1. Ужасни първи два месеца след раждането - препълнени гърди, разранени зърна, запушени канали, блузи с петна от кърма и др. красоти в тоя дух
2. Никога не разбираш колко в края на краищата яде бебето ти, все се терзаеш дали е много или пък малко
3. Произходът му се корени някъде в 2. - за лекарят твоето кърмено бебе или е прекалено слабо или прекалено дебело - в единият случай трябва да даваш адапте, щото кърмата не ти стига, в другия - адапте, щото кърмата ти е много калорична и го "надуваш" излишно
4. Сексът и кърменето са като две успоредни прави, уж близо, но никога няма да се срещнат
5. Първите шест месеца или кърмиш нон-стоп, което силно ограничава личните ти права и гражданска свобода или не кърмиш достатъчно често и кърмата ти спира
6. След първите 6 месеца вече се считаш за експерт, нищо по отношение на кърменето не може да те притесни, точно тогава разбираш, че всички други майки ходят вечер насам-натам, оставят бебоците по баби и гледачки и почват малко по малко да живват. Но не и ти - ти кърмиш, денонощно, щото нуждите на бебето там..., окситоцина... ти се знаеш, няма как.
7. Пие ти се зверски нещо по-силно от безалкохолна бира, но не - ти кърмиш!
8. От време на време ти изпушват бушоните и искаш поне така - заради позата, да запалиш цигара, с което да покажеш точно докъде ти е дошло всичко, но не може. Точно така - защото кърмиш!
9. Спи ти се ужасно, но няма как да откажеш от нощно кърмене вече порасналото кърмаче. Успокояваш се обаче с това, че при бебетата на адапте е още по-трудно да бъдат успокоявани нощно време. Ако се събудят де, само дето те не го правят.
10. Един прекрасен ден разбираш, че бебето вече не е на два месеца и нямаш оправдание за паласките и целулита... Но няма как да пазиш диети, щото кърменето... абе ти знаеш.
Оффф, мога и още, ама сега отивам, щото... трябва да кърмя...