Мароко

Е, то май най-романтичното е Хъмфри Богард в полупрофил като пали цигара и поглежда отдолу нагоре

Да не е спам, И на мен ми се ще petmil да ни светне повечко за детайлите по пътуването - не само парите, а и хотелите (линк  ), тамошната туристическа фирма... За Европа всичко е прогнозируемо, но за Африка ми се вижда малко... абе, страшничко.

permil
Добре си се завърнала Няма да задавам въпроси, а направо чакам да ни разкажеш как си я напраЙ тази екскурзия, та ти е излязла и на добра цена. ХаДи, чакаме инфУ и съвети

Писах, брисах и се олях  Ще пусна първата част от пътуването, а вие ще кажете, дали да пусна и втората. Накратко: бяхме една седмица там, наехме си кола, направихме кръг от 2400 км, спахме в пустинята, не се лишихме от нищо и платихме 700 паунда. Летяхме от Манчестър, но пътувахме до Агадир. Та мисълта ми беше, че има лоу кост полети до по-удобни места. Ето и първата част от Отидох, Видях и Написах:

Нашето славно племе /разбирай мъж ми и жена му/ се накани на 6.01.2011 година да пътува за Морокото и боцнахме два билета Манчестър-Агадир-Манчестър. След чуден полет от няма и 4 часа и в компанията на разкошни баби англичанки се тропосахме на местното летище. Минаването през пас контрола е бавно, но за сметка на това отегчително. Пишат ти едни цифри в паспорта, дълги кат на кучето регистрацията и това значи много за всеки местен, а за нас загубено време. Агадир няма да ви го разказвам - курорт, цивилизация и типичната полицейщина. Останахме една вечер, спахме за 10 евро /общо/ в хостел и успяхме да спазарим Фиат Панда 2008 година за 130 паунда /това за 6 дни/ и без депозит. Компанията местна и нали сме едни такива екзотични българи, чак успяхме да ги убедим да ни закарат на летището като върнем рент-а-кара. Яхнахме мотора с покрив и ще търсим магистралата за Маракеш. Тамън я намерихме след има-няма 30 минути и "честито на печелившите!" местните КАТ. Местни, местни, но алчни кат наште, за няма и 40 евро подкуп /бяхме превишили скоростта с 20 км/ ни натириха по правия път. Магистралите са слънце. ББ има да реже ленти, отсега до края на живота си, докато построи такива пътища, дори и малките междуселски. Таксата ни беше 6 евро.

Маракеш – красота и цигания. Усещането е много особено. Знаеш, че си в Африка, но имаш чувството че си на Арабския полуостров. В центъра на града се намира, всичко, което си заслужава да се види. Намерихме си хотел на 5 минути пеша от площад Jemaa El Fna и съответно Сука /най-големият пазар/. Цената на нощувката ни беше 15 евро / всички цени са общо за двама ни, за да е по-лесно/, всичко беше чисто и спретнато. Няма да изброявам всички забележителности на Маракеш, заслужават си да се видят. Входовете за тях са между 1 и 3 евро. Можете да си наемете местен водач срещу 10 евро /английскоговорящ/, който ще ви разведе и разкаже за всичко. Задължително вечеряйте вечерта на площада пред пазара, страхотно усещане, а вечеря за двама излиза около 15 евро с бакшиша. Градът е красив на тъмно, светят джамиите, мизерията и мръсотията не са толкова набиващи се в очи, но избягвайте да излизате извън централната част, по-здравословно е. На следващия ден си подарихме няколко часа миткане из пазара, пазарихме се като истински балканци и съответно закупихме доста армагани и сувенири. Хапнахме и отново на път – за Казабланка.

Казабланка – след Маракеш, този град ми се стори като Виена. Толкова чист и подреден. Чистотата не им е хай приоритет, но центърът на града е красив. Големи и широки булеварди, високи палми, полицаи на 20 метра и една спираща дъха постройка: джамията на Хасан II. Красива е. Зад нея е океанът и гледката е уникална, а ако имате възможност, идете вечерта. Разгледахме града, спахме в приятели мароканци, хапнахме домашна храна и изпаднахме в потрес, след информацията, че минималната заплата в тази държава е 250 евро?! Като споменах, че българската няма и 150, хората не повярваха. Срам ме хвана да кажа за пенсиите и не го направих. На другата сутрин, след повторна обиколка на забележителностите, потеглехме към Мекнес.

Мекнес - още един имперски град. Доста мизерно ми се видя след Маракеш. Заслужава си да се види, срещу 5 евро има кой да ви разходи за 2 часа, но ние го направихме само с пътеводителя. Най-известното място там е гробницата на Молла Исмаил, влизането е безплатно. Пихме по едно чайче и хванахме пътя към Фез.

