Как спираш да обичаш?

Как? Отсрещната страна като ти и..е майката отвсякъде ,спираш да обичаш не ами и песен ще пееш.

Обикновенно става постепенно и незабележимо, освен , ако  Не те пребиват , които не ми се е случвало.
   Не винаги , когато се влюбиш наново.  Някои хора умеят да обичат повече от 1 човек, други не могат. Трети немогат изобщо да обичат, но пък здраво се привързват....
  Тези , които имат връзка повече от пет години знаят как от " химията" м/у двама души, нещата преминават в :
 " биология " / Кротък секс/,
"математика" / как да се справим с ВиК, НЕК, ТЕЦ, БТК и други трибуквени зверове./
"информатика" / кой  първи да си сайдиса форума/
"Физическо" / бягане с препятствия  в кръга  -ясли - работа- магазин - ясли  - дом/
"изобразително изкуство" / как да скриеш последиците от  гореизброените  "предмети"/
и прочие...
    Току виж в калабалъка се окаже, че си спрял да обичаш....
   

 

Найка много добре го е казала!

Не става много ясно какво питаш...
Ако искаш да спреш да обичаш някого опитай се да си припомниш всички лоши моменти с него. Болката полека отшумява, макар че няма да спреш да го обичаш наистина. Когато чувствата са истински нещо от тях си остава, дори и след години, дори и да си с друг
Ако въпроса ти е как се развиват отношенията във времето - Найка го е казала добре...

Найка е права. Някак си във времто се губи любовта, ако имаш късмет окончателно,безвъзвратно и т.н, ако нямаш оставаш си вечно влюбен дори не в човека а в представат за него.

Аз пък изобщо не смятам, че е късмет да спреш да обичаш. Късмет е само в случайте на разпаднало се семейство иначе е направо кошмар според мен.
Мисля, че въпроса е как става така, че след като си обичал някого до лудост изведнъж спираш да го обичаш и пожелаваш да се разделите. какво точно продиктува тази промяна в чувствата. Честно казано и аз винаги съм се чудела/тъй като не съм самотен родител/.

ами понякога просто започваш да мразиш...

Аз си мисля, че за да не спреш да обичаш е нужно и двамата да "поливат цветето на любовта". Само че, ако само единият го прави, а другият е пасивен и чака наготово....най-вече се стига да разпадане на връзката.

Нещо не разбрах това с късмета и обичта. Ако има истинска любов, нищо не може да я убие. Тя трябва да е взаимна, обаче.  Ако не е, напълно нормално е да спреш да обичаш.

Има няколко постановки. Първата - семейство. Всичко е наред, а ти откриваш изведнъж, че си спрял да обичаш. Варианти: 1. първият е, че мислиш че си спрял да обичаш, а всъщност просто животът е влязъл в някакво русло, хванала те е инерцията и от постояното съжителство с човека просто не можеш да различиш любовта от навика. Не е задължително да си спрял да обичаш, а може би просто си се заблудил. Разбира се след кратка или не толкова раздяла. 2. Втори вариант - срещаш друг човек. Спираш да обичаш бившия, започваш да обичаш дръгиа. Много коварна постановка, защото значи ли това че на известен брой години трябва да сменяме партниора, защото нещата са станали донякъде монотонни. Въпрос на житейски избор за всеки от нас. От тази постановка излиза, че любовта е само химия и нищо друго, с което смея да не се съглася.
Третия вариант - половинката ти те разочарова. Тогава отиваме в другата постановка - раздялата. 3. Ако има изневяра, или по друг гаден начин предателство, можеш и да не спреш да обичаш /както казва Салаи/. Можеш наистина да намразиш човека до там, че само да го мразиш и след време да ти стане безразличен. 4. Но можеш и още повече да го заобичаш.
Ми така го виждам аз. При първите 2 варианта, инициаторът на нещата си ти. Тогава в твои ръце е да разбереш, дали наистина обичаш. Ако любовта ти се срине при вида на Другиа, значи никога не я е имало /мое мнение/. Когато нещата са в твои ръце, въпреки всичко, много по-лесно спираш да обичаш.
При вторите 2 варианта обаче, инициативата е на отсрещната страна. Тогава също можеш да спреш да обичаш, но това няма да значи, че никога не си обичал. А само, че другия е доказал, че не е достоен за любовта ти. И тък се присъединявам към Салаи в мнението и, че си късметлия, ако това се случи. А можеш и просто да не спреш да обичаш.