Маминки, ние вече седим! Беба се клати, но не пада, пази равновесие. Това значи ли, че мога да я уча на гърне? Имам познати, които доста успешно започнаха да се упражняат да ходят в гърненца от тази възрст (6м). Въпросът ми е дали е правилно?
- Публикувана: 19 ноем. 2005, 18:43 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2005, 23:49 ч.
Вече седим!Да се учим ли на гърне?
Според мен не е правилно!
Виж тези теми:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19221.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=18185.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=10709.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19801.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=21434.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28763.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=50479.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22691.0
Можеш да прочетеш и тази статия:
“Не слагайте бебето си на гърне” от "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Додсън - психоаналитик
От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си момиченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеляването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по ня-какъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го под-лагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито на-рочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се спра-вих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изакваше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервномускуленконтрол е асолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва."
Виж тези теми:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19221.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=18185.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=10709.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19801.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=21434.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28763.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=50479.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=22691.0
Можеш да прочетеш и тази статия:
“Не слагайте бебето си на гърне” от "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Додсън - психоаналитик
От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си момиченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеляването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по ня-какъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го под-лагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито на-рочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се спра-вих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изакваше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервномускуленконтрол е асолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва."
Закъсняла си мила. Безнадеждно! Какво ще го правиш вече с този изграден характер!
Аз смятам, че лошо няма! Ако не принуждаваш детето, ако не го караш да седи на гърне а то да не иска, и не се ядосваш, ако се изпишка или изака не в гърнето - защо не! Тоест - да е свързано само с положителни емоции, а не с отрицателни.
Аз лично имам лош опит с изчакването. Знаеш ли колко е трудно да обясниш на едно упорито, своенравно създание на две-три години за какво става въпрос? Той си е свикнал, че всичко става в памперса, иди го убеждавай да си прекъсне играта, за да се изпишка, след като той изобщо не вижда необходимост! За акането да не говорим - много често се случва децата да акат в гащите, и то не защото са се изпуснали, а просто са свикнали да го правят в това, с което са обути.
Някъде между една и две години децата започват да се учат как е устроен света и по какви правила действа. Ако тогава останат с впечатлението, че се пишка и ака в памперса, трябва доста да поизчакаш, докато си променят мнението. Някои са по-възприемчиви и можеш да им обясниш, и да те послушат, което е супер, обаче не всички се водят толкова лесно.
Така че сега малката (на 8 месеца) съм решила да я слагам отрано. Акането го уцелвам в повечето случаи, защото издава характерни звуци преди да започне. На пишкането не мога да му хвана края, не се и опитвам засега - прекалено често е! Определено съзнава кога го прави, виждала съм я да си дъпра памперса след като се изпишка. Не я принуждавам да прави нищо, което не иска. Искам само да схване горе-долу за какво служи гърнето, за да може като и дойде времето (когато и дойде) да стане по-лесно.
Та това е моето мнение по въпроса.
Цитираната по-горе статия на д-р Додсън е пълна глупост, даже не ми се обяснява защо! Не искам да се конфронтирам с никого, просто съм възмутена че някой нарича себе си доктор, а пише такива непрофесионални простотии!
Аз лично имам лош опит с изчакването. Знаеш ли колко е трудно да обясниш на едно упорито, своенравно създание на две-три години за какво става въпрос? Той си е свикнал, че всичко става в памперса, иди го убеждавай да си прекъсне играта, за да се изпишка, след като той изобщо не вижда необходимост! За акането да не говорим - много често се случва децата да акат в гащите, и то не защото са се изпуснали, а просто са свикнали да го правят в това, с което са обути.
Някъде между една и две години децата започват да се учат как е устроен света и по какви правила действа. Ако тогава останат с впечатлението, че се пишка и ака в памперса, трябва доста да поизчакаш, докато си променят мнението. Някои са по-възприемчиви и можеш да им обясниш, и да те послушат, което е супер, обаче не всички се водят толкова лесно.
Така че сега малката (на 8 месеца) съм решила да я слагам отрано. Акането го уцелвам в повечето случаи, защото издава характерни звуци преди да започне. На пишкането не мога да му хвана края, не се и опитвам засега - прекалено често е! Определено съзнава кога го прави, виждала съм я да си дъпра памперса след като се изпишка. Не я принуждавам да прави нищо, което не иска. Искам само да схване горе-долу за какво служи гърнето, за да може като и дойде времето (когато и дойде) да стане по-лесно.
Та това е моето мнение по въпроса.
Цитираната по-горе статия на д-р Додсън е пълна глупост, даже не ми се обяснява защо! Не искам да се конфронтирам с никого, просто съм възмутена че някой нарича себе си доктор, а пише такива непрофесионални простотии!
Всеки сам за себе си взима решение. 
Тук ще ти кажат или рано е или късно е...
Никога няма да получиш 100% отговор точно на този въпрос.
Един пример:
Моя съседка слагаше бебето и да седи на гърне от 6-7м
Когато стана на 1год вече се хвалеше в квартала, че детето правело почти всичко в гърнето.
Онзи ден каза, че вече ненавиждала гърнето и се късала от рев като го видела.
Сега отново са на памперс.
Тук ще ти кажат или рано е или късно е...
Никога няма да получиш 100% отговор точно на този въпрос.
Един пример:
Моя съседка слагаше бебето и да седи на гърне от 6-7м
Когато стана на 1год вече се хвалеше в квартала, че детето правело почти всичко в гърнето.
Онзи ден каза, че вече ненавиждала гърнето и се късала от рев като го видела.
