало е повод, дори едно Мерси или ако е казано то е казано с половин уста и с безразличие. Но откакто имаме дете, един подарък не са му изпратили, нито за коледа,нито за Рожден Ден. Говоря за етърва ми и девера. Техният син става сега на 1 годинка, пак купих и пак ще пращам. Не ми е мъчно нито за мен, нито за мъжа ми, ами за собственото ни дете. Мъчно ми е , защото с такава радост и кеф пазарувам за всички, нямям търпение да стигнат подаръците до България, все се викам, дано не се изгубят по път някъде, а те никога не се сещат за нас. Вие как смятате, да продължавам ли с купуването на каквото и да било за тях или просто да спра..Свекърва ми му праща от дъжд на вятър, но пак е нещо. Ами ония другите изобщо.Може би за тях да е нормално, да не пращат, защото може би си мислят, както повечето, че сме богаташи, а те бедните не могат да си го позволят. Но аз лично смятам, нито че те са бедни, нито че ние сме богати.Не е да кажеш, че не се разбираме, никога не сме карали, като сме в БГ се разбираме чудесно. Такива неща на мен лично ми правят огромно впечатление, просто се забелязва.Започвам да си мисля, че разбирателството и приятелството им към нас е просто поредното лицемерие.Всичко е игра на театър. Може би пък да си внушавам, но изхождам оттова, че може би така съм свикнала. Сестра ми, майка ми, баща ми, дори баба ми пращат, аз пращам също на тях, особено на племенника ми ,на сестра ми детето.
Дайте съвети, може би ще ми помогнете, какво да правя.
. Спри за някой повод и чакай реакцията. Ако няма такава - здраве да е. Продължавай си живота и не се кахъри. 
- ущьрб на бюджета и свободното време. 
Щом неуважението е толкова явно.Щом не могат да направят жеста дори един телефон да ти звъннат,нито карти4ка да пратят. 
),4е днес е Рождения Ден на някой от нас,ама и двамата сме с много разпространени именни дни...имената ни поне знаят.
ина4е като се видим голяма лЮбов показват,ама аз не им вярвам на приказните(празни)думи!
