И пак, отново, за гърнето...

Да, за стреса от натякванията съм съгласна, детето стиска и после изтървава

Интересно, отгледала съм деца с пелени и сега с памперс. Навремето, когато само бяхме чували за непромокаеми пелени и такива нямаше дори в Кореком, дъщеря ми свикна много лесно на гърне и към годинка и половина вече беше почти изцяло суха, до 2 г. приключихме дори с инцидентните напишквания.
Сега със син ми е ужасно по-трудно... при същия (уж) спокоен подход от моя страна... Май памперсите наистина усложняват нещата, вместо да ги улесняват.

Така е, така е. 

Отне ми 3-4 месеца махането изцяло на памперса. Махнах го първо през деня. Това значи, че изобщо не слагах, когато се събуди от сън, та докато трябва да легне да спи. През този период съм сменяла много пликчета и бърсала доста локвички и купчинки. По едно време просто трябваше да го подсещам да се изпишка, защото се заплесваше с игра и докато каже и вече е готов опишкан. Но и това мина. След това се въоръжих с търпение да сменям чаршафчета. Наложи се само няколко пъти.
     Мисля, че памперса създава лъжлив комфорт. Няма да забравя в началото, когато започна да пишка без памперс, как учудено гледаше какво става.

Преди 1 година и за мен това беше болна тема (той - на 2 г. и няколко месеца). В яслата беше единствения, който нищо не правеше в гърнето (въпреки, че лелите го оставяха по-дълго от другите деца) и от това допълнително ми потъваха гемиите. Често пробвах да го оставям без памперс през деня, но резултата беше единствено и само напикани катове дрехи. Другите майки от групата като ме видеха да мотая памперси из шкафа - аа, вие сте още с памперс, ние нашия го махнахме за 2 дни! Имах чувството, че това дете никога няма да се отучи да пикае в гащите. И така към лятото (малко преди да стане на 3) започна да се появява светлина в тунела. Изведнъж сам започна да си търси тоалетната и бях безумно щастлива 
Около месец-два памперса му нощно време оставаше сух и го махнах. Но последно време взе да се напикава през нощта - горе-долу 2 нощи сух, 1 напикан (ако го събудя, върши работата, но често и аз спя като пън). Почна да ми писва от тези сутрешни "подаръци" и отново му сложих нощен памперс. Интересно вече 1 седмица е сух с него  Такива истории при нас.

А някой има ли такъв проблем като моя - дъщеря ми е на почти 4 г., от 2 г. е без памперс, в началото имаше няколко инцидента, после започна да си казва за пиш, докато на 2,5 г. изведнъж не започна да изпуска по малко в гащите - няколко капчици, и след това да казва, че й се пишка.
Вече 1,5 г. не мога да преодолея този проблем, дори я заведох на нефролог, за да види дали няма физиологичен проблем, според жената - добра специалистка - такъв няма, било нормално на тази възраст да се интересува от всичко друго повече от тоалетната и да стиска до последно.
Бих го приела, ама ми омръзна всеки ден да пера понапишкани гащички, а от градината ми връщат поне и по един напикан панталон и 2-3 чифта бельо.
Струва ми се, че 4 г. е възраст, на която децата вече не се изпускат, или поне не всекидневно по няколко пъти. Ако я подсещам на 2-3 ч., и е склонна да "сътрудничи", няма инциденти и е суха, ако обаче забравя или пък тя отговаря "няма пиш!" - нон-стоп е мокра. Снощи ми каза, че я боли, докато пишка, сега пък се чудя дали не си докара цистит с тези мокри гащи.

Пробвай (като си на кеф) да си стои с гащи, но за да не прави локви и да не мокри и чорапите, слагай нагънат тензух в гащите. Мисля, че памперса (попивайки всичко веднага) пречи на детето да усети момента на започване на пишкането. Това ще му помогне да започне усеща и момента преди започването на пишкането.
Големия беше на 2 г. и 3-4 месеца, по нова година имах почивка, използвах момента и то взе че стана.
С малкия, от зор махнах памперсите (лятото преди да навърши 2), защото почна да се изприщва и го сърбеше. Смених няколко вида, все тая и минах на въпросните гащи с тензух. След месец и половина вече нямаше напикани гащи. Той никога не е ползвал гърне, просто не искаше. Държах го над тоалетната при акане, защото и седалката не искаше да ползва.