Фес – ПРЕКРАСЕН. Дори само него да посетите пак е невероятно. На влизане в града, човек със скутер ни се лепна за колата. След кратък разговор с него, ни заведе в едно прекрасно хотелче,съвсем близо до Медината, в което спахме за 37 евро /стаите бяха с климатик и включена  закуска/. Препоръча ни брат си като гид за следващия ден и ни остави да се насладим на нищен Фес. Обиколихме доста места, брахме страх тук-таме, и хапнахме прекрасно. Цените са по-високи отколкото в Маракеш, но си заслужава. Останете поне 2 дни там, няма да съжалявате. На следващата сутрин гидът ни дойде в хотела, запалихме колицата и ни заведе да видим как се правят мароканските мозайки, видяхме града от високо, посетихме още няколко места и дойде най-интересната част: разходка из Медината, която е най-голямата в света. Сега като се замисля – не знам толкова думички, че да си насмогна на видяното и чутото. История, архитектура, култура – всичко това ти се наслагва пред очите, усещаш го и ставаш разноглед от цветове и звуци. Видяхме как се обработват кожите /гадно, но много интересно/, как се шият шалове и плетат килими. Купихме си подправки и масла, сбутахме се с всякаква сган и попихме всяка дума на екскурзовода, който за 4 часова разходка, ни поиска 12 евро. Задължително си наемете екскурзовод, заслужава си. Ще можете да се оправите и без, но няма да усетите атмосферата толкова добре.

Рекохме и отсекохме: САХАРА.

Благодаря! Един глас за втората част!   Чудно разказваш, сигурно ще има доста подпалени форумки за дестинацията. Аз препрочитам темата вече няколко пъти и започнах да усещам прекомерен прилив на авантюризъм, особено след твоя пътепис!

И втора част и снимки ако качиш да покажеш, да илюстрираш тази живопис, няма да се разсърдя! 

Ето и втората част на петмилините вълнения:


Напуснахме Фес и след 8 часово каране, спиране във всяко селце и дупка, прекосяване на част от Атласките планини, се озовахме в град Ерфоуд. Спряхме пред един хотел и тъкмо да отидем да питаме, колко струва нощувката, ни се лепна един пиян мароканец. По неговите думи, семейството му притежава палатков лагер в пустинята и само срещу 20 евро на човек, включващи вечеря, спане в палатка и закуска, ще ни се отдадат изцяло. Куку и Пипи хич не му мислиха и юруш на Сахарата. Возихме се тримата, ние отпред, пияното берберин отзад, минавахме през утъпкани пясъци и коловози и без да знаем как се озовахме насред пустинята в 22.00 часа /тъмно демек/. Пиян, залян, но казал истината, Хасан ни запозна със семейството си, показаха ни палатка N4 вдясно, къде са баните и тоалетните, хапнахме невероятен берберски омлет, попяха ни, покълчиха се и ни пратиха да си лягаме по живо, по здраво.Оказа се, че сме единствените туристи.
 Какво представлява палатковия лагер: около 16 палатки, разположени във формата на буквата П, обзаведени с удобни двойни легла. Подът на всяка палатка е застлан с черги, имат и покрив от тента, само дето между стените и покрива има разстояние от около 35 см, за проветрение дет се вика. Тоалетните и баните /много добре направени/, с безкрайно много топла вода бяха «само» на 50 метра и аз взех стратегическото решение, че който ходил, ходил, лягам и не мърдам до сутринта. Добре опакована, с анцунг, чорапи, дебела вълнена жилетка и има-няма 5 одеяла, сгушена в милото, такъв сън отпочнах, че хич не се и чудих на сутринта, защо жмилите /жмил на арабски е камила/ ме гледаха странно. Вероятно балканското хъркане е нетипично за нежния им слух. Берберите ни бяха обещали, че ще ни събудят на изгрев слънце, та да се насладим на започването на деня. В седем сутринта припляскаха до палатката, но след попипване на замръзналите ми уши и нос, единственият наритан да излезе в студа, беше мъжът ми. Толкова ми беше студено, че и изгревът на 50 слънца, нямаше как да ме изкара от леглото. Срам ме е, но това беше положението. След 15 минути снимки, силната половинка си дойде толкова премръзнал, че чак ми дожаля, прибрах си го под завивките и решихме до поспим още малко. След 2 часа, се събудихме, давещи се в собствен сос – навън беше поне 25 градуса, а ние облечени и завити с 5 одеяла. Тук следва да опиша как изглежда Сахара на светло:  ПЯСЪК. Толкова много, че ми изглеждаше като нереално. Подхилвах се, все едно всеки момент, иззад ъгъла ще видя НДК. Да, ама не! Пясък. Фин, целия в следи от всякакви гадинки – и безлюден. Дюните бяха от 3 до 20 метрови. Имало и по-високи, но аз повярвах и на малките. Безмислено е да описвам повече, трябва да се усети.. Няма да забравя това чувство никога.
Една стабилна закуска време и след зверски пазарлък, аз подкарах първата едногърба камила в живота си. Страхотна емоция, не мога да разкажа как се радвах – като дете в сладкарница. Срещу 25 евро яздихме Боб Марли /името на жмила/ около час. Ми не е удобен. Мирише и има огромни зъби. Не че ще му го кажа в лицето, но на кон по ми харесва. Направихме разходката, попазарихме се още малко и славно и бавно, качихме Хасан в колата, на път за следващата ни точка:

