към майките на по-големи близнаци

  • 1 279
  • 11
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 1 037
относно разходките-как се справяте навън сами аз не смея сама да ги изкарам навън защото само да ги пусна и побягват в различни посоки и колкото и да викам никой не слуша а и онзи ден докато вардя единия от люлката другия падна от пързалката не знам само моите ли са толкова неконтролируеми или просто аз не мога да се справя имам приятелки с по-големи деца които казват че са в такъв период но не мога вечно да ги държа в къщи а и сега  почти не ходят  ясла защото все са болни така че по цяла седмица затворени в къщи-ясна ви е картинката bash а пък аз Sick

# 1
  • Мнения: 134
Роси, моите близнаци не са по- големи от твоите, но пак виждам голям зор, когато ги извеждам, а и когато ги прибирам де.
Колко са големи твоичките?
Скоро и ние като проходим сигурно ще сме на същия хал... Още не искам да си го представям...Само мога да ти съчуствам и да ти пожелая да се въоражиш с много нерви и енергия.
Някой не ви ли помага - баба или някой друг?

# 2
  • Мнения: 903
Ох, и на мен ми е кошмар излизането. Количката не минава през вратата на асансьора и входа и трябва да се сгъва. До сега не съм ги извеждала сама . Все ползваме тати да ни изкара и прибере. А като останем сами как ще се оправяме незнам? А не мислим на пролет да стоим в къщи.

# 3
  • Мнения: 7 640
ОФФ-извеждането и при нас става с помощник, после вероятно ще ги свалям със столчетата за кола и долу ще ги слагам в количката.
Наистина ще става все по-сложно като растат, може би до тогоава нервите ще ми бъдат достатъчно удебелени Simple Smile, пишете майчета, да се подготвям от сега

# 4
  • Мнения: 903
Моята количка ще стои в гаража и аз мисля да ги свалям с кенгуро ендото, а другото на ръка за да ми остане свободна за да отключвам и заключвам, но не съм го пробвала и като станат дебеланки ще е зор. Незнам как ще я караме, а няма да има винаги хора да помагат.

# 5
Мили мами,като гледам колко са Ви малки бебенцата...Моите малчугани са вече на близо 5 години.Мога да Ви "успокоя", че нещата малко ще се пооправят когато станат на 3 години:). Имали сме много инциденти при разходките от това, че не мога да опазя и двамата.Аз се страя да бъда строга майка,но те пак ми се качват на главата.Понякога си мисля,че няма да мога да се справя и минута повече и тогава се сещам колко много ги исках и колко много ги обичам и ми минава.Сега се разболяват по-рядко и си ходят редовно на градина,но с ревността и до ден днешен не можем да се справим.
Сега като излезем на разходка и двамата ме хващат за ръка и чак ги моля да тичат и да не стоят до мен,но те така са научени от малки и не се отделят от нас.Успокоявам се,че поне всичко правят заедно и не се налага в къщи едното дете да трябва да учи, а пък другото да реве например,както е при деца на различна възраст и освен това организацията за водене и взимане на градина също се прави за двамата заедно.
Така че,ако трябва да давам съвет бих ти казала,че след 2 години стават малко по-отговорни и като ги научиш да излизаш сама с тях и че трябва да те слушат се влизат в ритъм макар и бавно.Според мен обаче това е по-добрия вариант,отколкото да знаят че винаги има някой,който да тича след всеки един и тогава пък съвсем подивяват.
Много радост желая на всички майки на близнаци.

# 6
  • Мнения: 2 839
При нас някак вече се уталожиха нещата, нямам големи проблеми с излизането. Дори вече излизаме пеша без количката. А за контрола ... гледам да играем така, че да няма единия на пързалката, другия на люлката ... тримата заедно. Ама залъгване трябва много, на маймун се правя 24 часа в денонощието  Mr. Green И аз подкрепям, че е по-добре един човек да ги разхожда. Забелязала съм, че тогава са много по-толерантни. Станем ли двама ни се качват на главите  ooooh!
Роси, а вие къде се разхождате?

# 7
  • София
  • Мнения: 1 110
ОФФ-извеждането и при нас става с помощник, после вероятно ще ги свалям със столчетата за кола и долу ще ги слагам в количката.
Ние вече така излизаме. Тати ни помага на излизане, но често се прибираме сами. Само че, вече си тежат, а кошниците тежат доста също...  #Crazy
Вчера ни изненада дъжда и се наложи да се приберем набързо. Нося аз единия от входа до асансьора, оставям го там, връщам се за другия... изведнъж чувам асансьора да спира на етажа и хуквам, да не се окаже някой с куче да ми уплаши детето. Тя една жена, такива очи беше отворила...  #Crazy явно доста се е озадачила от само бебе в столче пред асансьора.  hahaha
Няма начин. Все пак е някаква възможност да излизаме и да се прибираме сами. Пък и всички мами на близнаци казват, че сега е лесно, после като тръгнат да тичат... Joy

# 8
  • Мнения: 113
Когато проходиха и започнахме да излизаме без количка им слагах поводи за прохождане.  Хората по улиците ни гледаха много учудено,но на мен ми беше много удобно, защото можех да хвана с една ръка двата повода и да имам една свободна, когато се наложи да извадя портмоне или др.  А като стигнем на площадката, ги махам и ми поникват очи и на гърба. Оставяла съм ги да си играят кой както иска. Само дето при близнаците, повече от при другите деца, трябва да има дисциплина. Бързо се научават.   А мамите с тризнаци!!! 

Последна редакция: пт, 18 ное 2005, 09:39 от Mi6

# 9
  • Мнения: 7 640
да не се окаже някой с куче да ми уплаши детето.

ей, за това не бях се сетила, много ужасно

# 10
  • Варна
  • Мнения: 1 037
Diva живеем в Младост над Пикадили и там излизаме аз съм без кола а тати ходи на работа така че кварталната градинка ни е най-достъпна а вие? а колкото до мамите на по-малките искам да ви кажа че от 3 м. до 1г. и4 м.бяхме без баща и се оправяхме и  с разходките и с излизането но сега нещо ми е трудно може би защото вече не съм сама и нещо съм се отпуснала а за бабите -моята майка ходи на работа а пък свеки-какво да ви обяснявам дано вашите са по-добри

# 11
  • София
  • Мнения: 291
Ами аз си ги гледам сама от третия им месец /е вечер тати се прибира и ни е другарче/, така че волю-неволю се оправям сама. Като тръгнем да излизаме процедурата е следната: обличам ги /без якета и подобни/, обличам се и аз, грабвам бурканите за кухнята и количката /сгъната разбира се, защото не влиза в асансьора/ и я свалям на входа на блока /вратата се заключва/. После бегом обратно горе за децата. Слагаме якета и обувки, едната в кенгурото, а другата в едната ми ръка /че да ми остане една свободна ръка да затваря след нас/ и слизаме. Те засега не ходят сами, т.е. не се пускат и ги слагам да се гонят около някоя пейка. Еми това е ...

Общи условия

Активация на акаунт