Колкото и странно да звучи , синът ми се научи да си върши работата на определените места , точно за два дни ... след като баща му му обеща един голям подарък . В нашия случай това беше писта на Спайдърмен . "Уговорката с баща му беше , че таткото трябва да е сигурен , че малкия вече само там ще върши работата ... Ей , как се амбицира това дете  Всеки ден питаше за тая писта ... и така даже махнахме и нощния памперс . Не е имало фалове .

Аз опитах с "подкуп" онзи ден, но като гледам ефект нямаше. 

А, това с подкупите работи само при някои деца....на говоря само за гърнета, по принцип. Моите по тази схема не мога да ги мотивирам изобщо 

Опитай с голям подкуп и то в дългосрочен план . Т.е. когато съвсем е спряла да си върши нещата в памперса , тогава ще и се купи въпросното нещо .
Но не е задължително да проработи при вас ... не знам какво да те посъветвам .

при нас също не вървят подкупите... по никаква линия...

Ще разкажа своя опит, споделяла съм и в други подобни теми. Реших да подмина момента с гърнето и когато малката беше на година и половина я запознах със седалката за тоалетна чиния (за мен това е най-ранният възможен момент, подчертавам за мен). Не се получи, престанах, забравихме. На две години и 3,4 месеца купих гърне и я запознах и с него. Отново не се получи, не настоявах, прибрах гърнето. На две години и 6,7 месеца (вече не помня кога точно, може и малко по-късно) за няколко дни махнахме напълно памперса и си казваше и сядаше сама. Много и харесваше да е с гащи като мама, сама изяви желание да и сложа. Не ми се е напикавала нощем. Даже някъде от годинката вече се будеше от сън със сух памперс. Досега само при стрес се случи да се изпусне два пъти. Това е. Сама каза, сама седна и сама започна да го ползва. Моята работа беше да и обясня.
Подминавала съм абсолютно невъзмутимо коментари за това, че е голяма и е с памперс - не се впечатлявай на хорските думи, като толкова много знаят - да дойдат и да ти "научат" детето да пишка и ака в гърне те, да не говорим колко е невъзпитано да коментираш чуждите деца, че и забележки да правиш за неща, които никак не те засягат. Аз самата, въпреки че съм се родила малко преди памперсите, до тригодишна съм си вършела работата в гащите. Така че приказките, че навремето децата на годинка и нещо вече са "ходили до тоалетна" изобщо не ме интересуват и не са ми критерий.
Можеш да махнеш памперса или да сложиш памперс-гащи и постоянно да обясняваш и предлагаш гърне/седалка. Влизайте заедно в тоалетната, вършете заедно "работата", като свърши нещо в гърнето, хвали, казвай, че вече е голям. Аз, например, оставих гърнето в полезрението на дъщеря си и и казах, като и се пишка, да си свали гащите и да седне сама на гърнето. Това много и допадна. Още първия ден я заварих седнала на гърнето и щастливо изпишкана. Като влизах в тоалетната и съобщавах, че ми се пишка/ака и отивам в тоалетната да си свърша работата в голямото гърне. Най-вероятно детето вече се усеща, като му се пишка/ака, но все още не е усвоило навика да контролира процеса. Успех!
Olive, може би е добре да заведеш детето и при друг специалист за второ мнение - за да си спокойна. Щом изпуска по малко може наистина да се заиграва и да отлага ходенето до тоалетна и това да е причината. Случи се веднъж и при моето детенце - не успя да стигне до гърнето и изтърва малко в гащите. На това ме навеждат и мокрите дрехи от градината - там едва ли успяват да обърнат на всички внимание, рядко им напомнят и сигурно детето, улисано в игра, забравя да отиде навреме до тоалетната.

Мерси и на теб, Юличке.   
Засега ще я оставя, каквото и да правя не отбира. 
Много е умна, но борбата е страшна. 

И при двете ми девойки махнах памперсите през лятото. Просто сложих гащички. Напишкваха се известно време и почнаха да сочат гърнето като видяха колко по-комфортно е да си със сухо дупе. Бършех локвичките от теракота и толкоз. Не ми пука за напикания диван, децата са по-важни. Купихме си нов.

Благодаря, Юличка!  Днес имам час при добър детски уролог, ще видим какво ще каже.
Лично аз съм съгласна със всичко написано от теб и повечето майки тук - тези неща не стават насила.