Дайте ми съвет - лутам се между инстинктите си и докторските съвети...
Бебе Виктор е на 45 дни. Преди седмица бяхме на консултация и се оказа, че е наддал 1,800 (!!) кг за 1 месец. Това било много, имало опастност от рахит, от затлъстяване, разширено стомахче и т.н. До този момент се хранехме на поискване - и знаете: бебе спокойно, мама спокойна.
Сега бебе Виктор е на диета - нощното хранене му е заменено с вода, освен това стоим мах по 15 мин на гърда. Също така - стараем се да правим 3 часови паузи. Привърженици на тези мерки са всички - педиатърката, съпруга ми, свекърва ми, майка ми, целия свят... Резултат - детенце хленчи, плачка от глад като минат 2.5 часа или по-малко (ефект от по-малко поетата кърма), отиде си предишното спокойствие.
А на мен ми се къса сърцето, когато детето ми плаче от глад, а аз му бутам биберон с вода в устата... Или пък му дърпам цицата, когато най-блажено си папка... Но оставете сърцето ми. Просто нещо в мен говори, че така не е правилно...
Е, да, ама бебо си наддава на воля и вече изпреварвме по ръст 3-4 месечни приятелчета. Трупнал е бузки и гривнички, определено има пухкав вид.
Не искам детето ми да стане дебело. Но и не искам да се бъркам в естествения ход на нещата - ами ако именно така му докарам храносмилателни проблеми?!?.
Що да сторя?...