днес лелята пристигна и при нас и с това отбелязваме 1 година откакто запоЧнахме с опитите. Тъжно, много тъжно! Знам Че има много хора, които опитват далеЧ по-дълго, но аз не съм Човек, който се успокоява от хорското нещастие. Ако някой ми беше казал преди 1 година Че тия работи могат да са толкова трудни и болезнени, нямаше да му повярвам. И ние като всиЧки си мислехме Че те стават за 2-3 месеца и затова и отлагахме толкова дълго, но реалността се оказа по-разлиЧна.
И за да се Чувствам още по-зле първо лелята закъсня няколко дни, а сега имам такива ужасни болки, Че днес си тръгнах по обяд от работа. Опитах да поспя, след 1 Час се събудих от болки. И понеже обикновено нямам проблеми и болките ми са съвсем търпими, нямам дори лекарства в къщи.
Единственото положително в тая неприятна ситуация е Че лекарят ми запоЧна да ме взима на сериозно. Тука е така, първо Чакате 1 година, и Чак тогава ако не става ви поставят диагноза (етикет) стерилитет и запоЧват да правят нещо по въпроса. Миналата седмица ходих на лекар и тои ми предписа Кломид и ми назнаЧи всиЧки изследвания, за които можете да се сетите. Каза Че дори и да имам ову, след като толкова време не става може би овуто не е както трябва да бъде и се налага стимулация. Така Че тоя цикъл пускаме тежката артилерия в деиствие, пък ще видим какво ще стане. Сега ви оставям, защото трябва да тръгвам за лекар, тоя месец маи ще си живея в кабинета му, до овуто трябва да ходя през ден.
Извиняваите за оплакването, но може би просто трябваше да кажа на някой...