Пиша тази тема за да насърча кърмещите майки, които се сблъскват рано или късно с кърмаческата стачка.
Знаете, че при мен положението беше на кантар и дори започнах да дохранвам. Бях се отказала вече и обмислях схема на захранване.
Отчаянието и умората ми бяха така големи, че почти бях на крачка да сложа край на цялото кърмене и да мина на изкуствено хранене.
Един господ знае как успях да проявя упорство, когато нямах вече вяра, че нещата са обратими.
И ето че се получи. Често да ви кажа дори ме е страх малко да се похваля и да го изрека на глас.
Но факт е, че кърмата се увеличи, Ерик почти не се дърпа, прояде и от лявата гърда. Снощи отказа да го дохраня
Храним се на честичко и всички сме доволни. Не прави тези дъги и бутаници, хапва и дори ми се усмихва.
Ужасно съм щастлива. Имам чувството, че преодолях един много тежък период и един господ знае как, но той се увенча с добър край.
Пиша това за да насърча онези от вас, които на ръба на силите си се отказвате и отчаянието и умората ви подтикват да изберете по-лесният път.
Въоражете се с търпение и не се подавайте! Защото това наистина колкото и да не е за вярване е един период, който може да бъде преборен с упорство и търпение!!!!!!!!
Знаете, че при мен положението беше на кантар и дори започнах да дохранвам. Бях се отказала вече и обмислях схема на захранване.
Отчаянието и умората ми бяха така големи, че почти бях на крачка да сложа край на цялото кърмене и да мина на изкуствено хранене.
Един господ знае как успях да проявя упорство, когато нямах вече вяра, че нещата са обратими.
И ето че се получи. Често да ви кажа дори ме е страх малко да се похваля и да го изрека на глас.
Но факт е, че кърмата се увеличи, Ерик почти не се дърпа, прояде и от лявата гърда. Снощи отказа да го дохраня
Храним се на честичко и всички сме доволни. Не прави тези дъги и бутаници, хапва и дори ми се усмихва.
Ужасно съм щастлива. Имам чувството, че преодолях един много тежък период и един господ знае как, но той се увенча с добър край.
Пиша това за да насърча онези от вас, които на ръба на силите си се отказвате и отчаянието и умората ви подтикват да изберете по-лесният път.
Въоражете се с търпение и не се подавайте! Защото това наистина колкото и да не е за вярване е един период, който може да бъде преборен с упорство и търпение!!!!!!!!
).
Аз се борих с Георги около месец, но също не се отказах, дори и не дохранвах и сега слава богу се храним без проблем (пу-пу). Продължавайте в същия дух! 