Сега отново са на памперс.
Аз пък вече започвам да се чудя дали не сбърках с това, че не започнах да слагам Ева на гърнето по-отрано. Изчела съм повечето теми за и против ранното слагане на гърне, но ... чуденето си остава. Племенникът ми е почти на 3 години, сестра ми започна да го "учи" да пишка в гърнето някъде към седмия-осмия месец. Никога не е имал проблеми с привикването, преди два месеца махнаха и нощния памперс, той сам си иска гърнето, даже пишка прав в него.
И тук идва "проблема"- дъщеря ми е на 1.8 години пробвах да я сложа на гърнето някъде около годинката- кански рев и дърпане. Казах си, че е рано, има време...и така вече няколко месеца опитвам през седмица- две, но реакцията е същата...запъва се с крачетата и плаче, изобщо не иска да седне. А сама си взима гърнето, сяда както е с дрехите...идилия, докато не и сваля памперса обаче (и него не го ще, много често се съблича и го маха). Няколко пъти е сядала до батко си, всеки на гърнето и е пишкала, но те се броят на пръсти. Баба ми и майка ми често ми се карат, че не съм я научила "навреме" и едва ли не цял живот ще си ходи с памперс. Не знам, разколебана съм, но в никакъв случай няма да си насилвам детето. Ще и купя детска седалка за тоалетна, дано я хареса!
И тук идва "проблема"- дъщеря ми е на 1.8 години пробвах да я сложа на гърнето някъде около годинката- кански рев и дърпане. Казах си, че е рано, има време...и така вече няколко месеца опитвам през седмица- две, но реакцията е същата...запъва се с крачетата и плаче, изобщо не иска да седне. А сама си взима гърнето, сяда както е с дрехите...идилия, докато не и сваля памперса обаче (и него не го ще, много често се съблича и го маха). Няколко пъти е сядала до батко си, всеки на гърнето и е пишкала, но те се броят на пръсти. Баба ми и майка ми често ми се карат, че не съм я научила "навреме" и едва ли не цял живот ще си ходи с памперс. Не знам, разколебана съм, но в никакъв случай няма да си насилвам детето. Ще и купя детска седалка за тоалетна, дано я хареса!
" иди го убеждавай да си прекъсне играта, за да се изпишка, след като той изобщо не вижда необходимост!"
Ами ти как би се почувствала, ако докато гледаш интересен филм, примерно, някой дойде и те отнесе в тоалетната и ти обясни, че точно сега трябва да се изпишкаш и изакаш?? Целта е не да пишка и ака когато Ти решиш, а когато То има нужда, а осъзнаването и контролирането на тази нужда става след определена възраст.
"Така че сега малката (на 8 месеца) съм решила да я слагам отрано. Акането го уцелвам в повечето случаи, защото издава характерни звуци преди да започне. На пишкането не мога да му хвана края, не се и опитвам засега - прекалено често е!"
В случая ти сама си го казала, опитваш се да уцелиш. Нищо общо с осъзнатот ползване на гърне.
"Цитираната по-горе статия на д-р Додсън е пълна глупост, даже не ми се обяснява защо! Не искам да се конфронтирам с никого, просто съм възмутена че някой нарича себе си доктор, а пише такива непрофесионални простотии!"
Не е статия, а книга. Ами обясни защо е глупост! Аз смятам, че е нещо, което би било полезно за родителите.
Ето и моя опит. Дъщеря ми беше с памперс до 2г 2-3м. Махането стана за един ден. Скоро след това махнахме и нощния. Прочети и по-старите теми, дадени по-горе.
Ами ти как би се почувствала, ако докато гледаш интересен филм, примерно, някой дойде и те отнесе в тоалетната и ти обясни, че точно сега трябва да се изпишкаш и изакаш?? Целта е не да пишка и ака когато Ти решиш, а когато То има нужда, а осъзнаването и контролирането на тази нужда става след определена възраст.
"Така че сега малката (на 8 месеца) съм решила да я слагам отрано. Акането го уцелвам в повечето случаи, защото издава характерни звуци преди да започне. На пишкането не мога да му хвана края, не се и опитвам засега - прекалено често е!"
В случая ти сама си го казала, опитваш се да уцелиш. Нищо общо с осъзнатот ползване на гърне.
"Цитираната по-горе статия на д-р Додсън е пълна глупост, даже не ми се обяснява защо! Не искам да се конфронтирам с никого, просто съм възмутена че някой нарича себе си доктор, а пише такива непрофесионални простотии!"
Не е статия, а книга. Ами обясни защо е глупост! Аз смятам, че е нещо, което би било полезно за родителите.
Ето и моя опит. Дъщеря ми беше с памперс до 2г 2-3м. Махането стана за един ден. Скоро след това махнахме и нощния. Прочети и по-старите теми, дадени по-горе.
Цитат
Закъсняла си мила. Безнадеждно! Какво ще го правиш вече с този изграден характер!
Браво!
За какво са тези реплики Силвана? Ти научена ли си се родила?
Аз съвет няма да давам, само ще споделя моят опит с дъщеря ми.
Сложих я на гърне в осмия месец, защото ми беше много трудно да пера пелени, лесно свикна, не съм имала проблеми- вече 15 години.
Не се е депресирала, не се е върнала към пелените, но всички деца са различни.
Ти решаваш!
Сложих я на гърне в осмия месец, защото ми беше много трудно да пера пелени, лесно свикна, не съм имала проблеми- вече 15 години.
Не се е депресирала, не се е върнала към пелените, но всички деца са различни.Ти решаваш!