Публикувана: 25 ноем. 2005, 20:24 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2005, 21:01 ч.

Мнения: 3 491

Мене вече не ме е страх от змии Grinning

, и се чудя как така съм живяла толкова много години с това глупаво психическо бреме. Не можех дори на картинка да ги гледам. Сега влизаме спокойно в терариумите, а големият ми син иска змия за домашен любимец (е, това чак не съм го преодоляла, но нещо нямам и намерение newsm78

)
Вие сте наред Hug

# 1 25 ноем. 2005, 22:07 ч.

ново
Мнения: 5 952

Срам, не срам ще си призная Embarassed

. Все още ме е страх от почти всякакви насекоми - бръмбари, буболечки, хлебарки, паяци, скакалци..... и още много други. Старая се пред детето да не показвам, че ме е страх, но не съм сигурна доколко успявам да се овладея newsm78

Как да се справя с това чуство незнам, но мноооого искам Praynig

# 2 25 ноем. 2005, 23:07 ч.

Мнения: 3 164

Страхове-бол Rolling Eyes

, от високо, от вода, от кучета, от насекоми и членестоноги Twisted Evil

въобще незнам как ще ги опазя Thinking

Пред тях се правя на силна и безстрашна естествено, но... аз си знам какво ми коства. А относно комплексите-ами преди , като малка нямах много самочувствие и за това сега се старая децата ми да не им липсват похвали, избягвам да ги карам да се чувстват виновни, дори и да направят беля Blush

# 3 26 ноем. 2005, 00:01 ч.

в гората
Мнения: 1 486

Имам панически страх от оси, пчели и т.н... Не знам как ще го преодолея, за да не обременя дребния. Него доста го е шубе от различни неща - например от дворното ни куче- мило, но голямо и лаещо животно... И нямам идея как да се справя с този му страх например. Sad

# 4 26 ноем. 2005, 00:13 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 809

Никога не съм имала панически страх от нещо...Гнус и потрес от буболечки - да - в частност хлебарки и паяци, но чак ужасен страх - тц. Все пак ако има кой друг наоколо да ги утрепе, сама не се наемам, но ако няма - шляпам безстрашно с чехъл, потрисайки се едновременно...пред детето не показвам, че ми е неприятно.

# 5 26 ноем. 2005, 00:32 ч.

Мнения: 5 877

Ами аз бях захлупено дете, заради дъщеря си се старая да съм доста общителна - запознах се със съседите си, например, дружелюбя се с всичко, що бута количка или води със себе си поколение. Е, не съвсем де, но за мен си е напредък.
Смешното е, че наскоро майка ми каза, че се стараела да изглежда по-общителна заради мен Confused

# 6 26 ноем. 2005, 03:10 ч.

Мнения: 2 452

Аз покрай дъщеря си разбрах, че съм с лека клаустрофобия; влязохме в един лабиринт за деца между 1-3 години и аз настръхнах от ужас! Веднага излязох и я оставих да се оправя сама.
Имах неприятни чувства към насекоми и влечуги, но не съм имала фобия; сега ги понасям, дори през лятото отглеждаме по нещо в буркан - гъсеници, попови лъжички.

# 7 26 ноем. 2005, 08:06 ч.

Sofia
Мнения: 3 566

Не можах да ги избия а и някой не искам, примерно имам фобия от големи кучета и като видя такова спирам на място или минавам през съседният квартал за да го заобиколя, дъщеря ми се опитва да ми обяснява как кучетата не били никак страшни и не хапели, аз се опитвам да я предпазя да не гали всяко срещнато куче, защото съм виждала какво правят на вид доста такива миловидни животни. Страха ми към всякакви видове буболечки, хвърчащи и пълзящи вече съм и го предала и при вида им тя започва да пищи наравно с мен. Горда съм обаче, че не съм я плашила никога с Торбалан и всякакъв там Лан, даже не го знае и кой е този и си заспива сама, а аз имах проблеми дълго време с това.

# 8 26 ноем. 2005, 08:23 ч.

Мнения: 8 505

Страх ме е от едно-единствено животно,което не срещам често-богомолка (в темата за страховете в клюкарника бях пуснала и линк към сминка).Чесно казано идея си нямам как ще си избия страха.Представям си картинката:хващам малката под мишница през кръста и беж hahaha