Та това е: разведох се. Вчера подписахме документите и днес влизат в съда.
Не пиша тази тема, за да се изпълнят 10 страници с постинги от сорта "съжалявам!", "нямах представа и т.н.". Пиша тази тема с две цели: първо да се запозная макар и виртуално с мамите и татктовците от тази секция на форумите и второ, за да благодаря на хората, които заслужават според мен.
Подред нещата изглеждат така: темата, която написах преди известно време под ник-а "регистрирана съм инак", тук, е моя. Относно опитите за спасяване на брака - също няма да ги коментирам- естествено е всеки да опита - надеждата умира последна. Незнам какво друго да кажа. Тъй като "колапса" не е нито изневяра, нито кой знае какво- вика му се несходство в характерите- абе, нямам обяснение, а и не виждам какво повече да обяснявам.
Относно втората цел, с която пиша темата: развода ми е по взаимно съгласие- хората, които са минали през развод и юристите знаят каква е разликата от другия тип развод.Постигнах го /взаимното съгласие/ благодарение на няколко неща и няколко човека-
желанието от моя и на мъжа ми страна, някои лични качества, които са ни запазили малко или много хора, а не животни и на още двама Човека- Mamma и Tatti. Неколцина, които са от форума знаят къде работя - в ДаНет.
Преди месец аз бях в ситуация, в която нямах нито къде да живея за в бъдеще, нито имах някакви спестявания, нито имах работа...нямах нищо освен дрехите на гърба си, решимостта си, детето си, което незнаех дали ща остане при мен и кучето си - поради което, не можехме да постигнем споразумение за правата на детето и всичко останало
В този ред на мисли искам да благодаря на хората, които повярваха в мен /тъй като независимо от моите лични качества и образование се оказа, че никой не ме иска на работа/- благодаря на Мамма и Татти, че ми подадоха ръка, благодаря им за това, което направиха за мен..
нямам думи . Благодаря и на всички, които се опитаха да ми помогнат да си намеря работа и на всички, които знаеха за "събитието" около мен, но не го "споделяха" докато аз не се почувствам готова. Благодаря на няколкото мами, които ми помогнаха юридически.
Не споменавам никой поименно, водена единственствено от презумпцията, че ще пропусна нечие име.
Ами това е от мен. За сега. Надявам се на срещата да се видим. : )
А и тепърва пред мен има "бойни задачи"- преместването ни, да кажа на родителите си и какво ли не...знаете как е, защото повечето от вас са минали през това...
Най-важното го имам.
Моето име е Надежда.
Бъдете здрави!
поздрави: Dragon's Bride