Куарзазад. По път сe качихме и до Gorges du Dades. Невероятна природа, заслужава си катеренето по чукара. Куарзазад ми се видя много цивилизован и неинтересен. Прекалено комерсиален и далече от мароканския дух.Това е оазис, който французите са цивилизовали, а киноиндустрията оскъпила. Има интересен музей на киното, декорите на Гладиатор и други филми искат само 3 евро вход, за да се почувствате част от продукцията. Разгледахме Медината, която се реставрира с помощта на ЮНЕСКО, преспахме в много приятен хотел за 12 евро и на следващия ден потеглихме към Агадир. Пътувайки, на средата на нищото /избирахме малки пътища, за да видим истинското, а не туристическото Мароко/, се натъкнахме на местен пазар – също незабравима емоция. Както казах, спирахме да разгледаме всичко, но тъй като прекалих с писанията, няма да разказвам всяка подробност. Последната вечер спахме отново в Агадир и на сутринта отпътувахме.

Разполагам с визитки на повечето хотели, на водача ни във Фез, на фирмата за коли под наем. Ще давам информация за всичко, което научих, ако имате въпроси. Имам възможността, да пътувам много и умирам от яд като виждам цените на екскурзиите в България. Това са едни двойни и тройни цени, които нямат никакво основание. Дори и човек да не говори английски, пак може да си позволи да пътува сам из тази държава. Полиция има навсякъде, хората искат да изкарат пари от туристите и умеят да ги коткат. Моето семейство не е претенциозно, когато правим такива трипове, искаме да усетим атмосферата, не сме тръгнали на почивка. Почивките тип ол инклузив са друга бира и за тях не си струва да разказвам. Мога само да добавя, че след като първия път полицаите ни надушиха, че сме английски резиденти, при второто ни спиране ритах съпруга ми за да говори на български и рушветът ни се размина. Разказът ми съвсем не е изчерпателен, има още много видяни и преживяни неща, но просто станах многословна, а и писането на пътеписи не е най-силната ми страна.

petmil

Напълни ми душата и оЧото, въпреки, че нямаше снимки, но ти така чудесно разказваш, че всичко си представих, сякаш съм там. Да си жива и здрава и още много, много да пътуваш.  
СутринтЪ ще покажа на МойтУ ВсичкУ, какво си ни написала, да видим, дали той ще е толкова авантюристично настроен като мене. То на мене такова ми е постоянното настроение де Стига да има кой да ми уйдисва на акъла

DELTA_DELTA, а дано Твойту са размисли, обещай му че няма да наплюеш камилата и да ухапеш някоя змия. 

Мойту беше много смешно в Маракеш на площада: там се събират змиеукротителите и свирят на гадинките. Заглеждам се аз, да ги видя тез змиици с какво па са толкоз по-убави от мен и съответно веднага ми се лепват двама свирчовци. За да разгледаме  змията трябва да си платим. Ще им се. . Милото само нежно и с любов ме погали по косичката и му каза на единия: аз на това  му плащам и ми е солено, с твойто си се оправяй сам. Човекът втрещен ме позгледа, позагледа /аз натоварена с армагани и не давам на никой да ми ги носи/ и на хубав английски му пожела: Good luck!

petmil , страхотен разказ  ! И аз моля за снимкииии  !

Срам ме е да кажа само "запис", но нищо друго не мога за кажа, освен че тази дестинация ме влече много и че ще се опитам да я реализирам.
petmil, страхотен разказ  Много ще ми е интересно да видя снимки 

Ето и малко снимки. Извинявайте, но съм махнала нашето присъствие, срамежливи сме 

Мароко

petmil
Благодаря ти за снимките   Много снимки, многУ нЯщУУУУ
А моя няма време за се размисля, щото той самият скоро тръгва на път и няма време да обърне внимание на неговата гадинка
Тука си във Мамата, навие ли се като се прибере, координатите ти ги имам

Много екзотично звучат разказите тук. Започнах да се навивам за Мароко.

Не знам дали е пускано тук , но за мен беше интересно :

Мароко и неговата червена земя
http://alia.tropot.net/2010/09/16/мароко-и-неговата-червена-земя/

Земята на берберите
http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2010/08/09/944016_zemiata_na_berberite/#

Хареса ми разказът ти petmil ..Прииска ми се да се върна отново в Касабланка ...лелеее,над 25 години от тогава Животът минава толкова бързо..