- има прекалено много учебници, учебни материали, тетрадки, помагала, пособия и прочие тежести и
- трябва да се носи всичко, защото не се знае кога какво ще потрябва
днес нашите ще са на кино, но раницата се носи с всичко, защото не се знае колко и кои часове ще имат и кои ще пропуснат
Да, това са основните проблеми и решаването им зависи И от съответния учител. Той трябва да е наясно кога какво ще е нужно и да го каже навреме. Обаче като го каже на дете на 6-7 години ще е като да го накара да реши задача за пети клас.
Затова според мен е редно нещата да са написани и да е ясно - в понеделник носим а, б, в, във вторник - а, г, д и т.н. Въпрос на организация и желание е. Не е толкова трудно постижимо. В по- нормалния свят си има електронна редовна кореспонденция, като промяната във вече установения ред се записва, за да е ясно, че се знае. Не мога да си представя нормален възрастен човек наистина да мисли, че едно толкова малко хлапе може да изплува от купищата необходим и излишен материал. Та това не е по силите дори на всеки възрастен.
А и камарите тъпи помагала могат да се окастрят на съвсем училищно ниво. Какво ли ще се случи, ако се заяви отказ от безпрецедентната учебна тетрадка по четене, например? Та нима не може виждането за тази злоупотреба да се изрази ясно? Кой, защо и от кого се плаши?