Отговори
  • Мнения: 3 491
Не ми е за първи път да се чудя да продължа ли да чета, да прескачам ли, да си измислям ли ... Но снощи случаят беше с един сборник  приказки на Шарл Перо, който майка ми донесе преди време, остатък от моето детство. Сюжетът беше от типа Златната Мария - Черната Мария. Преседна ми! От това, че майката има 2 дъщери, но обича едната, защото е зла като нея. (Аз съм майка на 2 деца, и подобно изявление ми звучи безобразно и абсолютно невярно, защото обичам и двете си деца не заради това дали приличат на мене или не, а заради грижите, които съм вложила в тях. Да не говорим какво може да си помисли едно дете - аз не приличам на мама, значи тя не ме обича). Развръзката я знаете, как лошата дъщеря, която не е толкова лоша според мене, а просто пряма, започва да плюе змии и гущери (е това пък ако не си заслужава номинациите за филм на ужасите!). Майката разбира се, я гони от в къщи, защото не плюе злато и диаманти, което пак ме озадачава с трактовката на майчините чувства. Добрата дъщеря обира каймака, защото умее да се умилква и шета на бабичката, принцът се влюбва в нея от пръв поглед (изобщо, тези принцове и принцеси много ме изумяват с невероятното си либидо), а любовта не подлежи на съмнение, когато любимата си отваря устата и от нея падат злато и диаманти (ей на това му се вика жена-далавера).
И ... не знам какъв морал в крайна сметка остана в главите на моите деца.
Така съм се чудела на Хензел и Гретел, с бащата-подметка, който оставя децата му да бъдат изгонени в гората, защото злата му втора жена няма какво да яде.  Да не говорим за разни творения като "клан-клан-недоклан", от където хвърчи толкова кръв, че не стигам до развръзката. 
Четете ли изобщо такива книжки на децата си? Има ли някакви по-нормални варианти, които не датират от времето на публичните екзекуции? На английски току намеря нещо по-свежо, например една весела интерпретация на "Вълкът и седемте козлета", където последните натуралистични детайли от убийството на вълка бяха спестени. Но не съм наясно какво има на бъгарския пазар, нито имам физическа възможност да разгърна и видя с очите си, а искам да четем все пак и на български.
Благодарности за идеитe и мненията!  Hug

# 1
  • Мнения: 11 306
Блажка, и аз отскоро си мисля кое да пресявам и кое не
Една Червена шапчица не мога да прочета без да бъда попитана Защо вълка иска да яде момиченцето например
Честно казано направо ги избягвам. Може би в една по късна възраст след 10 г ще могат по лесно да възприемат тази част от живота, но не като приказка а по скоро като басня имайки предвид и обкръжението от бойни компютърни игри и залят пазар с играчки предполагащи разбиране към насилието.
За в момента съм се спряла на Зайчето Питър, на 5 Приказки за деца на Валери Петров, Патиланци и някои други тукашни книжки.
За в момента са ни достатъчни и без това ги въртим непрекъснато

# 2
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Внимавам какво чета. Знам, че от една възраст нататък децата с удоволствие едва ли не четат подобни ужасяващи за нас приказки и не ги възприемат като ужасни...
Сега има такъв богат избор на приказки, че не е трудно човек да намери нещо по вкуса си. Например, последната книжка, която купих, е Червената шапчица - твърди страници, сгъваема, на изд.Пан. В нея вълкът не е убит и разпран от ловеца...само от страх отваря уста толкова широко, че Червената шапчица и баба й изскачат живи и здрави, а вълкът толкова се уплашва от ловеца, че избягва и повече никой не го вижда в тази гора...Та зависи как е поднесена една приказка.
Но основно за момента се придържам към приказки без такива негативни емоции - Зайчето Питър, Мечо Пух, Франклин и прочие неща за най-малките.

# 3
  • Мнения: 447
И аз съм много изненадана от подобен род действия и описания в детските приказки.Като 4ета за снежанка се 4удя какво ли си представя детето-нова майка,ловец,изтръгване на сърцето и т.н.
Но пък съм донесла много книжки от БГ и за щастие сред тях има и без ужаси-поредицата за Ме4о ПУх или КаЮ е много поу4ителна-КаЮ си прибира игра4ките или КаЮ е болен(от 6арка) и т.н.Както и много книжки със стих4ета за животни,които  щерката оби4а.
Оба4е като ми подаде щерката понякога книжка,която иска да 4етем и ако не се усетя,4е има и такъв момент за цензура като стигна до него се  newsm78 какво да 4ета и как да си измислям,4е и да го запомня за следващия път измисленото...

# 4
  • Мнения: 1 512
Подбирам внимателно книжките, купувам такива, които не съдържат описания от рода кой кого изял, заклал, убил и т. н. Такива са напр. книжките от поредицата за Франклин, Мечо Пух, на ИК " Златното пате" - напр. "Дядо и ряпа" на Ран Босилек...
Смятам, че за всяка възраст могат да се намерят подходящи книжки, които да стават за четене и да не внушават на децата отрицателни емоции.

# 5
  • ново
  • Мнения: 5 883
Моята дъщеря вече е на 6 и половина и още внимавам какво чета. Забелязах я как се натъжава от приказките, в които има мащеха Rolling Eyes, затова ги избягвам. Не винаги чета дословно приказките, понякога избирам подходящи думи и замествам.

# 6
  • Мнения: 2 556
И аз съм в потрес. Особено то книжката за Макс и Мориц, които за назидание биват смлени в мелницата и изкълвани от няколко патици  #Crazy Sick

# 7
  • Мнения: 11 607
Според някакво изследване детското филмче с най-много насилие било Том и Джери!!!! Там наистина има много насилие не смятате ли! Аз вече се чудя какво да чета на децата си. Подбирам,цензурирам и обеснявам,че това е измислица там където все пак съм го прочела,ама ми е много трудно наистина с насилието в детските книжки. Подбор - това е истината!

# 8
  • Варна
  • Мнения: 6 848
Чета приказката както си е. Нищо не променям, само обяснявам, това е.
И предпочитам оригиналите на приказките а не осакатените им варианти.

# 9
  • Мнения: 5 877
Някои цензурирам, а след първия прочит загубвам  Twisted Evil
Гледам да не й купувам явно жестоките, но понякога й подаряват  (майка ми от патриотични подбуди й бе купила "Болен здрав носи", където за мой ужас лисицата си беше сложила парче месо на главата и бе казала, че й изтекъл мозъкът). Сцената я прескочих, книгата втори път не четох.
От класическите приказки наблягам на по-миролюбивите и възпитателните, но и другите ги чета за пълнота. Тя не ме кара да ги повтарям, явно преживява страшните моменти и им търси решение. Например беше си измислила, че Червената шапчица се обадила на баба си по телефона и баба й дошла да я вземе с тролейчето. Вълкът и там се качил, ама имало много хора и той се държал прилично.
"Спящата красавица" се разказва без лошата фея. .
Иначе ти препоръчвам това за хубави версии на класически приказки - чудни акварелни илюстрации, добър подбор и внимателно поставени нюанси.

Периодично я взимам от британския съвет, жалко, че не виждам такива свестни компилации на БГ (от новите, иначе от старите книжки има великолепни).

# 10
  • Мнения: 3 491
Много благодаря на всички за интересните мнения. Това са ни наистина едни от първите срещи с класическите приказки, и останах с впечатлението, че изискват по-друг тип четене, и май е така. newsm78 Досега каквото сме чели, е било или нещо, което отразява реалните ситуации, с които едно дете може да се сблъска, или пък са били разни образователни и интерактивни серии, или пък нещо забавно и леко "глупавичко", което да създава интерес към четенето изобщо. Може би наистина в един момент децата отсяват и не приемат всичко за чиста монета. Много съм доволна, например, че моите момченца не искат да се бият за никакви принцеси. От друга страна обаче, когато стане въпрос за тези лоши мащехи, се сещам за поне два случая на жени с доведени деца, които се грижат за тях всеотдайно, и ми става криво и нечестно. Признавам си, мислела съм си, че всички мащехи са лоши.
Съставих си обаче списък от подходящи четива на български, за което сърдечно благодаря!   bouquet

# 11
  • Мнения: 2 452
Чета приказката както си е. Нищо не променям, само обяснявам, това е.
И предпочитам оригиналите на приказките а не осакатените им варианти.

И аз така правя. Не съм чела особено жестоки приказки досега да си призная, но в края на Червената Шапчица нашия вълк не става другарче на ловеца. Аз също съм против явното насилие и абсурдите, к. напр. този за лошата дъщеря, но съм и против винаги захаросания и щастлив край. В живота не винаги е така; защо да не дадем шанс на децата да се сблъскат и с малко реализъм?

# 12
  • В офиса
  • Мнения: 3 995
Анда, хвърли поглед на

Компилация от класически приказки без ужаси, преразказани с хубаво чувство за хумор.

Едно време животът е бил много тежък, да оцелееш е било трудно, хората са били нискообразовани и са имали малко време да мислят. Били доста по-първични и в думите и в действията си. Само да се сетим как кълнат много старите бабички, когато се карат, такива са били времената, така са говорели всички. Пък и зли мащехи е имало, щот много са мрели и всеки е драпал той да оцелее. Когато нямат какво да ядат, като бачкат до изнемога, когато не са прочели нито една книга и не са си излизали от селото, едва ли всички ще бъдат благородни и фини по природа. Като добавиш как са се клали и как са изнасилвали - при нас турците, на запад инквизицията. Да гледаш обесени и намушкани хора е било ежедневие, ние за някакъв вълк имаме претенции.

Та, моето мнение е, че "класически приказки" няма. Онези приказки са били за онова време, нашето време и нашия начин на живот изискват други приказки и друг прочит на старите. А и какво значи класически автори. Тези приказки са се разпространявали толкова апокрифно, че в момента всеки нарочен класик има поне по една версия на "класическа приказка".
За българските да не говорим - злоба и наивност. Приказките са отразявали живота, не ги виня.

Като дете, на мен насилието в приказките не ми се е отразило, правила съм разлика между действителност и приказка. Но с един модел на поведение, насаден от приказките и до днес се боря.
Обикновено на добрия му се случва нещо несправедливо лошо, а той не си мръдва пръста да се пребори, само сяда и заронва крокодилски сълзи. После от някъде се появява някой по-добър и много по-силен, и както добрия си рони сълзите, без да пророни дума, онзи веднага прозира несправедливостта. И не само, ами без да иска нищо, се втурва да помага и разхвърля лошите. После всички са щастливи. Е, точно този модел на мен лично много ми беше деформирал съзнанието. Все очаквах "справедливост" от по-големите и по-силните и си мислех, че я заслужавам by default. У Цвета не искам да насаждам такава пасивност и сляпа вяра в "доброто", искам да е силната и справедливата, без значение колко е малка.

# 13
  • Кърджали, България
  • Мнения: 461
Аз също гледам да подбирам приказките, които чета на Стоил. Също като Андината майка, свекърва ми беше купила "Болен здрав носи", когато Стоил тепърва започваше да се интересува от книжки. Като я прочетох, се замислих каква всъщност е поуката, като накрая хитрата лисица пак остава ненаказана, а глупавият, но добър вълк пада в пропастта и умира!? Следващите пъти се наложи да я редактирам... А приказката за Малечко-Палечко, дето предрешил невинните дъщери на великана и той убил собствените си деца!? Или за Иванчо и Марийка, дето бягали от баща си, който ги гони заради мащехата!? Добре, че поне завършва с щастлив край...
Затова четем най-вече за Франклин, Каю, Мечо Пух и др. подобни без насилие книжки.

# 14
  • Мнения: 704
Чета предимно Мечо пух, Франклин - имаме почти цялата поредица от книжки; вземам видеокасети под наем - детски, мога да препоръчам сега "реставрираната" от Дисни - Пепеляшка: много ми хареса и аз гледах с детенце.
Избягвам книги с насилие, но какво беше изумлението ми, когато във варианта на Червената шапчица прочетох, че вълкът когато отишъл при бабата се представил за рекламен агент  #Crazy- 5 минути се хилих без да мога да обясня на детето защо се смея.

Общи условия

Активация на акаунт